Марио Любенов очаква по-малка присъда. Той разчита самопризнанията му от първия ден на делото да окажат влияние на съдиите и те да смегчат наказанието.
За бруталното убийство на 17-годишната Мирослава от Перник прокуратурата поиска 25 години затвор за него. Ако съдът му даде 20, Марио ще лежи около 10-12 и ще излезе. Ако има примерно поведение и попадне в списъка за помилвания от вицепрезидента на България, може да спести още някоя година, коментират юристи.
Самопризнанията на Марио Любенов не са обрат по делото, а процесуален вариант и възможност. Това е знак, че доказателствата са били достатъчно убедителни и извършителят се опитва да получи по-ниска присъда. Това е логично поведение в подобна ситуация. Това заяви депутатът от "Атака” Явор Нотев, който в 41-ото Народно събрание беше член във Временната анкетна комисия по случая с убийството на Мирослава Николова от Перник. Любенов направи признания, че е участвал в отвличането и убийството на 17-годишното момиче. "Това е въпрос на тактика в процеса – когато доказателствата са неоспорими и защитата и подсъдимият преценят, че няма как да се преборят, за да оборят доказателствата, тогава остава да се направи признание. Тази възможност е регламентирана именно заради това – да се избегнат всякакви разтакавания в процеса. В същото време като вид „бонус” към този, който осъзнава, че истината е по-силна от неговата теза, се предвижда едно по-снизходително наказание, защото се приема, че тази самооценка на подсъдимия и неговата защита говори за първа крачка към осъзнаване на вината”, допълни още Нотев.
Само преди десетина дни Марио заяви пред журнлисти, че не е познавал Мирослава и няма нищо общо с убийството й. Още тогава обаче Фрог нюз се добра до доказателства, че обвиняемият лъже и има достатъчно свидетели, които ще потвърдят, че той се е познавал с убитата.
Бащата на Стойчо Стоев – Чочо, другият участник в екзекуцията на ученичката – Петър Стоев пък заяви в предаването на Милен Цветков по Нова тв, че процесът бил скалъпен. Това, което се случи в съдебната зала в Перник е пълен фарс, твърди Стоев. Доказателство за това било, че прокурорът влязъл в залата с 40 тома материали по разследването, а всичко приключило за 40 минути. Според бащата на Чочо обвинителят е знаел предварително как ще се развият действия и че Заека ще направи самопризнания. Според него на Заека е оказан натиск или е бил манипулиран по някакъв начин да признае съучастие в убийството.
Самоубиха сина ми. Показанията, записани уж от негово име, не са неговите думи, не са неговият изказ. Това заяви още Стоев-старши.
Разбираемо е бащата да страда за сина си и да обвинява някой друг за неговата смърт. Всички изследвания и лабораторни анализи обаче доказват, че Стойчо сам е натиснал спусъка.
В Протокол №12 на Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК) пише: „На лявата ръка на Стойчо Стоев има три микрочастици. На белезниците има четири капсулни микрочастици от изстрел със състав: Ва, Sb и Pv – барутен състав. На дясната ръка има 27 микрочастици от същия състав. Съставът съответства на използваната муниция.
Заключение: Горните резултати са недвусмислено доказателство, че е стреляно с дясната ръка, а белезниците и лявата ръка са били наблизо, в сферата на разпространение на истрела.
В пробата от натривките в цевта на пистолета се регистрираха много капсулни микрочастици, които съответстват на останалите по ръката и белезниците”.
Нещата са повече от ясни. Който не иска да ги разбере – си е негова работа.
И още. Постановлението на Окръжната прокуратура в Перник от 01.10.2012 г. също недвусмислено се посочва, че самоубийството на Чочо е доказано по безспорен начинц. Самото постановление е конструирано на базата на всички изследвания, доказателства и е подкрепено от свидетелски показания.
Освен това има запис на разговора на Стоев с разследващи и психолози от МВР, пред които той прави пълни самопризнания за извършеното варварско убийство на Мирослава. Лично той завежда следователите на мястото, където със Заека са заровили голото тяло на момичето.
По време на разговора Чочо признава, че би извършил и ново убийство, ако му се наложи. Записът е наличен и може да бъде изслушан в съдебната зала.
Има други мистериозни неясноти в убийството на Мирослава, които може би някой ден ще излязат на бял свят. Засега разследването и прокуратурата мълчат за тях. Те обаче не подкрепят версията, че в отвличането и последвалото убийство на момичето има замесени и други лица. Доказателства в тази посока няма.
От своя страна адвокатът на Марио Любенов-Заека Диана Ангелова заяви, че той не вярвал в справедливостта на съдебната система. Според нея е грешка, че е направил самопризнанията. „Исках да го разубедя в това негово решение. В системата на НПК могат да се обсъдят всякакви доказателства“, каза Ангелова.
Майката на Мирослава Николова от Перник - Емилия Шумкова, е видяла Марио Любенов-Заека пред спортната зала часове преди да бъде отвлечено момичето. Това заявява самата Николова пред в. „Монитор”. Към 18,30 ч. на 7 ноември 2011 г. жената закарала дъщеря си на тренировка и изчакала, докато влезе в залата. Отпред имало няколко мъже, един от които изгледал Мирослава. На 12 януари 2012 г., когато тялото на ученичката бе открито и Заека арестуван след показания на перничанина Стойчо Стоев-Чочо, майката си спомнила този епизод и го разпознала. „Казват ни, че нашите показания не важат, защото сме потърпевши и искаме Марио да отиде в затвора. Стойчо не беше пред залата, защото се познаваха добре с Мирослава и тя щеше да се спре”, обяснява още Шумкова.
Половин милион лева кръвнина искат родителите на убитата Мирослава Николова от Марио Любенов-Заека.
Мирослава изчезна на 7 ноември 2011 г. около 20 ч. На 12 януари 2012 г. служители на ГДБОП откриха тялото на момичето. Оказа се, че е била убита малко след отвличаенето.
През тази година и половина, откакто бе разкрито убийството, в публичното пространство се появиха резлични версии за отвличането, бездействието на прокуратурата и полицията, съмнения за прикриване на трети съучастник, също и за замесен полицай, за самоубиъството на Чочо и пр. Често се атакуваха разследващите органи и никой не каза какви хора са всъщност убийците. Та те хладнокръвно и по особено жесток начин бяха умъртвили едно момиче, което след няколко месеца трябваше да бъде на абитуриентския си бал. Бяха го душили с примка, както сицилианската мафия убива своите врагове. Не бе повдигнат и въпроса за мотивите на убийците: да си осигурят пари за безметежен живот. Чрез едно дете те искаха да получат 500 000 лв без да са си мръднали пръста да свършат някаква полезна работа.
Днес бащата на убиеца Чочо заявява, че процесът бил фарс, че обвиненията били скалъпени и пр. Не казва и дума обаче за това, как така синът му, който е бил близък приятел с Мирослава и нейното семейство е извършил такова варварско деяние. В думите на бащата няма и грам съжаление за стореното от неговия син. Той не проявява и минимално съчувствие към родителите на Мирослава и към самата нея, която напусна този свят само на 17 години.
Още по-страшното е, че нито един журналист не му задава подобен въпрос. Да, той страда за сина си и това е разбираемо. Но неговият син е извършил отвратително престъпление и е отнел човешки живот не в ексремна ситеация, не при неизбежна самоотбрана, а умишлено е хладнокръвно.
Ето за какъв разпад на ценностите става въпрос.
Готови сме да нападнем разследващи и прокурори и да защитаваме доказани убийци без да си даваме сметка, че утре нашите деца могат да попаднат в техните ръце.
Погребахме Мирослава и вече няма какво да говорим за нея – така излиза. Важното е сега да се вдига шум около емоционалните, но неподкрепени с нито един факт думи на бащата на Чочо. Това ли е милосърдието? Това справедливо ли е? За да защити синът си утре този човек може да посочи вас и да каже, че вие сте отвлекли и умъртвили като животно 17-годишната Мирослава. Тогава пак ли ще ви е много интересно и забавно? И ще му простите ли на Петър Стоев мръсната лъжа само защото е баща на Чочо, който се самоуби, навярно подтикнат от солбствената си съвест и съзнанието какво е извършил.
Помислете. Много лесно стана у нас да се защитават правата на престъпниците и да се нападат тези, които ги залавят. Още по-лесно забравяме за жертвите и техните близки. Поставете се на тяхно място преди да коментирате каквото й да е по случая. Вярно, че всеки има право да казва, каквото мисли, но понякога трябва да има някаква хигиена в словоизлиянията и обвненията.
Помислете.
