Хайде да поговорим за подслушването. Отново. Но без предизборните раздувки. Темата си заслужава, защото е важна. А е важна, защото българите са разделени на две в мненията си.
Едните оправдават слухтенето, защото дава повече сигурност, не им пречи, помага за разкриване на престъпления и пр. Това е така, но стига да не се слоупотребява. А това е доста спорно у нас.
Другата половина са против, защото „ушите” навсякъде са прът в колелото на демокрацията и напомнят тоталитаризъм и диктатура. И те са прави, то е ясно.
Да започнем с Цветан Цветанов. Повдигнати са му обвинения. Не за пряко подслушване и заповеди за такова, а за неупражняване на контрол и пр. Но това не е толкова важно. Прокурори, съдии и адвокати ще кръстосат шпаги, ще търсят истината, а ние, ако сме умни, ще наблюдаваме и ще си правим съответните изводи. В смисъл кой крив и кой – прав.
По-важно е друго. Най-сетне трябва да стане ясно, че законът е еднакъв за всички! Ако Цветанов го е нарушил – да си плаща. Това трябва да се докаже, за да се знае, че има върховенство на закона! Всички трябва да са равни пред него. Но да не се спира процеса до Цветанов, а да продължи нататък, главно в дълбочина. Защото обществото има право да знае, тайните служби в България държава в държавата ли са или върху тях може да се упражнява граждански контрол. Искаме да знаем може ли някой на средно управленско ниво или над него да злоупотребява със СРС. Възможно ли е недобросъвестни прокурори и съдии да злоупотребяват? Как става това и по какъв начин може да се прекрати? Защото, ако следваме примерите от САЩ, например, може всяко подслушване да мине в графата „сигурност на нацията” и всичко да е окей. Окей, ама за кого?
- От години у нас се извършва незаконно подслушване и следене. Влезте в интернет и ще откриете десетки реклами на фирми, които ви осигуряват пълен аксесоар от шпиански средства и услуги. Това е незаконно, но никой не преследва тази практика. Кой упражнява контрол и как – това трябва да се изясни час по-скоро. Иначе излиза, че нещо е незаконно, но никой не го преследва.
- Също от години нелегални структури послушват и следят. Това са големи фирми, икономически и партийни кръгове. Услугите си имат съответна цена. Възможни са и бартери: услуга срещу услуга. Аз ще подслушвам и шпионирам, а после ти ще ми осигуриш държавни и обществени поръчки, например. Или ще играеш Колчо Слепеца за нелоялна конкуренция, монопол, контрабанда и пр.
- Много от тези незаконни подслушвания предшестват тежки криминални престъпления – често и убийства. Организаторите на наркотрафик също се ползват от подобни практики.
- Бивши служители от службите събират незаконно компромати и после въртят "бизнес" с рекет и шантаж. Някои от обвиняемите по делото "Октопод" са видни специалисти в тази дейност. И не само те.
- Всичко това трябва да бъде ако не ликвидирано, то поне сведено до минимум. Процесът досега беше неконтролируем. Обществото остава с впечатлението, че тези хора са недосегаеми. Тази практика трябва да се пресече. Например още преди годиин банкерът Емил Кюлев е разполагал с подробен доклад за всички хора и дейности на конкурента си Илия Павлов, боса на Мултигруп. Данните, някои от които чисти компромати, са събирани от бивши ченгета, които драстично са нарушавали законите. Същото са правили и други босове в мътните води на прехода. Подобни задачи са изпълнявали и действащи служители в службите и МВР, за което са били щедро възнаградени. Включително и мокри поръчки са били извършвани.
- И до днес не е ясно какво се е случило по разработката „Галерия”. Такъв скандал в ДАНС не е имало! Кой, кого и защо?! Ако бяха разкрити идеолозите и вдъхновителите на тази мракобесна разработка, след това службите щяха да имат едно наум дали да си позволяват своеволия. Става дума за отделни служители, разбира се. Ако самите тези служби бяха провели операция „чисти ръце” в редиците си, доверието към тях щеше да е друго. Това обаче не стана, въпреки емоционалните обещания и закани от страна на предишния кабинет. Което поражда съмнения. Съмненията винаги се появяват там, където няма прозрачност.
Това са само част от въпросите около подслушването. Законното да спазва точно правлата и да е по-ефективно. Незаконното да бъде преследвано с всички средства на закона.
Цветанов обаче има един по-голям грях – говоренето. Безразборното, ненужното и необосновано говорене. Три години и половина той съвместяваше министерската длъжност с тази на говорител. Говорител на отделни служби, на районни полицейски управления, на селски полицейски участъци дори. По този начин принизи длъжностната характеристика на министъра до човек за връзка с медиите. Като се имат предвид особеностите на словореда му, това бе непредизвикана грешка, както биха се изразили в тениса. Със сигурност намеренията му са били добри, но инструментариума – грешен. Резултатите – лоши. Ако беше си направил труда да си представи как ще изглежда приятелят му Веселин Маринов ако всеки ден, по няколко пъти, е пред обективи и микрофони, повтаряйки едни и същи мантри – щеше моментално да спре. Лех Валенса беше казал навремето, че е прекрасно да изядеш парче от тортата, но е пълен ужас, ако ти я натъпчат цялата в устата.
Така бе загубен ефектът от някои наистина успешни действия и операции на цялата система за сигурност. Постави на мушката на организираната престъпност служители, свидетели, а понякога и жертви. Многословието в областта на сигурността винаги е водило до проблеми. Ненапразно шефовете на британските тайни служби са анонимни и дори с различни паспорти, за да се зпази в тайна самоличността им. Защото тяхната работа е друга. Когато се пенсионират, могат да пишат книги и спомени, колкото искат. Без да издават държавни тайни, разбира се. Такъв е случаят с г-жа Стела Римингтън, която бе шеф на МИ 5, а след това написа истински бестселъри. Римингтън е била ръководител на контраразузнаването до 1996 г., но чак през 2012-а призна, че семейството й тогава е сменило жилището си, защото терорист от ИРА е узнал адреса й. Ще кажете, какво толкова, говорил човекът, за да обяснава на целокупното население какво правят той и подчинените му. Това обаче е повърхностно обяснение. Словоохотливостта му даваше възможност не само на политическите му противници, но и на мафията да го атакува непрекъснато. Да атакува и цели структури за свършеното от тях.
За съжаление у нас повече на показ са кирливите ризи и непраните гащи на службите, а не резултатите от тяхната дейност. Освен това от многоговоренето става така, че се засилва интереса към тях, а не към престъпниците. За което мафията отваря шампанско всяка вечер.
Ето това веднъж за винаги трябва да разберат ръководителите в сектор сигунрост у нас. По-малко приказки, повече работа. Плюс прозрачност и контрол. Защото не може в Швайцария служителите в МВР да са около 20 000 и да има пълен ред и спокойствие, а у нас 60 000 да не успяват да сторят това. Прекалено тъжен парадокс, за да се примирим с него.
Огнян Стефанов
