Футболът е велика игра. Играта, която е начин на живот, която дава сила и опора на милиони, а защо да не и на милиарди хора на планетата, се е променила до такава степен през последните години, че могат да се развият хиляди теми и да се даде повод за много размисли и дискусии върху всеки аспект от тази най-великата игра...
Лоялността е един елемент от играта, върху който са се вихрили хиляди спорове, някои от които доста ожесточени. Има много примери за играчи, които през цялата си кариера (говорим за пътя, започнал още от детска възраст, през юношески формации, до мъжкия футбол и завършил до края на кариерата в даден клуб), са останали верни на един-единствен клуб. Става въпрос за играчи, отдали половината си живот за каузата на този клуб, играчи,които не са напускали отбора си в моменти на възходи и падения. Футболисти които са отклонявали доста примамливи откъм финансова гледна точка оферти на други клубове, само и само за да останат в клуба на сърцето си ... И точно такива играчи неминуемо се превръщат в легенди.
Пример за това е Райън Гигс. Уелската легенда спечелва цели 34 ! трофея с Манчестър Юнайтед. Той започва своята кариера още като юноша през далечната 1990 година и до ден днешен защитава цветовете на „Червените дяволи“ въпреки своите вече 39 години. Гигс може вече и да няма енергията на 25-годишен играч, но със сигурност има още енергия в себе си и желание за игра. Той е човекът, превърнал се във пример за много млади играчи по света и човек, който със сигурност ще се помни от следващите поколения привърженици не само на Юнайтед, но и на останалите британски фенове на футбола.
Друг пример за такъв играч е Стивън Джерард. Уникално е, че този футболист е вдигал трофеите от Шампионската лига, Купата на Уефа (Лига европа), Суперкупата на Европа, но все още не е спечелил шампионската лига на Англия! ,а и като се има предвид че е на 33 години, едва ли ще има още много шансове, за да постигне това. Но той остава в летописите на привържениците на Анфийлд, като играча, който отклони немалко оферти, за да остане лоялен на клуба, за който дебютира през 1998 година. На терена изпъква изключителната му креативност и страховитите удари от далечна дистанция. Головете му често се оказват както важни, така и зрелищни. Най-запомнящите му мачове и голове вероятно са на финала на Шампионската лига през 2005 и по време на финала на купата на Англия година по-късно. Неслучайно френската легенда Зинедин Зидан смята, че Джерард е един от най-добрите футболисти в световния футбол.
Паоло Малдини, Франчески Тоти, Филип Лам, Алесандро Дел Пиеро, Икер Касияс и много други са само част от плеядата звезди,превърнали се впоследствие в икони за клубовете си, съответно и за страните си,а и разбира се за много други привърженици на футбола.
В последните десет, може би петнадесет години се наблюдава друга тенденция ,която е по-тревожна. Големи консорциуми и милиардери лека-полека „убиват “ романтиката в играта. Наливат се колосални средства в тимове, които не се славят с кой-знае каква история, като това води до малко или много до някакъв прогрес в съответните клубове. Но наливането на прекалено високи суми несъмнено е нож с две остриета, което с оглед на задаващия се финансов феърплей,който УЕФА рано или късно ще въведе, неминуемо ще се отрази на т.нар „финансови гиганти“. Но нека да не се отклоняваме от темата ..
В по-горните редове споменах играчи, които никога не са напуснали клуба си – било то в период на спадове, било заради доста по-изгодна оферта от финансово естество. Но с навлизането на големите арабски компании и всякакви други консорциуми от милиардери, има и доста играчи, които при по-добра финансова оферта не се поколебават и напускат клуба си (тук говорим за играчи, преминали в даден клуб в процеса на развитие на кариерата си). Пример за такъв футболист е Робин ван Перси. Холандецът безспорно е много качествен футболист.
Той преминава в редиците на английският гранд Арсенал на 16 май 2004 година, срещу сумата от £2,75 милиона . Следват сезони, изпълнени с доста голове, но също така и с много контузии, едва в последния сезон, преди да напусне „артилеристите“ и то не къде да е, а в посока към техния конкурент за призовите места в Англия Манчестър Юнайтед, ван Перси успява да разгърне пълния си потенциал. Във въпросният си последен сезон при „Артилеристите“ бившият футболист на Фейенорд успя да се опази от травмите, които го преследваха, стигна до капитанската лента на „топчиите“ и отбелязва 37 гола във 38 мача във Висшата Английска лига и точно неговите попадения успяха да класират Арсенал в Шампионската лига. Ван Перси се превърна в любимец на феновете на „Артилеристите“ и никой не предполагаше, че последния мач на Арсенал за сезон 2011/2012 капитанът на отбора ЩЕ НАПУСНЕ В ПОСОКА ПРЯК КОНКУРЕТНТ ЗА ТИТЛАТА. И точно заради това напускане от Арсенал в посока „Червените дяволи“, човек би се запитал на изчезване ли е лоялността във футбола и дали парите не завзеха безвъзвратно тази иначе толкова почитана от милиони хора по света игра ?
Магията на футбола е „заразна“. Любовта на феновете не е към даден отделен играч (макар че има много хора, станали футболни фенове заради определен футболист), а към определен клуб и философията, която той изповядва. Със сигурност напускането на Ван Перси не се отрази добре на много хора, но той нито е първият, нито последният играч, напуснал отбор по този начин. В крайна сметка на доста от феновете остават спомените от онези романтични дни на играта с топка, наречена футбол и никаква финансова мощ не е в състояние да унищожи тази романтика. А по отношение на лоялността във този спорт – ТЯ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА, МАКАР И У ВСЕ ПО-МАЛКО ИГРАЧИ. ЗАЩОТО В КРАЙНА СМЕТКА ФУТБОЛА НЕ Е САМО ПАРИ И ТРОФЕИ, НАЛИ ?
КАЛОЯН ДЪРЛЯНОВ
