Разходките, наричани протест, продължават вече седмица. Прекрасни са, наистина. Но те все повече заприличват на едновремешните манифестации, на които трудещите се водеха и децата си, за да помахат с байрачета на партийните величия, качили се на мавзолея "Георги Димитров".
Сравнението го направи един моден спец, редовен участник в мирните шествия. Той буквално каза: „Все едно да даваш на дете Red Bull, за да е в бодро настроение. Такъв е ефектът от досегашните протести. Нужен е динамит”. TNT - в подобаващо количество. В случая обаче не става дума за радикализация на улицата, а за граждански натиск. Някои сигурно ще се обидят от сравненията. Тяхна работа, но нека първо чуят какви са съображенията за подобно мнение.
Седем дена протести – резултат няма, освен две-три осуетени назначения. Хубаво, ама много е малко. Лозунгите и исканията са повече от прекрасни: Оставка на правителството, смяна на политическия модел, морал в политиката, нов избирателен кодекс и други подобни.
Изпълненията обаче се бавят и се размиват в многословие. Защото политическият елит се убеди, че мирните протестиращи се движат по маршрут, добронамерени са, скандират цивилизовано, не натискат магистратурата да се заеме с лидери, политически далавери и сделки, които са ощетили нацията. Малко емоции за изпускане на парата през свирката. Така навремето Тодор Живков успокоявал себеподобните, които се притеснявали от вицовете за властта. „Изпускане на парата” и после ще им мине, мъдро анализирал Бай Тошо...
Днес разходката се катализира с предимно с лозунги и тъпани, малко хора и песни, заместващи енергийните напитки. Доста подходящо за летните жеги...
Има и такъв динамит, но се използва в сесксуалната, а не социалната революция...
Време е в играта да се намеси теорията на динамита. Измислена е още от Кромуел, Марат и декабристите. Не се плашете: нищо няма да се взривява, нито ще се превземат Бастилията или Зимния дворец. Няма нужда от барикади и война с полицията. Става дума за натиск. Силен граждански натиск. Преса. Последователно и твърдо. Върху политиците и институциите. Сега те се оглеждат, ослушват се и като видят, че влакът на протестите е всъщност увеселително влакче - преминават спокойно. Даже се забавляват с циркулиращото множество и подхвърлят ехидно: „Ще пообиколят, ще се изморят и ще се приберат по домовете”.
Тези хора трябва да разберат много ясно, че интелигентните послания не са слабост и мекушавост. Че повече не могат да плетат своите невидими, но подли и опасни интриги. Нито театрални скечове за отвличане на вниманието. Един се вживява в ролята на Мусолини и Хитлер едновременно. Справя се перфектно. Друг се прави на тесен социалист, който широките социалисти искат да заколят ритуално. Трети се изживява като Марк Тулий Цицерон. На него специално ще припомним думите на Цицерон: „На никого не е позволено да греши”, „Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си” и „Благото на народа е най-важният закон”. Четете класиците, г-да политици.
Но да се върнем към протестиращите, които се движат като в пърформанс, а не като хора, които искат да наложат волята си. Време е за динамит.
Артюр Рембо има великолепен текст за това, що е демокрация. Ето го:
„Знамето подхожда на мръсния пейзаж и нашият брътвеж заглушава барабана.
В столиците ще храним най-циничните проститутки. В кръв ще удавим логичните бунтове.
Напред! - към парливите и прогизнали страни - в услуга на най-чудовищните индустриални и военни експлоатации.
Довиждане тук - все едно къде! Доброволци, ще свикнем със свирепата философия; за науката - слепи, безскрупулни в името на комфорта; продънвай се, утрешен свят.
Ето истинското движение. Напред, ходом марш!”
Граждански натиск. Натиск, натиск, натиск. Рембо е бил на 18 години, когато е написал тези редове. Наш ред е...
Всъщност теорията за динамита е единственото спасение и за политическия елит. Имитацията вече не минава. Обществото е по-интелигентно от политическите водачи, по-образовано и креативно. Затова натискът ще доведе и до активност на действията на властта и политиците. Екшън планове, радикални мерки, драстично съкращение на администрацията, война с организираната престъпност, истински функционираща правораздавателна система, прозрачност във всичко и навсякъде. И резултати, резултати – всеки ден, всяка седмица.
И понеже стана дума за динамит, защо да не чуем какво мислят AC/DC по въпроса в легендарната "TNT"...
P.S. От Red Bull не са ни платили за реклама. Но ако искат – могат да го направят. Няма да откажем.
