Случаят с шеметното издигане и падане на Иван Иванов като зам.-министър на вътрешните работи само за два-три часа вече е ясен на цяла България. Не е ясен само на босовете в БСП.
Те така и не схванаха, защо хората се възмущават. Няма и да схванат, но това е друг въпрос. Отнася се към генетични проблеми, наследени още от лозето на Габровски и сбирките на Бузлуджа...
„Сивият кардинал” на БСП – Димитър Дъбов, който рядко говори публично, този път взе думата.
Димитър Дъбов: Иван Иванов стана жертва на компромат. Произходът на компромата е ясен. Вчера тези неща индиректно прозират в пресконференцията, дадена от ГЕР.
Това коментира Дъбов, дежурен депутат на БСП от Шумен и зам.-председател на партията. Той призна също, че номинацията на Иванов била негова.
Е, то беше ясно, на кого друг да е. Нашите момчета ги курдисват старите кучета в партията. Друг смее ли да се обади, сакън.
В Шумен социалистите добре знаят правилата. Между тях от години има лаф” „Някой прескочи ли Дъбов, пиши го отстрелян”. (Дъбов е запален авджия и шеф в Ловно-рибарския съюз, където думата му тежи като топуз. Прищявките също.)
Димитър Дъбов е категоричен, че става дума за целенасочена атака, целяща да унижи Иванов политически и имиджово. Ударът обаче целял и цялата БСП. Шекспир ряпа да яде...
Депутатът посочи още, че кандидатурата на Иванов е била издигната по предложение на ръководството на БСП. Той обаче одобрил – колко благородно. По думите на Димитър Дъбов мотивите за предложението са били, че 37-годишният Иван е юрист и знае английски. А тъкмо такова било изискването за заместник министър, отговарящ за Шенген. Дъбов, съдейки по партийната му закалка, не би могъл да знае, че в МВР има поне хиляда човека, които хем са от кариерата, хем отговарят на тези условия. Ама защо му е да знае, като трябва да се уреди „едно наше момче”. Другите да духат.
Такава е партийната традиция от десетилетия.
Оказа се, че Иванов преди години е работил за СИК в Шумен. Баща му също бил близък до сикаджии. Бил и стар партиен кадър, решил всичките си социални, битови и финансови въпроси, че и отгоре, по време на демократичния преход.
Да защити своя партиен другар се изправи друг колос на бесепарите в парламента – Младен Червеняков. Същият, който цял месец се опитва да обяснява, че не бил близък със сръбския мафиот Сретен Йосич. Твърденията на един от сновните свидетели по делото „Килъри”, че това е така, той определя като дадени под натиск и манипулирани. Да де, но става въпрос за запис в условията на СРС, когато Боян Джамалов разказва в свободен разговор какво и кого е видял пред къщата на Йосич, а не за разпит. Това бившият правосъден министър от злополучния кабинет „Виденов” би трябвало да знае. И със сигурност знае, но не му отърва да признае. Защото излиза... знаете какво.
Та Червеняковн се хвърли да спасява номинацията на Иванов. Атаките срещу него били несправедливи, прибързани, организирани, подли и пр.
Дъбов и Червеняков няма да признаят никога, че младият Иван Иванов е неподходящ за тази работа. Не само защото никога не е помирисвал МВР и не знае за какво става дума в това ведомство. Не. Те просто няма как да признаят, че назначаването на свои хора на топли местенца е отколешна традиция, която някога съсипа идеите на социализма, а след 10 ноември удави в тиня и идеите за демократично общество. Тези двамата няма как да проумеят това, тъй като и техните собствени деца се развиват в живота по същата схема. На Червеняков наследниците изведнъж се сдобиха с приказни имоти по морето и завъртяха чудесен бизнес още в невръстна възраст. На Дъбов дъщеря му пък се оказа в едно от най-сладките държавни предприятия – Ръководство на въздушното движение, където средната заплата надвишава 5000 лв.
Иван Иванов пък е син на техен стар другар. Сергей Станишев също е много близък с него. Ходил даже на сватбата на по-малкия му син преди година.
Дали Станишев знае, че негов заместник в партията се е опитвал да притиска свидетели по делото „Килъри” да си променят показанията срещу убийците на няколко души, трима от които получиха доживотни присъди без право на замяна? Да се поинтересува, ако не знае. Някой ден и тези СРС-а ще излязат, да не се чуди тогава какво става и да обвинява този или онзи в пускане на компромати...
До къде е стигнала ретроградността на партийните чорбаджии може да се съди от думите на Дъбов за последствията от скандала „Иванов”.
„Всички познават Иван Иванов и са наясно с неговите качества и възможности и вярвам, че и занапред той ще се ползва с доверие”. Ето това е.
Само че бесепари в Шумен твърдят съвсем друго. Според тях младокът Иванов дължи кариерата си на влиятелния си баща - строителния предприемач Валентин Иванов - Шошо. В четвъртък след назначението му медиите, след проверка в информационната система ДАКСИ, писаха, че през 1995 г. Иванов-младши е станал управител на шуменския клон на силовата групировка СИК. Вписването е направено с решение на Шуменски окръжен съд от 20 декември 1995 г. по фирмено дело 217/1995 г. Точно тази мигновено разпространена информация "изяде" поста на новоназначения зам.-шеф на МВР.
Веднага след първите информации Иван коментирал пред приятели, че навремето е работил за половин година в застрахователно дружество, където попълвал само формуляри и че застрахователната му дейност продължила до влизането му в университета. Според публикации със СИК е свързан и баща му Шошо. Иванов-старши е със силни позиции на "Позитано" от години и е публична тайна, че, гласът му се чува в централата на БСП. Може би, защото негов говорител там е стълбът Дъбов...
Шуробаджанашката практика не е от вчера. Никакви протести не могат да я спрат, освен ако гражданският натиск не стане наистина непреодолим. Това е един чудесен тест за прословутото българско търпение. До момента интелигентни, но доста наивни протестиращи, смятат, че с вечерни разходки, плакати и скандирания „Мафия”, „Оставка” и други подобни, ще трогнат сърцата на стоманените партийни другари. Няма да стане. Няма. Освен ако обществото не предприеме решителни действия в тази посока.
И едно последно питане. Дали и самият Иван Иванов е вярвал, че е подходящ за заместник министър на МВР? Защото ако е вярвал, проблемът с протестите става още по-належащ.
Николай Иванов
