Черешова задушница. Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 22 юни.
Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.
След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка скверност. На задушница камбаната бие траурно, да напомни за грижата за мъртвите.
Във времена на протести и подем дори Черешова задушница е извор на енергия и оптимизъм за православните християни. Освен ритуал, тя е и дълг.
ЯВЛЕНИЕ ПО ЧЕРЕШЕВО ВРЕМЕ
Ивайло Балабанов
Зелените черешови гори
се разцветиха в дъжд и в дъжд узряха.
Завърза плод и сухото дори,
но всички плодове червиви бяха.
И по пазарищата тръгна слух,
че във градините видели вещица,
че някакъв си зъл дървесен дух
суши до корен болните череши.
Тогава трепна посреднощ Балкана,
яви се буря, тъмно затрещя
и Боримечката от гроба стана
и който имаше очи видя,
че той отпред на облака седеше,
че кръстом Българско кръстоса той
и болните череши коренеше
с небесен огън, вятър и порой.
До заранта градините ошета,
по слънце влезе в стария си гроб...
Останаха най- здравите дървета:
хем за череши годни, хем за топ.
Това стихотворение посвещаваме на всички от Министерството на образованието, които посегнаха на Ботев, Яворов, Димитър Димов и други български автори. Ако имат очи да видят, ако имаш уши – да чуят...
Панихидата в този ден освен традиционните: погача, вино и жито, за “Бог да прости!” се раздават и череши. На всяко богослужение светата Църква отправя молитви за нашите починали родственици. Но освен това Църквата е определила специални дни в годината, когато да се спрем в забързаното си и изпълнено с грижи ежедневие и да си припомним за нашите починали сродници; да си припомним, че всички ние сме временно на този свят, че дните на нашия живот са преброени и са ни отредени от Бога, за да се погрижим да подготвим душата си за вечния живот.
Важно е в тези дни, които наричаме Задушница, да отидем в храма, да запишем имената на своите починали близки, за да отправи свещеникът молитва за тях по време на светата Литургия. Редно е и да поискаме от свещеник да отслужи панихида за тях в храма или при гроба и да отправи молитва за упокоение на душите им. Можем да запишем имената на починалите си близки и в няколко храма едновременно, та повече молитви към Бога бъдат отправени за тях. Молитвите на живите са най-добрата помощ за преминалите в отвъдния свят.
Нашата традиция повелява в тези дни да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършва добро и да се правят пожертвувания за Църквата за прошка на греховете и упокоение душите на починалите. Това са и дните, в които православните християни отиват на гробовете, почистват ги, подреждат ги, украсяват ги с цветя и с това изразяват неугасващата си любов и спомен за своите близки.
