Дискусия в Деня на Европа постави въпроса кога България ще се научи да играе по правилата, а политиците ще започнат да спазват самоочевидните неща.
Ана Кочева
Европейци ли сме наистина; изповядваме ли в България европейските ценности; как София гледа на Брюксел; умеем ли да играем в европейската игра на правилата; кои страни нямат нужда от Европа бяха част от дискусионните въпроси, които днес, в Деня на Европа, се поставиха по време на публичен дебат на тема „Да построим заедно бъдещата Европа”, който се проведе в Информационния център на МО в присъствието на Милан Предан, представляващ словенското председателство на ЕС в България, заместник-посланика на ФРГ Гудрун Елизабет Щайнакер, евродепутата Биляна Раева, политолога Владимир Шопов и др. След традиционните приветствия, подобаващи на празника, последваха взаимните уверенията, че преди година България най-сетне се е върнала там, където й е мястото, не спирайки да бъде европейска страна.
След това дойде ред на любопитни детайли, свързани с нежеланието на Норвегия и Исландия да станат членове на ЕС на фона на неистовото желание за присъединяване от страна на Западните Балкани и Молдова. Оказа се, че в скандинавската Норвегия жените, рибарите и живеещите на село са това мнозинство, което накланя везните в полза на еманципация от Съюза. Дипломатите, почели форума, в лицето на г-жа Щайнакер потвърдиха позицията, че в Европа едва ли някой сериозно вярва, че страни като Турция, Украйна или Грузия имат шансове да станат членки на ЕС в следващите 10 години, но за сметка на това пък има резон да се счита, че в по-обозримо бъдеще границите тук на Балканите ще заприличат на тези между Франция и Германия или пък между Белгия и Холандия. Покрай политическите усилия в тази посока има нужда и от повечко оптимизъм, но и от добро въображение.
Живият европейски тон на дебата ни най-малко не пострада, когато без закъснение бяха поставени въпроси, интересуващи еднакво живо и Брюксел и София. Кога и как България ще се научи да играе по правилата? Темата беше зададена от журналисти, но участниците в дискусията, макар и да не я провокираха сами, очевидно бяха подготвени за нея. Стана ясно, че Брюксел няма да си позволи да става надзирател, но ще настоява критиките към страната ни най-сетне да се възприемат насериозно и борбата с корупцията по всички етажи да стане ефективна. Вицепремиерът Миглена Плугчиева лично обещала това да се случи по време на посещението си в Брюксел, издаде евродепутатът Биляна Раева. Въпреки поканата самият вицепремиер Плугчиева не присъстваше на дебата, в резултат на което се прокадна съмнение, че тя не се е отзовала може би и заради нежелание да отговаря на въпроси, свързани тъкмо с въпросното посещение.
Поредният акцент върху необходимостта от активност на българските граждани като членове на ЕС породи резонният въпрос на политолога Владимир Шопов, който попита какво и колко всъщност може да поеме българската политическа култура. Той допусна, че не е невъзможно резултати да се появят едва, ако се допусне дискретно подсказана възможност за суспендиране на членството ни в ЕС, подсказана не по пряк дипломатически път, а по други канали. Същевременно той акцентира и върху факта, че в България най-големият дефицит се корени в спазването на самоочевидните неща. Тези самоочевидни неща, като например невъзможност министър да контактува с подозрителни лица, не би трябвало да са продукт на гражданска активност, те следва да се подразбират по презумпция.
И друг важен акцент постави дискусията – собствената ни позиция по отношение на Европа, т.е. европеец ли е наистина българинът, има ли позиции по съществени за развитието на съюза въпроси и докога ще осъзнаваме членството си само в пасивната роля на чакащи инструкции от Брюксел, така както преди време ги чакахме и от Москва. В друг вариант този въпрос звучи така: изповядваме ли наистина европейските ценности или си играем на декларации без съдържание, подобно на автомобил Трабант, който през „зрелия социализъм” пък беше декларация за кола.
В крайна сметка дискусията приключи. В подчертано оптимистичен тон. Посланиците отидоха да обядват с премиера Станишев, а организаторите, видимо доволни, се поздравиха за добре свършената работа. Участниците пък се върнахме към деветомайския делник на България, в която обществената грамотност за европейските проблеми, институции, права и задължения е минимална. Подобно на гражданската активност, самодисциплината, цивилизоваността, търпимостта, работоспособността и ред други качества, които харесваме у европееца, но не успяваме да култивираме у себе си. А диспропорцията между казаното в дискусията (иначе много точно и много на място) и вярното му разбиране от общество и политици изглежда идентично на километричната дистанция между България и Европа.
