Ще го кажа направо: отвратен съм от българското великодушие. То граничи с овчедушие, а не със синонимите добър, благ, милосърден, възвишен, сърдечен, състрадателен. Нашенци много често състрадават на грешен адрес.
Ще изредя примери, които доказват колко сбъркано е понякога понятието великодушие у нас и колко разбита е ценностната ни система.
Йосиф Йосифов-Йоско ще лежи шест години в затвора за причинената от него катастрофа, при която загинаха двама души. Това реши окончателно Върховният касационен съд. С това си решение съдиите потвърдиха решението на Софийския апелативен съд, който намали от осем на шест години наказанието на Йоско, което му бе наложил първоинстанционният съд.
Йосифов бе обвинен за тежката катастрофа в кв.”Бояна” в столицата, станала рано сутринта на 2 март 2011 г. Тогава загинаха двама мъже - на 31 и 53 години. Експертиза показа, че при катастрофата Йоско е бил с 2,6 промила алкохол в кръвта. Той също пострада, но лекарите го спасиха.
Йоско е известен най-вече с криминалните си подвизи. Името му бе замесено в убийството на Константин Димитров - Самоковеца в Амстердам. Следите към него посочиха холандски разследващи, които засекли разговори на Йоско с физическия екзекутор на контрабандиста Самоковеца - Ервин Врекер. На Йоско бяха повдигнати обвинения и за притежание на дрога, оръжие и боеприпаси. Всички те обаче не впечатлиха правораздавателната ни система и тя великодушно го оневини.
Сега ще лежи 6 години за брутално убитите двама мъже в Бояна. За Йоско сигурно са много. За близките на жертвите са нищо, но тях никой не ги пита. В центъра на вниманието е крими героя. А медиите дори не се сещат да попитат, кой и с какви мотиви е дал разрешително за оръжие на сливенския херой. Не стига това, ами се налага да слушаме и четем сълзливите излияния на адвокатите на Йоско колко бил зле след катастрофата. Прави са, като им дават така щедро думата...
Какво е общественото мнение по въпроса – не знаем.
Същото гражданско общество се отнесе доста спокойно и към едни други случки. Лидерът на Атака Волен Сидеров обиди водещата от „Господари на ефира” Мария Игнатова. „Там има една проститутка, която беше играчката на най-различни мутри през годините. Мария Игнатова се казва, която сега се опитва да иронизира нашето поведение”, каза Сидеров в ефир по партийната си телевизия Алфа.
Преди това той нагруби и се държа агресивно и с други журналисти, което лично за мен е странно, тъй като Волен произлиза именно от тези среди
.
Преди десетина дни друга известна водеща – Люба Кулезич, бе пребита посред бял ден от мутра, която я рита по лицето и тялото. От побоя ретината на дясното й око се отлепи и се наложи зренето й да бъде спасявано от лекарите във Военно-медицинска академия.
След всички тези случки сме свидетели на вяла обществена реакция, да не кажа умряла. Представете си обаче какво щеше да стане ако Кулезич бе се защитила с някоя хватка от каратето и бе навехнала ръка или крак на дебеловратия бияч. Или ако Мария Игнатова бе казала, че Волен е к..ва. Вой до небесата, коментари в тв студия, обвинения в агресивност и пр. Сигурно и Хелзинския комитет щеше да се намеси: за човешките права, както обикновено.
Но да продължим нататък. Марио Любенов – Заека от Перник онзи ден пак блесна в медиите. Този тип, който участва в невероятно жестокото умъртвяване със стоманена тел на 17-годишната Мирослава се ползва със специален статут в някои медии. Колчем се сети да изрече някоя лъжа или глупост, тутакси му се предоставя микрофон. Неотдавна някои от тези милосърдни медии изкараха Марио едва ли не жертва на скалъпен процес, полицейско насилие и манипулирани доказателства. „Не съм убил Мирослава от Перник, изкараха ме изрод!” – жалва се покрусения Марио. И мнозина са готови да се разсополивят от умиление пред набедения мъжага. А какъв наистина е Марио? Как, според вас, се нарича човек, който е участвал в умъртвяването, събличането и заравянето на едно младо момиче в някаква гора посред зима? Джентълмен? Благотворител? Филантроп? Марио е по-хитър отколкото си мислим. Той безпогрешно съзира пробойните в ценностната ни система и адресира лъжите и мрънканията си право там. Не бил харесван, обиждали го... Ах недей. Миналия ден той отново се опита да пласира една стара своя лъжа. Не познавал Мирослава. Свидетели обаче казват обратното. Но не това е толкова важно. Дори да не я е познавал, това достатъчен мотив ли е, да я удушат като животно? Но вместо покаяние, сме принудени да слушаме оплакванията на този тип. Толкова ли сме полудели, че допускаме да се гаврят по такъв начин с нас? Защо почти не се споменават предишните подвизи на Заека, а се тиражират неговите и на бащата на другия брутален убиец Стойчо Стоев – Чочо мрънкания колко лоши били разследващите и колко невинни те – екзекуторите. Припомням, че Заека е съден по пет дела. Той е обвиняем за умишлени палежи, фалшифициране на валута, присвояване и фалшифициране на документи. Убийството на Мирослава е черешката на тортата в кратката му, но съдържателна криминална биография. И този човек е представян като жертва! Ами плачете за него тогава и се молете разчуствания съд да го пусне на свобода на втора инстанция. Вече свободен може да го осиновите и да го настаните при децата си – да ги образова какво може да причини 70 см тел, когато я стегнеш около врата на някой.
Напоследък зачестиха и писанията колко несправедливо били осъдени на първа инстанция и онези мили момчета от делото „Килърите”. И срещу тях се била изправила някаква държавна, политическа гадна машина, която ги пратила да гният в затвора. Е, вярно че са убили трима души (засега толкова са доказани), подпалили са няколко магазина, пребили са този и онзи и са рекетирали десетина души, но това очевидно не е повод да се отнесат с тях толкова строго. Какви студенокръвни прокурори, какви безсърдечни съдии, моля ви се. Анатема! В медиите няма да откриете нито ред за жертвите на тази специализирана група за изтезания и убийства начело с Петър Стоянов – Сумиста. Ето това е резултатът от изкривената ни ценностна система. Даваме думата на главорезите, а жертвите – кучета ги яли. Ами организирайте една подписка тогава в защита на осъдените „Килъри” и обсадете Народнто събрание с искания да бъдат пуснати на свобода. Така ще облегчите и усилята на някои известни политици, които от две години се мъчат да изтръгнат Сумиста и другарите му от лапите на правосъдието. И без това една от адвокатките на тия разбойници ги сравни с Левски още на първото заседание на съда в Шумен. Смърт на прокурорите – свобода на „Килърите”. Хубав плакат ще стане...
А помните ли Илиян Тодоров от Перник? Същият, който бе заподозрян, че е наръгал с нож и убил две момчета пред столичната дискотека „Соло”. Помните ли, че и него съдът го пусна да си ходи по живо по здраво, защото май нещо в записите на камерите не било много ясно, пък и показанията на някои свидетели не били съвсем категорични... Вярно, че няма друг, който би могъл да извърши убийството освен него, ама засега доказателсдтвата не са баш убедителни. И момъкът си тръгна свободен, с поглед, вперен в светлото бъдеще. Кирил Въжаров и Васил Александров да гният в земята. Малшанс, сори.
По същата скапана логика ни натрапват методично някакви твърдения, че и убиецът от Борисовата градина – Чеци, също е невинен за смъртта на Яна. Е, намерили негови косми на местопрестъплението, правил секс с нея, и ДНК има, но какво от това. Човекът казва, че е невинен и е редно да му повярваме. Всъщност в затворите няма нито един виновен. Това и децата го знаят от филмите и кримките. Всички са жертва я на съдбата, я на някакви врагове, на държавата, магистратите и на обществото дори. Да, именно ние сме виновни, че някой убива, насилва, мами, краде, лъже и пр. И това го казвам съвсем сериозно. Виновни сме, защото търпим всички тези глупости, които ни се изсипват върху главите с дебит поне колкото на Суецкия канал.
Повече от две години ни облъчват и с твърдения колко невинен е Алексей Петров, главен обвиняем по делото „Октопод”. И той бил жертва на врагове и кръгове, защото се борил за справедливост и народна свобода. Толкова нагла и агресивна пропаганда, че човек на моменти се чуди дали живеем в правова държава или сме на острова на пингвините, описан от Анатол Франс, където всяка дума и действие имат обратно значение. Както сме я подкарали, скоро ще съжаляваме палача, че се е опръскал с кръв и ще трябва да се охарчи за пакет „Персил”... Не е странно, че у нас палачите, от всякакъв вид, се ползват с по-голямо доверие и респект от институциите. Затова и има институционална криза, както в момента, но няма такава на палачите. Никога не е и имало.
Необяснимото българско великодушие бива проявявано и спрямо политиците. След 12 дни протести, разходки и шествия все още вярваме, че политиците ще проявят морал и ще си тръгнат сами от парламента и властта. Процес, достоен за вниманието на д-р Ралф Грийнсън, един от бащите на постравматичното стресово разстройство. Време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Този е убиец и трябва да лежи в затвора. Този е корумпиран политик и също мястото му е зад решетките. Ако правораздавателната система не се справя добре – да я подложим на граждански натиск. Тя е тази, коато трябва да ни защитава, защитавайки закона. И стига с тая глупост за независима съдебна система. Независима от кого? От изпълнителната власт – да. Но зависима от интересите на обществото и гражданите. Публични действия и публичен отчет. Всичко друго води до онова лицемерие и задкулисие, срещу които уж въставаме.
Огнян Стефанов
