Валери Маринов е ръководителят на екипа, който измисля т.нар "умна хартия", прочула се в цял свят. Технологията позволява вграждането на чип в банкноти и документи, като така се ограничава възможността за фалшифициране.
Откритието предизвика интереса на корпорации и държавни институции от 5 континента.Това стана ясно след интервю с Валери Маринов на "Дарик". Технология като инвестиция е доста по-евтина от стандартната технология. А цената на самия продукт- на лист хартия, не би следвало да е повече от няколко цента.
Той разказва, че преди 3-4 години е прочетол някъде, че ЕЦБ и Японската централна банка обмислят вграждане на чипове в банкнотите. Това го е заинтригувало, защото макар и на пръв поглед тривиален, проблемът не е никак прост.
"А не е прост, защото банкнотите се печатат на хартия, която е с дебелина от порядъка на стотина микрометра, което е сравнимо с дебелината на човешкия косъм, а чиповете са обикновено доста по-дебели. Така че на мен ми беше интересно да видя как от техническа гледна точка това може да бъде реализирано. Когато погледнах по-навътре в проблема, разбрах, че всъщност има нужда от нова технология, защото иначе е невъзможно да сложиш електронен чип, който е няколко пъти по-дебел от хартията, вътре в самата хартия", обяснява Маринов.
Според него технологията за производство на банкноти и други подобни инструменти се развива векове наред и всеки път, когато нещо се измисля, за да се спре фалшифицирането, фалшификаторите винаги намират начин да преодолеят това.
"Аз съм почти сигурен, че с нашето изобретение ще се случи същото. Не виждам начин как въобще би могло да се измисли решение за спиране на фалшифицирането на пари. И както писа в един форум един български читател: „Българин е измислил тези мерки за спиране на фалшифицирането, българин ще измисли и начин да разбие тази защита", твърди Маринов.
"Тази технология се нарича радиочестотна идентификация и тя не е нова технология, тя е на около 20-30 години, но се използва основно за производство на т.нар. „умни" етикети. Това са неща, които в основата си трябва да заменят баркода. Така, както на всяка една опаковка и на всеки продукт има баркод, тази технология с чип заменя този баркод. Но не става дума само за механическа замяна. Баркодът има 10-12 цифри, а този чип може да съдържа в най-простата си конфигурация около 2 KB информация. Т.е. много повече информация може да се запише в този чип. Но което е още по-привлекателно - тази информация може да се чете от разстояние. Баркодът, за да се прочете, четецът трябва да бъде в непосредствена близост, докато с тази технология електронният чип може да се чете от разстояние 5, 10, 15 метра. И тази технология е много широко разпространена.
Проблемът е, че я няма в листове хартия. Представете си обикновен лист хартия с чип в него. Тази технология не съществува за такива продукти, защото етикетите са много по-дебели, а листовете хартия са много по-тънки. Може да изглежда много елементарна разликата, обаче от технологична гледна точка, когато трябва да се приложи чипът в такъв продукт като офис хартия, технологията става много сложна", обяснява изобретателят.
"Проблемът с прането на пари не е български. Например в Америка и в някои други страни може би ще има един друг вид съпротива. Хората са по принцип против всяка една технология, която може да ги проследи. Ти носиш пари, които могат да бъдат проследяеми и винаги има този страх от Големия брат, който те наблюдава отнякъде и следи всичко, което правиш.
И мисля, че не икономическата страна, а по-скоро социалната и политическата биха били най-голямата пречка за нашата технология", разказва още Маринов.
