Тарифирането като политика в България е приложима и изключително наложителна от гледна точка на социално-икономическия статус на голяма част от населението, коментира за Фрогнюз Валентин Терзийски, председател на Камарата на енергетиците в България. Много са важни обаче подробностите, или както се казва, „дяволът се крие в детайлите”.
Парното в София ще се плаща по две тарифи, реши вчера Столичният общински съвет, който прие промените в общите условия на „Топлофикация София”. Новите условия предвиждат по време на отоплителния сезон цената на топлоенергията до 250 квтч да има отстъпка от 20%. За потреблението от 250 квтч до 1200 квтч също ще се плаща с отстъпка, като тя ще намалява поетапно до 5 на сто.
Обществото като цяло има ангажимент да подпомага социалните групи, които нямат възможност да ползват жизненоважни и необходими услуги и стоки. Обаче тези мерки трябва винаги да бъдат съобразени с някаква пазарна политика и икономическа логика, каза Терзийски.
Ако се направи тарифиране в ценообразуването на определено количество енергия, независимо дали е електрическа или топлинна, принципът, който трябва да бъде спазен, е: според доходите на човек или на семейство да бъде направена тарифна политика част от консумираната енергия да бъде заплащана от крайния потребител с някакво облекчение. Обаче разликата до пазарната цена трябва да бъде изплащана чрез инструментите за социално подпомагане. Тоест крайният потребител може да заплати например с 20% по-ниска цена, но това намаление трябва да бъде преведено от социалното министерство към търговския субект, който е доставил обявения вид енергия.
Относно високия дял на кражбите и загубите на топлоенергия от общите части на жилищните сгради Валентин Терзийски смята, че това е разковничето за нормални търговски отношения по цялата верига от производство, пренос, доставка и разпределение на топлинна енергия. По закон ние сме длъжни да доставим топлинната енергия до границите на собственост, което се отнася и за електрото, водата, газа. За сградите с етажна собственост обаче границите на собственост за доставка на топлинна енергия са абонатните станции. В частта индивидуално отчитане на потреблението на енергия има доста неизяснени моменти. Крайният потребител не е наясно какъв точно е неговият дял от консумираната обща енергия. Трябва да се приложат най-добрите световни практики, за да може всеки един потребител да има яснота за дела си на консумация на стоката, която трябва да заплати.
Най-наболелите проблеми в топлофикацията са неяснотата в енергийния сектор и политиканстването на негова територия. Пренебрегват се икономически логики и технологични зависимости, каза Терзийски.
