Няма нужда да се връщаме много назад, за да се убедим, че въпросното твърдение е факт. На 9 септември 1944 г. властта пада не заради партизаните, а по заповед на „великолепната четворка”: СССР, САЩ, Англия и Франция.
Има си дори конкретизация: Гърция отива при Запада, а България – под „шапката” на болшевизма. Народният съд и лагерите също са спуснати по заповед. Ако не изпълняваш усърдно – обявяват те за враг на народа и отшумяваш. Съдбата на Георги Димитров е нагледен пример за това. Процесът срещу Трайчо Костов – също.
Демократичната промяна и демократичния преход и те бяха спуснати „отгоре”. Процесът започна като „перестройка” откъм Кремъл и Горбачов и завърши с плана на двама американци, известен като „Планът Ран – Ът”. 10 ноември бе просто символ, зад който се спотайваше поредната заповед. За всеки случай този, който знаеше за какво става дума – Андрей Луканов, бе премахнат по класическия начин – физически. Разстрел по нечия заповед. Както и останалите над 260 показни разстрела.
По заповед и срещу превъзходен хонорар няколко социолога ни кръщават периодично, че преходът е приключил, че е вреден, че социализЪма бил прекрасен и не е лошо да го есхумираме. Не мислете, че сами са измислили своите теории. Нищо подобно. Просто изпълняват чинно конспекта, спуснат им от някогашните корифеи на АОНСУ. В същото време едни други умници ни тестват с хапчетата на Джордж Сорос без да се интересуват, че това е вредно за нашето здраве. И двете течения продължават да се упражняват върху нас, а ние все се каним и все не им забиваме по един силен шут.
Протестите през 1990 и през януари 1997 г. избухваха спонтанно, но завършваха с печата на организирано мероприятие. Печата слагаха кукловодите; същите, които пбашеха, че демокрацията е в опасност и точно те трябва да я спасят.
Сега протестите са повече арт, отколкото харт, джазови, симпатични, симптоматични и пр. И хаотични. Иска се смяна на системата, но не се казва как и кой. Към 12-я ден изкристализира някаква „червена нишка” – война с мафията. (Само в Неапол всяка година излизат над 200 000 души под девиза „Контрамафия”.) У нас и до момента няма дефиниция за мафия – нито политическа, нито правна. Затова и няма мощни скандирания пред Съдебната палата и правосъдното министерство. Точно там не се случиха реформите. В затвора няма нито един политик, министър, мафиотски бос или подкупен магистрат. Е, за каква революция говорим тогава?
Ако правителството все пак падне, избирателния кодекс бъде променен и парламента се разпусне, това няма да е заслуга на протестите. Съжалявам, но такава е действителността. Промените у нас се случват по заповед и съответни указания. Т.е. по сметка. И това не е толкова лошо. Въпросът е в сметките да влиза и българското общество. А ще влезе, ако самото общество наложи това.
Правораздавателната и политическата системи трябва да зависят силно от националните ценности и обществените интереси. Левски и Ботев не са били масови играчи, а изразители на масовия интерес, дори и не винаги осъзнат. Затова са толкова самотни и безценни. И най-масовите революции са имали своите Дантон и Робеспиер. В такива се фокусира народната воля. Затова е време да видим легитимни водачи и лидери от средите на протестите. Образовани и последователни.
Другото е фанелка с лика на Че, свирка и напразно очакване у политиците да се появи морал. Няма да се появи – изпиха го с червен хайвер.
Димитър Велев
