Туристи пътуват хиляди километри, за да видят уникален кроптографски надпис в една от най-свещените за България църкви "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново. Шифърът, който доскоро беше неразгадан вече, е прочетен от български учени.
Загадката е свързана с втория стенописен слой и малък надпис на старобългарски и гръцки език, посветен на Богородица. Най-големият специалист по византийска епиграфика в Института по изкуствознание към БАН доц. Емануил Мутафов, историкът проф. Иван Тютюнджиев и д-р Пламен Събев от отдел "Християнско изкуство" на Регионалния исторически музей във Велико Търново са работили над загадката няколко години, преди да успеят да разшифроват надписа и да докажат неговата автентичност. След като разгадават символите те успяват да разчетат името на митрополита, поръчал и платил изписването на най-известната църква в Търново. Това е митрополит Игнатий, живял до 1464 г. и смятан за първия документално установен архиерей на търновската църква, който принадлежи към епископата на Константинополската патриаршия. Заема Търновската митрополия преди 1435 г.
Участва във Фераро-Флорентинския събор от 1439 г. Този събор решава религиозно-догматични въпроси, за да обедини католическите църкви на Изтока и Запада. И така да противодействат на инвазията на Османската империя", разказва Пламен Събев.
Шифърът може да бъде оприличен на арабски йероглифи,но се оказва, че в него са използвани гръцки думи. Терминът за този криптографски надпис е гръцки - монокондилия, което означава писане с перото, без да се вдига от листа. Думите, след като са разчетени, разкриват плетеница, в която пише: "Митрополитис Игнатиос Тирнову". Изследователите са категорични, че става дума за неговия подпис, защото точно по същия начин той се е подписал и в Унията от Фераро-Флорентинския събор", казват учените, ръководени от доц. Емануил Мутафов.
Целият надпис гласи: "На Преблагословената владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Митрополит Игнатий Търновски".
Храмът с тайнствения надпис "Св. Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221-1237 г.), съпруга на цар Иван Асен II.
