Болен, беден, без образование и репресиран по времето на комунистическия режим – това е Стефан Стоянов, малкия син на Радой Ралин. Историята му, специално за Frognews, ни разказа съпругата му Таня Стефанова.
Таня и Стефан имат 3 деца – ученици в 8-ми, 10-ти и 12-ти клас. Той е инвалид, тя също. До миналата година Стефан Стоянов работи като технически сътрудник на Аерогара София. Уволняват го, докато е в отпуск. След това закриват длъжността му. Според Таня, през цялото време, докато е работил, се опитват да го уволнят по много параграфи, като, например, че е без висше образование. По кодекса на труда, обаче, за неговата длъжност не се изисква висше образование. Друга причина, по която се опитват да го уволнят е, че има дело по политически причини. За да не му пречи в развитието на кариерата, семейство Стоянови изваждат документ от Комисията по досиетата, в който ясно е описана причината за делото – син на Радой Ралин.
Делото е съставено през далечната 1982-ра година по време на полските събития. За да спрат дейността на баща му, който през това време е разработван под псевдонима „Козел”, агенти на ДС на 6-то РПУ организират чрез поставени лица съдебно дело срещу Стефан. Подвеждат го като хулиганска проява. Цялата случка се разиграва за броени минути. „Приятели” на Стефан, а всъщност агенти на ДС, купуват билети за влак. Това, което Стефан не знае е, че купуват билети само за половината път. В един момент идва контрольор, който ги сваля, защото нямат редовни билети. Агентите провокатори започват да ругаят служителите на реда, като след това обвинение за непристоен език се преписва на всички участници, в това число и на Стефан. Завежда му се съдебно дело с присъда - 8 месеца условно и 3 години изпитателен срок. След тази случка синът на Радой Ралин се разболява много тежко от сърце. Получава хипертонични кризи и лежи в трета градска болница. От този момент е с много силна медикаментозна терапия. До ден днешен здравословното му състоятие е разклатено.
Стефан няма висше, защото комунистическият режим не му е позволил да има. Годината е 1988-ма. Започват първите структури на „Гласност и преустройство”, в които баща му е основен организатор. Нашият герой желае да кандидатства в художествената академията, защото е художник и рисува. Ден пред изпита ченето му е счупено от служител на Kintex. Влиза в болница и 40 дена е с зашита челюст. Пропуска изпитите и не може да кандидатства. Служителят, който отговаря по това време за следенето на баща му, е награден със Златна значка на МВР и ДС за мероприятия срещу членове на клуба за гласност и преустройство.
Таня споделя, че поредната горчивина и болка за семейството е назначаването на Росен Малинов, агент на ДС от 6-то РПУ, за областен управител на град София. Точно в областната управа Стефан е подал документи за доказване на репресии срещу срещу него и баща му. По принцип, областният управител е човекът, който се разпорежда с обезщетенията на репресираните. За Таня, това е конфликт на интереси от най-висока степен, гавра с жертвите на комунизма и не може виновниците за този режим, в които са били преки участници, да са на най-висши държавни постове.
Стефане, ако се беше родил по друго време, можеше да си известен българин, а не болен, безработен и с разбит живот, но уви. Днес си просто поредната жертва на комунистическия режим. Потомоците на Радой Ралин отново са немили недраги в собствената си държава.
Борислав Борисов
