"Самият факт, че мафиотските структури сами си разчистват сметките, сами си раздават „правосъдие”, показва, че държавата все още не си е на мястото, т.е. все още не виждаме необходимата воля за борба с организираната престъпност от страна на държавата. Защото няма държава, която да не може да се справи с организираната престъпност, стига да има волята за това", категоричен
снимка Вяра Йовева
- Д-р Желев, в разстояние само на 4 дни станаха две показни убийства – на шеф на Общински съвет и на бизнесмен. А вече пети месец България е член на ЕС. Можете ли да коментирате какво става в нашата държава и има ли то нещо общо с изборите за евродепутати?- Всичко това показва, че нашата държава все още не си е влязла в ролята в борбата с мафията. Защото мафия има. Организираната престъпност е по-ниската степен. А когато стане срастване на държавния апарат и особено на горните му етажи с престъпността – тогава се получава мафия. Самият факт, че мафиотските структури сами си разчистват сметките, сами си раздават „правосъдие”, показва, че държавата все още не си е на мястото, т.е. все още не виждаме необходимата воля за борба с организираната престъпност от страна на държавата. Защото няма държава, която да не може да се справи с организираната престъпност, стига да има волята за това. Тя разполага с огромен апарат, с необходимите средства за борба и ако има воля това винаги става.
- В този контекст ли трябва да се разглежда и гръмналият скандал „Овчаров-Александров”?
- Доколкото може да се съди от изнесената от медиите информация за лични взаимоотношения, служебни и институционални, малко трудно е да се заеме категорична позиция. Т.е. когато човек реши да бъде много строг и категоричен, но не винаги убедителен, може да каже – да, така е! Но все още не е много ясно. От друга страна, мен силно ме притеснява фактът, че делото на бившия началник на „Топлофикация”-София, Вальо Топлото, както го наричате, все още буксува. Ако съдим по информацията, която излиза в публичното пространство, нещата тук са много ясни. Как така той ще разполага с такива огромни пари? Как така негови познати, приятели, както твърди, му имали такова голямо доверие и му давали да стопанисва техни пари? Първо, откъде идват тези пари? Второ, на какво основание е това доверие за такива големи пари и защо навън се държат? Това са все въпроси, на които би трябвало много категорично да се отговори. От друга страна обаче, ще бъде несправедливо да се каже, че няма усилия от страна на прокуратурата, особено при новия главен прокурор, както до голяма степен и от МВР и Министерство на правосъдието, да се води борба с организираната престъпност. Законът „Петканов” вече 3-4 пъти влиза в действие – там нещата са категорични, макар че можеше да бъдат и по-категорични. Просто данъчните служби трябва да отидат и да попитат: Драги господине, вие сте си купили скъпа кола, която струва примерно 200 000 евро. Откъде са тези пари като получавате еди-каква си заплата, такива са ви доходите? В САЩ това би се случило моментално. Влизате в „устата” на стопанската полиция, на данъчните и се разправят с вас по американското законодателство. Няма компромиси! Няма вратички за измъкване!
- Смятате ли, че този скандал е само върхът на айсберга, показващ състоянието на държавата и тази странна симбиоза между власт, правораздавателни органи и съмнителен бизнес?
- Какво значи върхът на айсберга? Може и така да се каже, може и така да се разглежда. Но това не е най-точния път в търсенето на истината в тази област. Трябва просто да се започне операцията „Чисти ръце” – това, което направиха италианците преди няколко години. Вярно, че загинаха няколко прокурори, бяха взривени...Но без да си сложат главата в торбата съответните органи в борбата с организираната престъпност – няма шансове за успех.
- Виждате ли човека, който може да започне тази операция „Чисти ръце”?
- Не искам да споменавам имена. Мисля, че винаги могат да се намерят такива хора. Може би вече ги има, но все още не смеят да си сложат главата в торбата.
- А ако не съберат смелост?
- Ако не посмеят да си сложат главата в торбата, ще си останем на сегашното дередже.
- Смятате ли, че ЕС ще ни търпи дълго при това положение? Има ли начин да бъдем накарани да си свършим работата?
- В такива случаи принудата, която може да окаже ЕС, са предпазните клаузи. Което представлява една яка глоба, макар че това не е най-точната дума. Но във всеки случай е много силна санкция както вътре за страната, така и за външния свят. В това между другото е и положителната, демократичната, благородната роля на членството в ЕС. Като влезеш в тази организация, в тази континентална структура, която е и политическа, и икономическа, щеш не щеш трябва да играеш стъпките на общото хоро. Ако по една или друга причина не можеш да ги играеш, ще те настъпят, ще те ритат, а накрая може да те изгонят от хорото.
- Мислите ли, че и скандалът, и двете убийства не случайно станаха в разгара на предизборната кампания за евродепутати?
- Ако станем много мнителни, във всичко може да се търси и намира връзка. Особено когато човек има подходяща позиция и нагласа. Въпросът не е в това да търсим връзка по този начин. Възможно е да има някаква връзка, възможно е и да няма. Възможно е и да е съвпадение по време. Имало е периоди, когато са ставали така на гъсто подобни убийства без България да се намира в особена ситуация на предстоящо членство, на самодоказване и т.н.
- Смятате ли, че скандалът „Овчаров-Александров” този път ще доведе до някакви реални резултати и последствия? Или нещата пак ще бъдат туширани и замазани.
- Зависи какви факти в края на краищата ще бъдат извадени черно на бяло. Сумите, връзките на хората с тези пари, ролята им в движението на парите, в присвояването – от това ще зависи. Много хора излизат с позиции според собствените си нагласи и емоции. Но трябват факти и документи, сигурни доказателства.
- Всъщност, въпросът е готова ли е политическата класа, върхушката, да откъсне живо месо от себе си, за да спре гангренясването на държавата, да покаже на обществото и ЕС, че наистина иска да се пребори с корупцията и престъпността?
- Ще видим това през следващите дни и седмици. Иначе декларации има, че са готови. Но декларациите са едно, друго са реалните действия. Мисля обаче, че ще бъдат принудени да късат и живо месо.
- Нека да се върнем малко назад към прословутите „Боянски ливади”, които вдигнаха такъв шум и толкова обвинения се изсипаха върху вас. Не искахте ли тогава да предупредите управляващите за зараждането именно на тези процеси, чиито плодове сега берем?
- Не е точно това. Аз исках да ги предупредя, че е погрешен пътят, по който бяха тръгнали на война практически с всички институции – с църквата, декомунизираха я, разделиха на две Светия синод, след това война с извънпарламентарната демократична опозиция, която защитава същите позиции като СДС, война с двата синдиката КНСБ и „Подкрепа”, с най-тиражната част от пресата тогава, откриха война и на ДПС, накрая и на президентската институция. Преди пресконференцията в Бояна, аз ги бях предупреждавал два пъти. Единият път беше на Четвъртата конференция на СДС през април 1992 г. Вторият път ги поканих в президентството, в заседателната зала и там имахме един дълъг разговор. Предупредих ги, че пътят, по който вървят е пагубен. На тях не им хареса много моята позиция. И накрая, като видях, че тогавашните лидери на СДС не вземат под внимание никаква критика, никакви бележки, откъдето и да дойдат, и си карат като самоубийци по пътя, по който бяха поели – тогава реших да направя публична пресконференция, за да кажа на обществото своята позиция точно, категорично и да я мотивирам. Тогава те заеха позицията на обидени, оскърбени, едва ли не предадени, защото аз съм им казал това, което ще се случи, ако продължават да вървят по този път. Не можеш да правиш реформи – и то икономически, и социални реформи, крайно непопулярни, на прехода – и да се самоизолираш, да се затваряш, да печелиш врагове вместо приятели, вместо да разширяваш социалната и политическа опора на своята власт.
- Смятате ли, че сегашното плачевно състояние на СДС, пък и на цялото дясно пространство, се дължи на грешните стъпки тогава?
- Разбира се, има директна връзка. Лидерите на СДС след това продължиха по същия начин да се самоизолират, един по един напуснаха СДС с партиите си – РДП, ДП на Стефан Савов, ОХДЦ...И накрая останаха малките партийки, те говореха от името на СДС и работата стигна до падане от власт. Разцепи се парламентарната група на СДС и парламентът им гласува недоверие. Ако фигуративно сравним тази ситуация с болния и лекаря, ще се получи така - аз бях в ролята на лекаря, който им казваше: лекувайте се от тази болест, защото тя е фатална, краят ще бъде летален. Вместо това те обвиняват лекаря, че той е причината за покойника, т.е. че болният е умрял. Ами, ще умре, разбира се, като не желае да се лекува.
- Кога според вас десницата ще дойде отново на власт?
- Не знам. Тя е в толкова жалко състояние, че ако не станат чудеса, скоро не я виждам на власт. Разбира се, един ден това трябва стане, защото другото не е здравословно за самата демокрация. Не може да има демокрация само с левицата, както и демокрация само със силна десница. Тя е като птицата – трябва и двете й крила да работят добре, за да лети. Почне ли едното да не работи, птицата започва да се върти в кръг и ще падне на земята.
- Как оценявате управлението на тройната коалиция? Върви ли правителството в правилната посока?
- Мисля, че общо взето това е правилната посока. И е хубаво, че беше създадена тази коалиция, каквито и резерви да имаме към нея и каквито и критики да отправяме, основанията за тях са достатъчно много. Но благодарение на това влязохме в ЕС. Ако бяхме продължили още 2-3 месеца да играем партийните си игри, националният интерес щеше да отиде на кино. Разбира се, най-добрият вариант беше да се направи една още по-широка коалиция, но с определен срок – до влизането на България в ЕС. След това се преразглежда въпросът за коалицията – съгласни ли са партньорите да продължат нататък или ще има ново прегрупиране, или пък се отива на нови избори. Това не се случи – нито едното, нито другото. Остана поетият път.Добре. Той дразни много хора, дясната опозиция обаче е слаба, тя не е в състояние изобщо да опонира, не е в състояние да мобилизира общественото мнение и дори да предложи убедителна алтернатива на това управление. Вие може да казвате, че не ви харесва това управление, да го отричате – ами, добре, предложете нещо друго, което ще замести това управление, ще бъде по-добро, по-ефективно и по-полезно за страната.
- Мислите ли, че Бойко Борисов и ГЕРБ могат да влязат в тази роля?
- Могат да влязат в такава роля, само ако има нови избори. Другият вариант е, сегашните управляващи да си изкарат мандата.
- А възможни ли са предсрочни избори, както предричат част от наблюдателите на политическите процеси у нас?
- Това не е толкова сигурно. Много хора разсъждават от гледна точка на своите предпочитания, отношения, емоционални нагласи. Но все пак едно е твоето субективно отношение, друго е реалното състояние на нещата и реалното обществено мнение като цяло. Виждате, че се правят стачки, но за заплати, за решаване на някои социално-икономически неуредени проблеми. Но за сваляне на правителството до сега никой не е правил стачка.
- Какво очаквате да се случи в неделя, на 20 май?
- Право да ви кажа нямам точна прогноза и не смея да давам такава. Много неопределено ми се вижда движението на общественото мнение, на оценките. Надявам се все пак някъде около 40% най-малко от избирателите да гласуват.
- Прави ли са социолозите, които предричат на ГЕРБ доста висок резултат?
- Именно тук е непредсказуемостта на нашия електорат. Когато се зададе някой и се създаде впечатлението, че той ще оправи нещата, че иде новият спасител, и хората се юрват да гласуват, него да подкрепят. Както беше навремето с Костов, след това с царя. Сега с Бойко се създава такова впечатление. За мен лично резултатите са много непредсказуеми.
- Как си обяснявате феномена, че пред урните по избори е празно, а пред трите чудостворни икони в храма „Св. Александър Невски” дни наред се вият невиждани опашки?
- Освен да са станали хората по-суеверни, отколкото са били. И вече да вярват в чудеса и да търсят в тях спасението, вместо в реалните държавни институции и личности – политици и държавници.
- Крайно ожесточена ли ще бъде битката на местните избори наесен? Поне такива са индикациите още от сега.
- Ще зависи много и от резултатите, които ще се получат сега на вота за евродепутати. Нищо чудно те да озлобят участниците в тези избори. Ако някой от тях, както вече предсказват социологическите сондажи, остане без депутат в ЕП, а други са с по един или двама депутати, тогава може да има силно озлобление и това да даде директно отражение върху атмосферата на местните избори.
- Вижда ли се според вас краят на процеса в Либия, след като и новоизбраният президент на Франция Саркози се ангажира с нашите медицински сестри?
- Не знам. Тази история много се разтегна във времето. Откъдето и да го погледнеш това е гавра с нашите сънароднички, които вече осма година са там, при това със смъртна присъда. До сега няма никакъв резултат. И може би много по-отчайващото е, че Кадафи е един непредсказуем човек. Той днес може да каже едно, а утре да се обърне на 180 градуса и да каже друго. Единственото нещо, което може да се прави оттук нататък, това е масиран натиск върху него и на Европа, и на Америка. И то не натиск само с приказки, а икономически мерки, ограничения, ембарго. Защото такива хора от друго не разбират.
- Но това означава страните, за които говорите, да загърбят своите собствени икономически интереси. Дали ще го направят?
- Вижте, има принципи, има неща, където идеалните ценности – тези, които се отнасят до правото, до морала – трябва да бъдат предпочетени пред материалните.
- Някой беше казал, че президентът през първия си мандат работи за преизбирането си, а през втория – за историята. За историята ли вече работи Георги Първанов или все още за партията си?
- Не ме карайте да давам оценка за действащия президент. Няма да е красиво и етично. Не че аз нямам мнение и позиция, но дори и в политиката, която се смята за най-мръсната работа, има и етика, има и естетика.
