В Македония с малки нюанси продължава практиката от бивша Югославия на пренаписване на историята, в която основното е да се “докаже” че е съществувал отделен македонски народ през вековете, различен от българския, казва за Фрогнюз Ризински.
Интервю на Ана Кочева
- Това лято се навършват 120 години от създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) и 110 години от Илинденско-Преображенското въстание. Достатъчен повод ли е това България и Македония да отбележат тази годишнина съвместно?
- В българската история има много светли дати които припомнят за безпримерни прояви на високо родолюбие, героизъм и ентусиазъм при изпълнение на народностния дълг. Но безспорно “Илинден” 1903 година и създаването на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) блестят най-ярко и величествено, защото са доказателство за един народ, който от Воден, Костур и Охрид до Битоля и Шар, Пирин и Странджа е обединен в общия стремеж към свободата и националната независимост, готов е на жестоки страдания и жертви. Жестокото налагане на политиката на Коминтерна на Балканите за много къс период успява да създаде изкуствени разделителни линии точно у този народ, който преди 110 години е дишал като един организъм, независимо че е живял почти пет века в рамките на известната със своите жестокости Отоманска империя. Резултатите от тази политика на национален инжинеринг са повече от трагични и все още ги чувстваме и трудно намираме решения за тяхното преодоляване, макар че изминаха повече от две десетилетия от падането на комунизма. Точно това беше причината Българският културен клуб-Скопие тази година по повод двете кръгли дати да инициира учредяване на инициятивен комитет “БМОРК 2013 Илинден-Преображение”, с цел България и Македония съвместно да отбележат 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 120 години от създаването на БМОРК, да се припомни общото им минало и по този начин да намерят път към общото си бъдеще. Голяма благодарност от името на ръководството, всички членове и симпатизанти на БККС за активното участие в БМОРК 2013 Илинден-Преображение на представителите на многобройните патриотични организации и неправителствени организации от двете страни на границата, студентски дружества, научни институции, потомци на известни воеводи и родове от Македония, научни и културни дейци. Всички до един с голям ентусиазъм подпомогнаха изготвянето на план програмата, в която детално са описани всички планирани мероприятия в Македония и България, свързани с двете кръгли дати, при изготвянето на уеб страница на инициятивния комитет, където всеки може детално да се запознае с предвидените активности, както и в кампанията за набиране на средства за провеждане на нашата програма с специално изготвените по този повод “паметни книги”, които събудиха голям интерес у гражданството.
- Ще стане ли общото честване или има спънки?
- Както Ви е известно, Български културен клуб-Скопие вече традиционно организира чествания в Смилево по повод Илинденско-Преображенското въстание. Верни на традицията си, БККС вече е в напреднала фаза в организирането на честването по повод 110 години от Илинденско-Преображенското въстание, което ще се проведе на 20 юли от 11.00 часа местно време отново пред паметника на великия Дамян Груев в Смилево. На всички честваня досега винаги активно участие са взимали граждани и на Македония и на България. Тази година се очаква рекорден брой граждани на Македония и България, които ще вземат участие на честването в Смилево. Всичко това говори, че общите честваня на гражданско ниво вече стават традиция. Но, това не е достатъчно. Нужно е, в духа на препоръките на Европейския парламент, с които на Македония се препоръчва да чества исторически събития от общата история със съседите, активно участие да вземат и политиците от двете страни в интерес на граденето на добри отношения и разбирателство между двете страни. Когато говорим за спънките, дължни сме да припомним че няма такава сила, която може да спре българските граждани да честват дати от българската история извън границите на България. Отделно да не забравяме, че в България живеят два милиона граждани, които са с произход от Македония и когато ходят да честват в Македония, те си ходят у дома.
- От чия страна са тези спънки?
- И тая година, подобно на миналата, БККС изпрати писмо-покана до президентите, министър-председателите и министрите на външните работи на Македония и България, за да вземат активно участие в честването на 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и с личния си пример да допринесат за благородната кауза за градене на добросъседски отношения между двете страни. Както Ви е известно, миналата година до БККС в Смилево бяха пристигнали поздравителни писма от президента на Р България г-н Росен Плевнелиев, г-н Андрей Ковачев, български евродепутат, от директора на агенцията за българи в чужбина г-н Росен Иванов, от кметове на няколко общини в България и други, а на самото събитие присъстваха представители на българското посолство в Р Македония. От друга страна, управяващите в Македония не поеха конкретно отношение към поканата на БККС, а нито една от медиите не отрази честването в Смилево. Единственото “отношение” от македонска страна към добрата идея и инициатива на БККС за съвместно честване на дати от общата история на Македония и България беше, че няколко дни след събитието в Смилево беше уволнена от работа съпругата на предсетаделя на БККС г-н Лазар Младенов, която до ден днешен все още е без работа.
- Как впрочем се трактува темата за Илинденско-Преображенското въстание в Р Македония, в македонските учебници по история? Какво пише в тях?
- Илинденско-Преображенското въстание в македонските учебници не се трактува по-различно от другите исторически събития в Македония преди 1944 година. В Македония с малки нюанси продължава практиката от бивша Югославия на пренаписване на историята, в която основното е да се “докаже” че е съществувал отделен македонски народ през вековете, различен от българския. Може ли да си замислите какво умение трябва да имат и на какви мъки са подложени историците в Македония, за да представят Илинденското въстание като въстание на македонския народ, както и че това въстание няма нищо общо с България и българския народ. И как ще има общо с България, когато от учебниците са премахнати световноизвестните факти, че на Преображение се вдигат на въстание българите от Одринско, за да се солидаризират с братята си в Македония, че главният щаб на въстанието в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев на книжовен български език писмено се обърща към тогавашното българско правителство с молба майка България конкретно да подпомогне въстанието, както и че Охридската чета по време на въстанието ползва българското знаме.
- А еднозначна ли е рецепцията за големите фигури на въстанието като Гоце, Даме и как например гледат на писмата на Гоце Делчев в Македония, в които той нееднозначно се самоопределя като българин?
- Рецепцията на големите фигури на въстанието като Гоце Делчев, Дамян Груев, но и Илинденско-Преображенското въстание, възрожденците, другите дейци на ВМРО, средновековната история, Св. св. Кирил и Методий, са доказателство че в Македония историята се пише не от историците а от политиците. Точно заради този факт изявленията на официално Скопие в подкрепа на идеята “да се остави историята на историците, а политиците да гледат в бъдещето” е само един фалшив тактически ход за заблуда главно на София и Брюксел за печелене на време. Казаното до тук налага като задължително условие за нормализация на отнощенията между Македония и България директният диалог на най-високо държавно равнище. Подписването на договор за добросъседство между Р България и Р Македония е повече от нужен. В него Р. Македония трябва да признае наличието на общия исторически корен на славянското население в двете държави; да поеме ангажимент за съхраняване на българското историческо наследство в Р. Македония, включително и войнишките паметници; да не преследва хората, които се чувстват българи по национален произход; да се снеме езикът на омразата, като се изключи възможността за подкрепата му от държавната власт. В отговор на тези направени стъпки от страна на Р Македония, Р България да признае наличието на процес от август 1944 г. на изграждане на нова политическа нация в границите на Р Македония; България няма никакви териториални или имуществени претенции към Македония; България ще подкрепя Македония в процеса на нейната евроинтеграция и ще съдейства всестрано за развитие на добросъседските отношения във всички области на живота.
- Ти наблюдаваш отблизо ситуацията в България през последните месеци. Каква е твоята преценка за протестите и гражданското общество.
- Чувствам за необходимо да преповторя още един път една от основните позиции на БККС. Като неправителствена организация от РМ не участваме във вътрешната политика на Р България. Всеки един българин, който живее извън границите на България, иска да види икономически силна, политически стабилна, справедлива и модерна България. България, в която нейните граждани ще имат многократно по-висок стандарт на живеене, в която ще се отделят много повече средства за образование и културата и в която ще се постигне национален консенсус между всички политически субекти по отношение на външната политика и в отстояването на националните интереси. Последните протести доказаха, че в България се възражда висока гражданска съвест и силно гражданско общество. Българските граждани не са безразлични за собственото си бъдеще и за бъдещето на страната.Това са силни послания към всеки, един който управява или ще управява с България.
- Може ли да се случат подобни прояви на гражданско несъгласие с властта и в Македония?
- Въпреки че актуалното правителство има почти абсолютен контрол върху медиите, съдебната власт, политическия и икономическия живот, повече от сигурен съм, че наближава денят, когато македонските граждани ще поискат равносметка. Колкото и да се опитва актуалното правителство да играе на картата на квазинационализма, в един момент реалните проблеми, с които се сблъсква Македония ще излязат на повърхността. Високият процент на безработица, който е почти 30 %, липсата на свободата в медиите и съдебната власт, липсата на политически диалог, нерешаването на проблемите със съседите, а с това и забавянето на преговори с ЕС, съвсем скоро ще бъдат основна тема на гражданите на Р Македония и за които ще поискат отговорност от управяващите.
- Усещаш ли някаква промяна в българската позиция към Македония след смяната на управлението у нас?
- Управяващите в Р Македония таяха голями надежди, че с промяната на правителството в Р България ще се промени и позицията към Македония. Имам чувството, че това и беше причината от македонска страна да спре с разговорите около договора за добросъседските отношения. Но всички сме свидетели че г-н Вигенин, министър на външните работи на България, публично на няколко пъти се беше изказал, че няма да има промяна в позицията на България към Македония. Подписването на договор за добросъседски отношения продължава да бъде условие за Р Македония за започване на преговори с ЕС, позиция, която е съгласувана и с президента на Р България, г-н Плевнелиев. Всеки един българин извън границите на България много ще се радва, ако това са първите крачки на постигане на общонационален консенсус по въпроси свързани с външната политика на страната.
