Не си падам по патетиката. Доколкото знам и Едвин Сугарев не е фен на помпозностите. В момента той е в трудно положение, гладувайки повече от двайсет дни. И страната не е в по-добро.
Протестите продължават. Те са най-красивите протести досега. И разнообразни. Ту някой се маскира на нещо, други карат колело, трети изобразяват статуи и стоят неподвижно, за да бъдат снимани, четвърти надуват свирки, пети се опитват да мътят водата на шествията, дежурните саботьори изпробват цял арсенал от манипулативни действия, правителството се окопава, „Атака” намали децибелите, Брюксел започна да притиска ГЕРБ и БСП да се вземат в ръце и да седнат да преговарят в името на съсипаната държава и разочарованите българи.
Всичко това се случи, защото мнозина решиха да се събудят, макар не всички да са на улицата. Ясно е, че правителството ще падне. Ако не през септември, през май. Казал го е и поетът... То не заслужава живота на който и да е гражданин. Неговите "бащи" - още по-малко.
Гладната стачка на поета с твърда гражданска позиция може да завърши фатално. Доколкото познавам Едвин, не е човек, който ще се отметне от думата си. Нямам намерение да го уговарям да се откаже – не съм толкова наивен.
Ще споделя обаче няколко неща, заради които той ни е нужен жив, борбен, последователен и неотстъпчив. Така смятам аз – решава той.
- Сугарев е единственият българин, който дръзна в едни доста несигурни и неспокойни времена да напише открито писмо до ръководството на прокуратурата, в което описа съмнителните действия на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Публикува и документи, които хвърляха съмнения относно психичното състояние на висшия магистрат. Но не това е толкова важно. Важното е, че Едвин пръв даде знак, че в прокуратурата се вършат не просто нечистоплътни и незаконни, а чудовищни неща.
- Едвин описа в детайли съмненията, които витаеха в публичното пространство, около убийството на прокурора Николай Колев. За първи път той замеси в поръчковата екзекуция името на Алексей Петров. Замеси и други имена на барети, които, според него, са съпричастни към смъртта на магистрата. Сугарев направи връзка между тези хора, Никола филчев и убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.
- Засегнатите от тези разкрития го нарекоха луд и го обвиниха на свой ред, че изпълнява поръчка. На кого – не е ясно, но поръчка. Алексей Петров заведе няколко дела срещу него, които загуби и на трите инстанции. Такова нещо до този момент не бе се случвало в България.
- Едвин Сугарев не спря дотук. Той написа открити писма и до следващия главен прокурор – Борис Велчев. В тях той описа връзките на държавата и на политици с мафията, посочени в обвинителния акт по делото „Октопод”. Ето откъс от едно от тях: „Мафиотското срастване между организирана престъпност, изпълнителна и съдебна власт е шокиращият аспект на казуса Алексей Петров. То е осъществено на много равнища – както на нивото на “босовете” чрез обвързващата връзка между Филчев, Алексей Петров и Филко Славов, така и на нивото на “обикновените” рекетьори – всички те са разчитали на определени позиции в полицията и прокуратурата. Ето едно свидетелство “отвътре” – дадено от Теменужка Кайлитска, служителка в структурите на Алексей Петров: “...винаги преди да тръгнат към някой длъжник, се правеше проучване и се знаеше всеки един къде живее, колко члена е семейството му, какви имоти има. Част от информацията я получаваха директно от полицията, от досиетата на хората там, те си имаха хора навсякъде в полицията, не веднъж съм виждала у тях характерните за МВР разпечатки... Освен това имаха практиката да се подсигуряват на местно ниво с местните мутри, да подготвят почвата, и задължително човек от полицията. В смисъл, ако стане някакъв инцидент, и ги заключат, максимално бързо да бъдат освободени или полицията въобще да не се намесва.”
В дългия над двеста страници обвинителен акт има доста случаи, в които полицията въобще не се намесва. Има обаче и други едни, по-интересни случаи, в които прокуратурата се намесва, но не в защита на жертвите на добре организирания рекет, а в защита на престъпниците.”
- На 12 януари 2012 г. Сугарев пише друго открито писмо, този път до Висшия съдебен съвет и Вивиан Рединг, зам.-председател на Европейската комисия, Комисар за правосъдие, основни права и гражданство по повод кандидатстването на прокурора Росен Димов за място във Върховната касационна прокуратура. В него се описват нелицеприятни неща не само за Димов, но и за цялата правораздавателна система. То бе обвинение срещу системата и затваряето на очи за безобразията.
- Едвин Сугарев написа и на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров на 27 февруари 2013 г. В изложението си Сугарев настоява да се започне наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 – 2009 г. „Предявявам това искане въз основа на негови действия и бездействия, накърнили националните интереси и ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева. Бих искал да подчертая също, че не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските такива, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки. Става дума и за устойчиви корупционни действия, извършвани планомерно и систематично от правителството на Тройната коалиция и свързани с него икономически кръгове.” Това пише Сугарев.
- Няколко месеца по-късно Сугарев отново адресира открит текст до Цацаров. В него припомня какво е изложил през февруари, но не е получил отговор, нито са започнали някакви действия на прокуратурата по представените материали за злоупотреби и корупция.
Това е само частица от написаното от Едвин Сугарев през последните години. Той е част от активния обществен и политически живот отдавна, още отпреди 10 ноември 1989 г.
Няма да описвам житието и битието на Сугарев, макар, че сигурно е редно това да се направи, за да видят хората за какъв човек става дума.
Вероятно Едвин не е бил винаги прав. Но той е от малцината в тази страна, които отстояват своите идеи на живот и смърт. Казах „от малцината”, но за друг не се сещам – да ме прощават, ако има такива.
Тези дни чух някой да сравнява Едвин Сугарев с чешкия журналист Юлиус Фучек, който написа знаменития си „Репортаж с примка на шията” от затвора по време на Втората световна война. Според мен Едвин няма нужда от подобно сравнение, не само защото обстоятелствата и времената са различни. За него е достатъчно да бъде този, който е. За нас е важно той да е такъв. За цялото ни общество е важно.
Не е нужно да споделяте всички разбирания на Сугарев. Но е важно да го имаме като пример за гражданско поведение.
Той е достатъчно честен, за да признае, че го е страх. Казвал го е открито. Спомнавал е, че има шест деца и семейство, за които се безпокои, съзнавайки, че войната с мафията не произвежда герои, а мишени. Той обаче показа, че страхът е преодолим.
Сугарев е човек от особена порода. Безспорен интелектуалец, но не от списъците с онези интелектуалци, които подкрепят президенти, премиери и някакви ПР акции. Не е част и от интелектуалните кръгове, които съществуват единствено покрай приемите в резиденция „Бояна” и заради националните празници, когато някои от тях биват накичени с някакви награди.
Едвин тръгна от Екогласност и стигна дотук.
Едвин заяви, че ще гладува докрай и със сигурност има сили да го направи. Ето тази сила е примерът, който толкова много ни липсва! Която зарази и други да го последват в крайността на протеста. Което немалко хора се правят, че не забелязват...
Сугарев е чепат, непокорен, неманипулируем. Той е шило, което не стои в торба, както пееше Гошо Минчев.
Затова е нужен на обществото ни жив, здрав и активен. Защото ще трябва да се пишат още открити писма. Да се изваждат още кирливи ризи. Да се атакуват едни и защитават други идеи и позиции.
И още нещо. Има типове, които с трепет очакват с Едвин Сугарев да се случи нещо лошо. Ако могат – биха му „помогнали” с радост. Защо да им дава шампанското в ръцете? Няма нужда. Те вече се страхуват. Видяха съдебната зала, видяха хората от протестите и все по-натрапчиво усещат, че краят на нахалното им господство наближава. Това ги побърква, изнервя и започват да правят грешки. Може в един момент да се изпокрият в слънчевите си имения зад граница, могат да си осигурят безбройна охрана, а могат да се окажат и в затвора. Няма обаче да се откажат лесно. Разполагат с огромен ресурс: политически „чадъри”, финанси, групи за мокри поръчки, подкупни ченгета, магистрати и медии, както и лостове за влияние. Срещу тях може да се изправят единствено осъзнатите граждани и... думите. Думите на хора като Едвин. Те изваждат на светло тъмните потайности и разбиват мита за недосегаемостта на задкулисието.
Нямам какво друго да кажа. Войната с мафията е в разгара си. Нужен и важен е всеки боец. Едвин е такъв боец! Като онези при Клокотница, Шипка и Дойран...
Знам, че Сугарев е защитил докторат за поета Александър Вутимски. Затова намерих стихотворението му „Скитници”, за да подсиля казаното дотук.
Скитници
Във нощните,тревожни тъмнини
вървим. - Къде ще стигнеме?... Дъждът.
Далечен плясък в стрехите звъни.
Във нощните, тревожни тъмнини
далече из града
вървим, вървим.
Какви са тия светли отражения,
прорязали на ивици студените,
безлюдни тротоари? - И какви
са тия нощни, мътни светила,
запалени в блестящите дъждовни мрежи?
По бледите ни, ледени чела
струи дъждът.
Далече във безбрежните,
тревожни тъмнини вървим.
Далече из града -
звъни безкрайно - нежно,
звъни в ушите ни,
шуми дъждът...
Вървим... Къде ще стигнеме?...
Студените, безлюдни тротоари.
...Без хляб, без покрив,
измокрени,
заслушани в шума на есенния дъжд.
И вече
- през толкова безкрайни вечери -
заскитали далече, наведнъж,
отпущаме
ръце в студено отчаяние;
и неведнъж,
в мълчание -
със челюсти железни скърцаме в нощта.
Къде ще стигнеме?...
Дъждът шуми. О, тия отражения
по тротоарите! О, тия светила!
- С измръзнали чела
и мрачни -
крачиме
във нощните, трвожни тъмнини.
Ръцете ни,
очите ни,
притеглени, потръпват към вратите и
към тъмните, притихнали стъкла
на къщите...
Сърцето ни? -
Бездънен извор на отчаян устрем.
Това е. Останалото Едвин Сугарев го знае и без мен. Може дори да няма нужда от моето писание. Но аз имам нужда. Ние имаме. Както имаме нужда от неговото специално присъствие в публичния дебат, в гражданското израстване на една нация.
Огнян Стефанов
