Човешката алчност е била един от основните движещи фактори в развитието на човечеството. Тя стана и основен фактор в развитието на нашия български преход.
Алчността беляза прехода ни от социализъм към перестройка и демокрация,а след това и към капитализъм, тоест, първоначалното натрупване на капитал. Тон на нашата родна алчност даде най-напред нашата соцноменклатура .
Повечето от нашите номенклатурчици, заедно с обслужващия ги персонал от ченгета, шефове и замшефове, комсомолски секретари, директори, замдиректори и какви ли още не, се подчиниха безпрекословно на собствената си вътрешна алчност и станаха богати по един или друг начин и за сметка на собствения си ограбен народ. Към водещата номенклатурна кохорта те присъединиха и своите помагачи-мутрите, като им предоставиха неограничено поле за действие под формата на новонастъпила свобода, изразяваща се по израза на героя на Достоевски Иван Карамазов във „всепозволеност”- от хитростта и подлостта до престъплението и лъжата от всякакъв характер. Благодарение на собствената си доброта и наивност и не на последно място на собственото си овчедушие и страх от някогашния терор на соцсистемата, нашият народ близо четвърт век ги търпя и най-после осъзна, че трябва да се надигне.
По-точно да помете собствената им алчност или поне да я обуздае, защото няма защо да си правим илюзиите, тая човешка алчност е неизкоренима и генетично заложена у нашего брата. Единственият начин да се овладее и контролира е страхът от наказанието и проявата на разум, на култура и на образование. Друго няма.
Да не забравяме, че някогашната чутовна власт на всемогъщото духовенство на Запада била разграничавана по два начина: посредством безразсъдните яростни изблици на разгневените миряни и посредством разкола на самите духовници. Или преведено на наш език, би означавало: посредством постоянния натиск на протестиращите и разкола между самите олигарси.
АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ
