Владимир Писанчев е новият директор на ДАНС. Честито и наздраве, ше кажат някои, хем насериозно, хем с ирония. Дупе да му е яко, ще е реакцията на други и ще са по-прави.
„Много са предизвикателствата пред ДАНС. ДАНС беше създаден през 2007 година с най-добри намерения да се укрепи сигурността на държавата. Не всяко добро намерение намира добра реализация”, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев минути преди избора на Писанчев. Това е възможно най-тънкият опит за измъкване от тресавището, в което бе натикана агенцията още от първия ден на нейното съществуване. Днес Станишев смята, че с половинчато признаване на фалстарта ще амнистира грубите грешки, допуснати от него и колегите през 2007 г. Тогава той желаеше ДАНС повече от тайна любима, за да се еманципира от Румен Петков, който бе вътрешен министър. Но вместо някакъв хибрид с екстри, както е при автомобилите, се пръкна истински Франкенщайн. Разработката „Галерия” е само епизод от глупостите, сътворени през онзи период в бялата сграда на „Черковна”. Само слуховете за сексуалните упражнения на Куйович с адвокатката му в кабинета на директора на агенцията, както и малоумието „покана на кафе”, измислено от Алексей Петров да се припомнят от онова време, е достатъчно, за да се разбере за какви „акции” по националната сигурност става въпрос...
Освен това Станишев много добре знае, че по времето на Петко Сертов и Алексей Петров са подслушвани разговори дори в неговия кабинет в Министерски съвет. Ако не знае – да попита. Не е забравил и как бе накиснат от същия този Петров за изчезналите секретни доклади и при малко по-различно тълкуване на фактите от съда, можеше вече да има присъда в биографията си... И понеже от известно време се заговори отново за мракобесието „Галерия”, кръстено разработка, редно е да се каже най-сетне, че „проектът” е плод на болни мозъци, които са искали да „докажат” на вожда Станишев, че срещу него се готви някакъв преврат. Всъщност болните мозъци са искали да спипат и да се разправят с политици и журналисти, които са изнасяли нелицеприятни, но верни факти за тяхната престъпна дейност. Това са сътворили нискочелите примати, на които въображението стигна единствено до идеята да си направят вестник и да го кръстят на мракобесната разработка.
Така че, когато още през 2008 г. се пишеше, че ДАНС е лошо копие на Гестапо от периода на Райнхард Хайдрих и КГБ на Лаврентий Берия, това не е било пресилено. Никак даже.
Едно от доказателствата за това са думите на самия нов шеф Владимир Писанчев. Той заяви, че днес, като шеф на агенцията, никога не би разпоредил друго дело като "Галерия". По думите на Писанчев в неговата целесъобразност е имало "нещо нередно". „Тези хора не трябвало да се слушат по този начин”. Това е много меко казано. Вероятно Писанчев знае някакъв по-хуманен и демократичен начин за следене на журналисти и политици, но това е друга тема. Длъжен съм да му припомня обаче, че през 2008 г. ДАНС се ръководеше от същите политически сили, които днес издигнаха него на високия пост. Тогава пек те го отстраниха от агенцията след ескалиралия скандал по „Галерия”. Дано паметта не му изневерява...
Припомням тези неща, защото те са много важни. ДАНС тръгна лошо и до момента е натрупала имидж повече като фабрика за компромати, насилие, изтекли тайни и клюки, отколкото на доказана структура, работеща в полза на гражданите. До момента общественият интерес не бе приоритет за агенцията, това е категоричен факт, за който ако тръгна да описвам аргументите, ще се получи въздълъг и тъжен списък. Ако завършилият педагогика нов шеф иска да започне начисто и да е лоялен към българските граждани, а не към тези, които формално са го назначили и ще се опитват да му дърпат конците, трябва ясно да се разграничи от управленския стил от времето на Трактора. Такова разграничение не бе направено по времето на ГЕРБ, въпреки че начело на агенцията се смениха няколко души, включително и сегашният вътрешен министър Цветлин Йовчев, а Трактора бе арестуван. Той и до днес е обвиняем по делото „Октопод”, на което не му се вижда края, за което „принос” има и ДАНС, която трябваше да предостави убедителни доказателства за съда.
Писанчев заявява днес, че един от основните принципи на агенцията е политическа независимост и необвързаност. Хубаво, ама не казва как точно ще стане това. На обещания всеки е щедър, като онзи циганин на сватбата, който се изрепчил, че дарява на младоженците каруца и два коня, без да има намерение да го прави. Тези номера с обещанията и разтягането на локуми са ни втръснали. Изрази като: "ДАНС не служи на интересите нито една партия, а на нацията и на хората, и се ръководи само от върховенството на закона", изречени в парламента от Писанчев не трогват никого. Това са просто клишета, обременени от фалша на прехода.
Владимир Писанчев посочва като приоритет борбата с икономическата престъпност. Добре, но какво означава това? Не е ясно. Поне 10 журналисти с повечко опит могат да бъдат много по-конкретни и да изредят немалък списък от водещи имена в ДДС-измамите, контрабандните канали и трафика на дрога, турско, дубайско и китайско карго, на проститутки, деца и пр. Дедесарите са толкова публично известни, че е смешно ДАНС тепърва да заявява, че ще тръгва по следите им. Със сигурност има десетки папки с описани престъпления от този род, но тези хора или са се укривали под „политически” чадър, или са били рекетирани да си плащат на управляващите досега, включително и на началници от службите по веригата. Писанчев знае много добре за какво става дума. Така че нямаме нужда от декларативни лафове, а от конкретни действия. Сега, веднага. С нужните доказателства за пред съда.
И като говорим за икономически престъпления, нека Писанчев още в следващите дни отговори, кога ще се отворят папките с икономическите престъпления по делото „Октопод”. Ако следствието и прокуратурата са тези, които се ослушват по въпроса, да го заяви открито. Служители на ДАНС от три години твърдят, че са си свършили работата, но няма никакво развитие след това. Каква е истината, дявол да го вземе?!
ДАНС щяла да се пори и с корупцията, тръбят „бащите” на заченатия ин витро кабинет „Орешарски”. Това също сме го чували до втръсване. Кажете влизат ли „белите якички” в тази борба? Или просто ще се отчита някаква дейност.
Освен това хиляди, ако не и милиони българи, се интересуват как се придобива банка за една нощ, без да е ясен произхода на милионите, с които е купена? Такъв е случаят с Цветелина Бориславова от 2001 г. Той ще съдейства ли да получим отговор на този и подобни нему въпроси или ще затвърди впечатлението, че тези неща се прикриват от самите службипо силата на някакви задкулисни договорки. Циганина влиза в затвора за крадени череши и сигурно така трябва да е, но какво става с присвоилите милиони? Въпросът изглежда популистки, но не е. Той е в основата и на протестите, които продължават повече от месец.
Писанчев ще трябва в скоро време да каже и как се води борбата с чуждите шпионски централи, които имат различни интереси у нас. Не става въпрос за детайли, но за резултатите е длъжен да се отчита. Например в САЩ се знае, че в момента там са осъдени и излежават присъди няколко израелски граждани за незаконна шпионска дейност. Тук всичко е мирно и спокойно, сякаш сме няккъв оазис. Не сме.
Редно е да знаем и как се противопоставя ДАНС на чужди неправителствени организации, които под хуманни предлози и лозунги извършват от години шпионска дейност и дейност за влияние? Регионите със свмеесно население са чест обект на такъв нездрав интерес от разни „загрижени” лилки и чичковци. В момента се създава впечатление, че такива НПО-та действат съвсем свободно, необезпокоявани и зарибяват немалко нашенци с идеи, които нямат нищо общо с просперитета и интересите на България.
Друго слабо, ама наистина слабо място, е прозрачността. Открай време българските служби се опитват да бъдат много потайни и мистериозни. Толкова много, че отдавна са станали предмет на подигравки и сравнеия с Щирлиц и други комични „авторитети”. Достатъчно е да се влезе в сайта на ФБР, например, за да се види за каква откритост и диалог става въпрос. Няма нужда нашите служби да се напрягат да измислят нещо нечувано и невиждани. Достатъчно е да използват опита на другите.
Следващ момент е отчетността. Обществото трябва да е информирано как се използват средствата, осигурени от бюджета за дейността на ДАНС. Спомнете си обвиненията за злоупотребени около 5 млн лева от ексшефа на разузнаването ген. Кирчо Киров. Това е сигнал, червена лампа... Народната пара не пада от небето и всяка стотинка трябва да е под строг контрол. И не ни баламосвайте с препратки към закона за квалифицираната информация. Не искаме детайли и имена, а отчет как се харчат парите. Колко са отишли за командипровки, колко за заплати и пр. Най-много ни интересуват обаче резултатите. Вече се нагледахме на много акции, наслушахме се на велики приказки, но в затвора няма нито един министър, политик или истински мафиот. Това е тъжният факт, който ни подрежда в Европа там, където сме и по доходи.
Затова не би било лошо в ДАНС да се въведе практиката поне веднъж годишно служителите да минават през полиграф. Не е нито унизително, нито накърнява достойнството. Напротив. В британските тайни служби дори се възприема като възможност за доказване лоялността към страната и обществото. Защо и тук да не стане така.
Време е ДАНС да каже също колко дела са заведени след нейни разкрития и операции. Колко от тях, ако има такива, са се провалили в съда или колко души са осъдени. Това иска да знае обществото и ако от ДАНС продължат с досегашната практика на формални отчети с неясни изводи, може да се наложи скоро да се търси нов началник или да се постави въпроса въобще за съществуването на агенцията. В тази връзка е добре и политиците да знаят, че българите отдавна не вярват и на парламентарния контрол. Видяхме го през годините колко струва: скандали и заметени далавери. Време е за промяна. Със сигурност това пожелание звучи доста наивно на старите лисици в политиката и службите, но има начини да бъдат убедени, че грешат. Един от тези начини е граждански натиск, подобен на този в САЩ срещу оправдателната присъда на Джордж Цимерман, който застреля невъоръжения цветнокож тийнеджър Трейвън Мартин миналата година. За сведение на нашите магистрати, федерални и щатски юристи моментално се заеха да преразгледат присъдата и да спазят основното изискване на конституцията: защита на обществения интерес.
Дългогодишният шеф на ФБР Джон Едгар Хувър има знаменита мисъл: Когато моралът е в упадък, а добрите момчета наблюдават отстрани – злото процъвтява.
Към тези думи можем спокойно да прибавим казаното от Достоевски: Няма нищо тайно, което да не е станало явно.
Излишно и неуместно е политици и дансаджии да се правят на по-умни от тези двама мъже. Не са. Затова не е никак лошо от време на време да си припомнят тези мисли.
Огнян Стефанов
