Светият Синод на Българската православна църква апелира всички парламентарно представени партии да подкрепят промените в Закона за вероизповеданията.
Това се посочва в изявление на Светия Синод на Българската православна църква, съобщиха от синода.
От Синода се надяват, че това е един добър повод за демонстриране на обединение в името на добра цел. Въпросите, които се поставят за решаване с внесения законопроект, са отлагани с десетилетия. Основният въпрос измежду тях е: кому принадлежат храмовете и манастирите, в които всекидневно ние Божиите съработници отправяме молитва към Бога за доброто на боголюбивия ни народ?
През последните години всички живеем в ситуация на нескончаеми промени на законодателството. При тези чести изменения на законите се е случило така, че по недоглеждане или по грешка са въведени формални изисквания към Църквата да доказва с нотариални актове, чия е собствеността върху храмовете. Храмовете, които стоят по тези земи от столетия. Храмовете, в които ние заставаме пред Светия престол, за да отслужваме и отправим заедно с нашите верни чеда молитва към Бога в радости и скърби. Според дълбокото и естествено разбиране на всеки български гражданин, те са на християнската общност, на Православната църква. Според светския закон, щом нямат нотариален акт, те са ничии.
Трудно ни е да обясним пред другите Поместни православни църкви, че имаме проблем заради липсата на формален документ за собствеността на Патриаршеската катедрална църква „Свети Александър Невски", която е символ на Автокефалната Българска патриаршия. Че години наред обсъждаме с държавата как се прави и дали е нормално да се прави данъчна оценка на сграда, която няма цена. Че се налага да доказваме, че Патриаршеската катедрала, в която служим всеки ден от почти сто години насам, принадлежи на Христолюбивия и православен наш народ, в лицето на Българската православна църква.
Радваме се, че законопроектът се отнася и до другите вероизповедания, които ние уважаваме и почитаме. България винаги е била страна на религиозна толерантност, с нашите сънародници от другите изповедания сме делили винаги заедно радостите и болките. Ние никога не бихме поискали нещо само за себе си, без да помислим за тях. Знаем, че в това отношение срещаме взаимност, се посочва още в изявлението.
