Политическото време на елита изтече. Времето за маневри и договорки приключи. Доверието е под нулата. Политическата зима насред горещо лято има само един изход – избори, казва за Фрогнюз политологът.
- Г-жо Кръстева, защо стана така, че разказите за протест 40 се разлетяха в несъвместими посоки?
- Протестът беше свързан с провокация, а тя – според разказа – бе приписвана или на полицията, или на протестиращите. Най-шокираща бе най-премълчаваната провокация – тази на депутатите: при площад, изпълнен с хора, да искаш да излезеш със сила. Депутатите окончателно се разминаха с достойнството – правото им на спокойна нощ е несъизмеримо с гнева на площада. Народните представители окончателно се отказаха да бъдат и народни, и представители. Амалгамата протестиращи-провокация е една от най-опасните и ярко очертава кой от коя страна на дискурса е. Евгени Михайлов във вихъра на горещата нощ ясно прекара разграничителната линия: „Аз лично гоних един провокатор с камък и го питах: Защо разваляш протеста?“ Един от протестиращите попита журналист: „А имаше ли някой в автобуса? Или само ни провокират?“.
- Всъщност напоследък темата за провокациите е една от най-острите, появява се непрекъснато.
- Подозрението за провокация и снощи беше всеобщо. Тотално недоверие. Разпаднала се политическа общност. Не може да се управлява държава, в която гражданите тотално не вярват на политиците, а политиците тотално не вярват на гражданите. Когато политиците и гражданите започнат да говорят различни езици, едните трябва да си тръгнат. Държавата е на гражданите. „Защо ние да спазваме закона, когато политиците не го спазват“ – така един от младежите синтезира отговора на упреците за изпочупените плочки, обърнатите кофи и изтръгнати пътни знаци. Спиралата на неспазването на закона е един опасен порочен кръг, от който трябва да се излезе. Толкова неудържим става гневът срещу потъпкването на закона от пазителите на закона – парламентаристи, политици, полицаи – че за някои протестиращи на площада той става аргумент : „ с техните средства по техните глави“.
- Какъв е пътят тогава?
- Пътят е не в затварянето, а в разкъсването на този порочен кръг. Политиците бяха смешно-трагични. Министър Чобанов се изумяваше, че не го пускат – той бил министър, а не депутат, а самият Министерски съвет съвестно си работел – и вчера, и на следващия ден… За 40 дни министрите от кабинета Орешарски не разбраха, че протестът е първо срещу кабинета Орешарски и едва после и паралелно срещу Парламента, който го подкрепя. Утрото не се оказа по-мъдро от нощта и бисерите продължиха да се сипят от вси страни. Министър Вигенин ясно разграничи „нашите“ и „чуждите“: зад част от протестирашите стояли други икономически кръгове. Ако някой още имаше съмнение за олигарсите, всичко си дойде на мястото: зад Орешарски и сие стоят едни олигарси, а зад заинтересованите от протестите – други.
- Докога, според вас, ще продължи протестът?
- Протестиращите ще протестират, докато политиците чуят, че се искат политици без олигарси. Поне без арогантно видими и обслужвани. Най-парадоксалното е, че избликът дойде в деня, когато ГЕРБ влезе в парламентарните комисии. Когато политиците плахо взеха да си подават ръка, протестиращите показаха, че политическото време на елита е изтекло. Времето за маневри и договорки приключи. Няма вече гражданско търпение за пренареждане и прегрупиране на тези елити. Доверието е под нулата. Политическата зима насред горещо лято има само един изход – избори. Не че е най-добрият. Просто вече няма друг. Щели да дойдат същите? Не е изключено, ясно е, че гражданите израстват несравнимо по-бързо от политиците.
- И много от тях въобще не отиват до урните на избори...
- Протестиращите не гласували? Никой не обещава на политиците, че гневните протестиращите изведнъж ще се превърнат в хрисими гласоподаватели. Докато демокрацията у нас се очисти от олигархията, има нужда повече от гневни граждани отколкото от гласоподаватели.
- Накрая, да направим изводите от 40-те дни на протеста.
- Те са основно два, както от 40-те дни, така и от ден 40. Незабавни избори. Политиците бездарно разпиляха всички шансове – и за отговорно политическо поведение, и за конструктивен диалог с гражданите, и за смислени управленски решения. Очаква ни дълъг период на непълни мандати. 23 години крепнат връзките на политика и олигархия, не могат да бъдат разкъсани за 2-3 месеца, нито за 2-3 години. Но гражданите неотклонно ще продължим да отпращаме Пеевски, Иванов,Чуков….За да завърша оптимистично с думите на една девойка от протеста: И ние се учим да протестираме, и полицаите се учат да пазят протеста…И политиците ще се учат на протестите като демокрация. Демокрацията е учене на ангажимент и отговорност.
интервю на Фрогнюз
