Изумен съм от еднопластовото анализиране и тесногръдия светоглед относно протестите на огромна част от вечно пасивното съсловие, което се изразява в политолози, скептици, кибици, социолози и други философи.
Към тях прибавям журналистите, които буквално латернизираха своите въпроси повтаряйки с микрофон наврян в лицето на хора с по-големи знамена "Какво искате?", "Защо нямате лидери?", "Защо нямате списък с искания?", "Защо не преговаряте?", "Кога ще си правите партия?" и т.н. Нямам сериозно обяснение защо тези хора не преосмислят своята неадекватност и не преминат отвъд личните си комплекси за страх от дейно участие в какъвто и да е социален ангажимент и не прозрят, че процесите (не протестите), които се случват по улиците на София вече втори месец, имат своята многопластова реалност и аз смятам, че много мои познати, дейни в тези процеси, вече дадоха ясни обяснения, но нека и аз се присъединя:
Това не е протест само и единствено срещу едно управление, една партия, един човек. Това е масово осъзнаване на грешки. Граждански, лични, индивидуални. Осъзнаване на огромния граждански дефицит, който 23 години беше сполучливо мултиплициран до безкрайно негативни величини от всеки един от нас. Това е процес, който извиква на яве гузната съвест на многото граждани, чиято апатия през годините причини тоталната деградация на политическата система и класа и доведе до изродяване и мутиране на демократичната действителност. Това е заздравителен процес с имплозивен характер. Неговите резултати са насочени не толкова към финалното звено на демократично функциониращата политическа система, а именно управниците, колкото към самите участници в тези процеси.
И днес ние имаме една интересна разделителна линия (освен останалите), която малко хора прозират - тя е единствено и само между хората от новото поколение. Онези, както се казва online хора, които са видяли свят, боравят прекрасно с езици и техника и слушат музика от бъдещето. От едната страна на "барикадата" са ултра информираните четящи фешън модерни в своето поведение и изказ хора, за които многото четене и мислене са спомогнали да осъзнаят, че за да си готин трябва да си ултра различен и тези хора виждат масовите явления, като протестите например, като заплаха за тяхната уникалност. Те не са по никакъв начин готови да се потопят в тълпата и да бъдат едва ли не асимилирани от нея. Те пазят гордо своето личностно брандиране и реагират на такива мащабни промени с едно умно отрицание и красив негативизъм. Благодарение на своята начетеност и богат изказ, те са способни да залъжат дори себе си, че позицията им на различен и уникален индивид и този път е правилната. Искрено се надяват да докажат и този път, че когато масата бъде задвижена не се случва нищо продуктивно и в крайна сметка тези граждански недоволства биват използвани от един или друг умен и пресметлив като тях, но жаден за власт и пари индивид. И тук аз съм напълно съгласен. Това в 99% от случаите става така. Интересно ми е тези хора, когато най-сетне отново се окажат прави, какво чувстват? Как празнуват победата на своята уникалност и интелект над другите "масови" единици? С реплики от сорта на "Аз казах ли ви?", "Аз отново излязох прав, че от протести нищо добро не се получава?" И после какво? Това ли е финалът на тяхното личностно развитие - да бранят своята уникалност и непоносимост към масовите прояви? (освен музикални концерти и театри, разбира се) Какво печелят всъщност? Не знам...
От другата страна на същата разделителна линия са не по-малко еродираните части на новото поколение, които обаче действат по-импулсивно, чувстват се добре сред масите и осъзнават, че участието им в процесите на гражданското общество не се изразява само с личната обществена хигиена и коректност, но и с онова романтично делегиране на индивидуалност към тълпата. Думата "солидарност" за тях се изразява в действие, а не в мислене и написани мнения. Те имат наивността да са мечтатели, колкото и да осъзнават риска от провал.
За това моето скромно мнение си остава едно - каквото и да се случи след тези протести, те имаха неоспорим оздравителен характер и задвижиха нови процеси на солидарност и гражданска отговорност в огромна част от българите. Благодарение и на социалните мрежи, много от посланията и инициативите достигат до всички краища на страната и всеки се чувства съпричастен към това, което се случва. Разбира се, умните и интелигентно пасивни наблюдатели прозорливо алармират за кукловоди на протестите, архитекти на гражданското недоволство и всякакви други дейци в сянка, които според тях са създателите на всяко падане на управление от власт със сила през последните 23 години. Това също е така. Но не ме интересува точно сега. Интересува ме това, че качеството на протестите днес е такова, което предполага трайна промяна и в качеството на политическият продукт, който ще бъде произвеждан за в бъдеще и предлаган на нас - избирателите. Обществото става по-взискателно към политическите платформи и желанието за власт. Това не бива да бъде пренебрегвано и замитано зад елементарни констатации, че протестите са беззъби.
Днес няма лидери, защото няма политическа насоченост, а гражданска. Днес единствените хора, които имат интерес от политизиране на протестите са тези, които знаят как да манипулират и унищожават политически противници. Те само това чакат. Да им се покажат лица и хора, естествено легитимирани от протестиращите, за да може да ги унищожат, опетнят и омаскарят.
За това е важно протестите да останат такива. Всеки един участник да е лице, лидер. Да няма групички, движения и отцепване. И е редно интелигентните скептици да признаят този нов феномен и да бръкнат малко по-надълбоко в неговата същност, за да го прозрят напълно.
Всеки си избира начина на своето комуникиране с околните и обществото, в което иска или не, живее. Всеки избира нивото на апатия и солидарност с нацията, към която се числи. Това си е лична отговорност. Никой път не е грешен. Има само морален.
Иван Бондоков
