Когато отсъстват аргументите, на помощ идват палките. 42 дни властта се държи все едно нищо не се случва по улиците на София. Назначават зам.-министри, областни управители, актуализират бюджета, с всички средства консумират властта.
На улиците обаче е другата България - която продължава да вярва, че страната ни може да бъде по-добро място за децата ни. България на правила, на морал, на принципи. Тези две Българии говорят на различни езици. Затова и не се чуват. Делят ги не просто полицейските щитове, а пропастта на управленското бездушие, коментира в интервю за "Стандарт" Надежда Нейнски.
На площада са онези, които искат перспектива, не просто хляб. Да искаш перспектива, да си поставяш морални цели е духовно стремление, което трябва да бъде уважавано. Гражданското общество, хората на улицата няма как да посочат пътя. Те само дават енергията, казват кое не приемат. От тази енергия трябва да изкристализират лидери, които да посочат пътя. Затова отговорността върху политиците в България в момента е огромна. Особено върху десните политици, казва Нейнски.
На власт са партии, които не спечелиха изборите, опозицията не е в парламента, премиер е човек, зад когото не е ясно кой стои, а законите се приемат с едва една трета от състава на Народното събрание. Институциите са делегитимирани, а отчаяните хора са на улицата, без да имат инструменти да повлияят на случващото се. Това е зараза, която заплашва цяла Европа, дискредитира демокрацията като възможен инструмент за решаване на проблемите на хората, заявява евродепутатката.
За мен голямото предизвикателство е създаването на модерна и адекватна на настоящия момент десница. Десница, която истински да влияе на процесите в България, а не просто и единствено да артикулира верни послания. Десните хора се умориха през годините да дават гласа си за различни формации и коалиции, които имат пренебрежима тежест в реалния политически живот на страната.
