ГЛАСЪТ

119 28800 29.07.2013

Преди няколко месеца във Фрогнюз публикувах разсекретени документи от архива на Комисията по досиетата, които доказваха, че през есента на 1990 г. КГБ сътрудничи единствено с „българските“ служби.

Всички останали в бившия Варшавски договор отказват да продължават да правят това. Днес, когато имаме безпрецедентен достъп до документите на ДС и РУМНО можем само да съжаляваме, че нямахме тази възможност преди двадесет години. Повярвайте ми, преходът щеше да е различен. От няколко месеца изследвам архивите на РУМНО, военното разузнаване на комунистическа България. Досега изследователи не са имали възможност да проучват този архив. И макар, че днешното ръководство на служба „Военна информация“ се държи като своите комунистически предшественици, докато се опитва по всякакъв начин да не изпълни закона и да предаде архивите си, част от тях вече са достъпни. Тези архиви са като пещерата на Аладин – където и да „копнеш“ изскачат истински изследователски „съкровища“. Но дотук с добрите новини. Когато се четат документите от архива на РУМНО, единственото, което те връхлита е възмущението – силно, нарастващо и без надежда за умиротворяване. Тази тоталитарна служба е наистина най-мракобесната, най-зависимата и най-непрозрачната директна креатура на Москва в отечеството ни през 45-годишната комунистическа нощ. Националните предатели, работили в този московски имплант в снагата на България, преуспяха също като колегите си от Държавна сигурност да опаковат в глупостите си доста българи, които продължават да вярват, че „професионалистите“ от тези две служби са бранили националните интереси на България. Глупости на търкалета. Няма такова нещо. Мисля, че в поредица от текстове тук доказах – с документи от самата ДС – че това е голяма и мазна лъжа. Сега ще се убедите, че същото важи и за РУМНО или РУ-ГЩ, каквато абревиатура на комунистическото военно разузнаване също може да срещнете. Буквално преди дни попаднах на крайно скандален документ: договор от средата на 1990 г. между министерствата на отбраната на Съветите и България. Договорът урежда създаването, разполагането и експлоатацията на българска територия на радиоразузнавателни постове на съветското военно разузнаване ГРУ. Целта на тази разузнавателна инфраструктура е решаването на общи разузнавателни задачи с РУ-ГЩ на българската армия. Забележете, това става половин година след падането на комунистическия режим в страната ни. Договорът урежда разполагането на позиции в България на съвместни постове за разузнаване на средноскоростни, на цифрови и други видове излъчвания на системите за свръзка на противника. Както постановява чл. 7 от този договор той „влиза в сила веднага след подписването му и ще действува за срок от пет години.“  Срокът на действие на договора е заложоено автоматично да се подновява всеки път за нови пет години, ако една от страните не заяви своето желание да прекрати действието му три месеца преди да изтече неговия срок. Нека обърна внимание, ако някой все още не е разбрал – уж независима България е позволила на територията си разполагането на радиоразузнавателни постове на съветското ГРУ и тези постове са работили срещу т.н. противник – НАТО и САЩ - поне пет години. Дали са функционирали и след 1995 г. – това ми е невъзможно да кажа сега. Но дори и да е прекратен след в даден момент, самият факт на подписването и действието на договора е абсолютен скандал. Какви са били тези радиоразузнавателни постове на наша територия? Нека кажа веднага – един от митовете за времето, когато БКП тероризираше страната и нацията ни е, че тук никога не е имало съветски бази. Лъжа. Имало е и то не само такива за радиоеелектронно разузнаване. По време на 45-те години комунистическа диктатура в страната ни е имало и други особено важни съветски бази. В част от тях са се съхранявали ядрени заряди – очаквайте след няколко седмици разкрития и за тях. Но нека се върна към базите на ГРУ – през 70-те и 80-те години разузнавателна техника на ГРУ на ГЩ на Съветската армия е била разположена в база на връх Папия в Странджа над село Варвара. Строителството на тази съветска база на наша територия е започнало на 5 май 1980 г., както сочи „Справка за Р и РТР /радио и радиотехническо разузнаване/ в „Документи по взаимодействието с РУ на ВС на страните от ВД /СССР, ГДР, ЧССР, ПНР, УНР и РСР/ - доклади, писма и др. материали по работата на Р и РТР“ от архива на РУМНО - Фонд 23, Опис 0928, а.е. 868. В съответствие със „Съглашение между МО на СССР и МНО на НРБ № 001755/1975 г.“ е разположена специална техника на ГРУ за Р и РТР /радио и радиотехническо разузнаване/  на позиции на на връх Вишеград.

За да илюстрирам сателитната философия на тези действия на комунистическата диктатура по това време ще цитирам следния абзац от един друг договор между двете министерства на отбраната от 1977 г. – „Положение об использований стационарных радиопередатчики гражданских министерств НРБ в интересах Военно-Морского флота СССР“. Подписан е в края на 1977 г. от началника на съветския ГЩ маршал Н. Огарков и комунистическият престъпник Атанас Семерджиев, тогава началник на ГЩ на небългарската антинародна армия. Ето какво гласи точка 6 от това „Положение …“:
6. Радиопередатчики, выделяемые для создания помех, выполняют с преимуществом задачи штаба Черноморского флота ВМФ СССР после получения Генеральным штабом Болгарской Народной Армии письменной или телеграфной просьбы Генерального штаба Вооруженных Сил СССР.“
Както се вижда от този документ уж „националните“, уж българските граждански радиопредаватели е трябвало с предимство да изпълняват задачите, които прецени, че трябва да изпълняват щаба на Черноморския флот на ВМФ на Съветите. Това е. Нека пак да кажат днешните защитници на мракобесното РУМНО /РУ-ГЩ/, че са работили за националните интереси на България. Лъжа, нагла лъжа открай докрай. Както всичко, което се дрънка от тях за онова скверно и срамно време, когато страната ни беше превърната в безправен сателит на Москва, а тукашните московски дерибеи съсипаха живота на няколко поколения българи. Не само не получиха и минимално възмездие, ами днес получават най-големите пенсии /споменатия терорист Атанас Семерджиев си живее живота с 1600 лв. месечна пенсия например/ и нахалстват от екраните на телевизорите, опитвайки се да ни поучават за всичко, за което се сетите. Нека припомня и друго – всеки служител на тоталитарното РУМНО е полагал клетва на вярност първо към БКП и Съветите, работил е в изпълнение на едногодишните и петгодишни планове за взаимодействие между ГРУ и РУМНО /РУ-ГЩ/. Няма нито един документ нито в архива на ДС, нито в архива на РУМНО, където да се използва термина „национални интереси“. По дяволите, защо тогава толкова хора позволяват да им бъдат промивани мозъците с глупостите за „професионалистите“, които работили за „националните интереси на България“. Митовете около комунистическото военно разузнаване на България са легион. Започваме с тяхното последователно разбиване и повярвайте ми, само след няколко месеца няма да е останало нищо от тях. Също както с глупостите за Държавна сигурност – мисля, за никой обективен човек вече не е тайна, че ДС е една престъпна, националпредателска структура, която не само, че не е свършила нищо полезноза българите и България, но е сред най-вредителските организации, а служителите в нея – сред най-виновните за това състояние на страната ни днес. Същото се отнася и за РУМНО /РУ-ГЩ/. Разформироване на организациите, днешни наследници на тези мракобесни структури плюс лустрация. Това е правилната комбинация, която ако е съчетана и с ограничаване на пенсиите на тези национални предатели – е това вече ще изпълва характеристиките на абсолютна справедливост. 


 

 
 





Антон Тодоров