Многохилядните демонстрации от четиридесет и няколко дена искат оставката на Орешарски. Но той е сламен човек. Човек без собствено лице и воля. Лицето му не изразява нищо. Той е кукла на експерт.
Той изобщо не разговаря с хората, които му искат оставката, не прави никакви изявления (освен едно – че няма да подаде оставка, освен ако "мандатоносителят" не я поиска). Той оставя Станишев, който го е инсталирали в Министерския съвет, да говори от негово име. И от Бузлуджа, от червения събор около монумента от последната фаза на комунистическия тоталитаризъм, добил популярното название "летящата чиния" чухме категоричната декларация на този друг свят: Няма да подаваме оставка.
Истинското зло е Станишев. Това го виждат и много хора и в неговата собствена партия, но за съжаление те нямат силата да му се противопоставят. Изглежда, че партийната дисциплина от времето на БКП още е в сила. Все пак заслужават уважение ясно изразените позиции на хора като Татяна Дончева, Ивайло Калфин и други известни личности от БСП, които мислят трезво и достойно за бъдещето на България.
"Червени боклуци" се викаше по митинги още веднага след падането на Тодор Живков. Тъжно е, че 23 години след 10 ноември 1989 година и след като БКП набързо се преобрази в БСП, трябва пак да скандираме всеки ден в центъра на столицата възгласите "червени боклуци" и "мафия" адресирани към ръководството на същата 122-годишна партия. Дали времето е спряло, или се връща назад?
Отговор на протестиращите изобщо няма. Въпреки че те са подкрепяни от мнозинството българи. Чуваме само цинично самодоволни изрази на упорство и арогантност от страна на Сергей Станишев, който напълно игнорира хората, говори за тях като за някакви рушители на реда или подставени лица на политическия му опонент, когото той така старателно и амбициозно се е нае да громи с целия арсенал на властта и олигархията. Орешарски пък все едно наистина живее на друга планета...
Имаме ли моралното основание толкова години след вододелната дата и началото на прехода отново и отново да викаме "червени боклуци" срещу ръководството на отново управляващата (този път с цената на унизителна коалиция и унизителни задкулисни зависимости) Българска социалистическа партия?
Наистина ли БСП е така различна от БКП, наистина ли е станала една нормална европейска социал-демократическа партия, наистина ли е скъсала с тоталитарния режим и неговите милиционерски прийоми и със създадената от него червена олигархия? Очевидно това е станало. Макар че лидерът на БСП се явява и лидер на европейските социалисти. Не се ли чувстват те, европейските социалисти, неловко от това, което става в България? Няма ли те да изразят по-категорично отношението си към ставащото у нас, както го направиха редица представители на ръководството на Европейския съюз и редица посланици на европейски държави у нас? Смятат ли те, че е нормално техния лидер да не обръща никакво внимание на хората, след като при това е взел властта без да спечели избори?
От позицията си на протестиращ гражданин на София мога да кажа, че ми е тъжно да ми се налага 23 години по-късно пак да се включвам в хоровото скандиране "червени боклуци". И то с убеждение, че имам основание да го правя. Но както гласеше една мъдрост от цитатника на Мао Дзе Дун, боклукът няма да се измете сам, ако ти не го изметеш.
Ние, като граждани на България, не си изметохме боклука навреме.
Оставихме тоталитарната власт да мимикрира в нещо доста отвратително – червена олигархия и двуличие в ръководството на БСП, което иска да е с единия крак в Брюксел, а с другия в Москва.
Но преди всичко самата БСП никога не измете вътрешния си боклук, който й беше завещан от БКП. Знам, че в БСП има много хора, които наистина искат това да бъде нормална европейска социал-демократическа пария. Но БСП никога не се разграничи категорично от тоталитаризма, от лагерите, убийствата и другите престъпления на комунизма. Нито от престъпленията на БКП към българския народ, нито от ролята на помагачи и преки извършители на тези убийства и други престъпленията от Държавна сигурност. Напротив, бивши функционери на Държавна сигурност все още са навсякъде на властови позиции – и в политиката и в икономиката на страната.
Така че не е чудно, че 23 години по-късно се налага пак да викаме "червени боклуци" срещу новата генерация социалисти, повечето от които нямат никаква лична вина за престъпленията извършени от старата генерация социалисти. (За по-младите читатели трябва да поясня, че тоталитарния режим от късната епоха наричаше своя обществен ред "реален социализъм", а не комунизъм, макар че партията се наричаше комунистическа. Комунизмът, като идеологическа утопия, винаги оставаше някъде в неопределеното бъдеще, докато реалността беше съвсем друга.)
До 1989 година жителите на българските градове бяха принуждавани по комунистическите празници като 9 септември да манифестират масово с партийни плакати, портрети на Тодор Живков, Георги Димитров, Ленин и Маркс. (В по-ранните години, разбира се, е присъствал и другарят Сталин.) В София това ставаше по същия маршрут, по който сега минават протестиращите срещу правителството инжинирано от младия Станишев, протестиращи, които викат "червени боклуци" .
Комунистическите манифестации минаваха от Министерския съвет, покрай Партийния дом, покрай някогашния мавзолей на Георги Димитров, от балкона на който махаха бодро членовете на Политбюро, а отсреща, на фасадата на Националната галерия, биваше инсталиран фриз от портретите на членовете на Политбюро, до Народното събрание... Тези манифестации се организираха по месторабора – те бяха част от работните задължения на хората. Неучастието в тях беше по-лошо от бягството от работа и можеше да доведе до уволнение. Може би затова някои хора от младата генерация социалисти сега не могат дори да си представят, че протестите срещу тях минаващи по същия маршрут не са оркестрирани от някаква политическа партия или сила, а са спонтанни народни протести, израз на това, че в България има гражданско общество.
Нещо повече, изглежда, че управляващите не могат да разберат самата идея за гражданско общество. Хората иска активно да контролират властта, а не да бъдат контролирани от нея. Но властта се прави, че не ги забелязва. За тези, които протестиращите наричат "червени боклуци", гражданското общество е някаква банда организирана от Бойко Борисов. Или от Джордж Сорос и неговото "Отворено общество". Диверсия на американските империалисти, както се казваше по тоталитарно време. Изглежда тези, срещу които протестираме, живеят в друга епоха, ако не на друга планета. Те не могат да си представят, че може да има неорганизирани от вражеска политическа сила протести срещу тях.
Антон Кутев си позволи да нарече борбата на протестиращите българи с това правителство "класова борба". Да, другарю Кутев, това наистина е класова борба. Това е борба на силно обеднялата българска средна класа, със заплати от няколкостотин лева, срещу българската олигархия, която вие защитавате. Или тя ви използва, докато вие си мислите, че използвате нея.
И тук стигаме до главния въпрос. Що е то олигархия? Или по-точно – що е то българска олигархия, защото има и други олигархии по света. За да си отговорим на този въпрос трябва да се върнем назад в историята към прословутите, превърнали се вече в метафора, но както някои твърдят съвсем материални "куфарчета" с пари, раздавани на отговорни партийни другари и доверени хора от ДС в началото на деветдесетте години на миналия век. Това раздаване е започнало по времето на правителството на Андрей Луканов. Но хората с куфарчетата, заедно с откровените гангстери, станаха наистина управляваща класа в икономически смисъл, ако не още в политически, по времето на един друг сламен човек – тогава на Ахмет Доган и на БСП – независимият икономически експерт проф. Беров. По време на Жан Виденов тези крадци на държавната собственост от тоталитарно време успяха да предизвикат хиперинфлация, която обезцени задълженията им. ( Не мисля, че Беров и Виденов сами по себе си са крадци. Но това не ги оправдава, защото са позволили разграбването да се случва при тяхното управление.) Ето това са корените на българската олигархия. Те водят директно към БКП и КДС.
Но има и нещо друго. Зад българската олигархия стои съветската (сега руска) такава. Не само защото нашето ДС беше филиал на съветското КГБ. Но и защото българската енергийна мафия днес е тясно свързана с руската. Както се казва в американските криминални филми – "следвай пътя на парите!". Деветдесет процента от българската енергия – нефт, газ, атом – идва само от една чужда държава. Коя ли е тя?
Така че днес разграничителната черта е тази: къде искаме да бъде България – в Европейския съюз (в който вече сме, но който е привиждан от "Атака" като колониална сила) или в Евразийския съюз на Владимир Путин, заедно с Беларус и Казахстан? Това е въпросът. Това, което става в България от началото на тази година изглежда като опит за преврат. За сега успешен. Опит за връщане на България от европейския й път на развитие, мечтан от нашите възрожденци, към един друг континент и към едно друго време.
Сигурен съм, че много хора в БСП, или подкрепящи БСП, не са "червени боклуци". Те са честни хора, които мислят за себе си и за партията си в един европейски социал-демократически контекст, като за една реално лява пария, която защитава интересите на бедните. Много е важно какво ще направят те. Виждат ли изобщо, че се върви към катастрофа? (Разслоението между бедни и богати в днешна Русия е много по-голямо, отколкото в Западна Европа. И бедните там са много по-бедни.)
И доколко са в състояние нещо да направят, за да предотвратят катастрофата.
Коментарът е подписан "Владимир Левчев – син лумпен" (https://www.dnevnik.bg/)
