Едва една четвърт от българите на възраст 31-45 години казват, че не са засегнати от икономическата криза. А като цяло сред всички този дял е по-голям - една трета.
Това сочат данните от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Институт"Отворено общество" - София, в периода 5-16 юли, съобщава 24 часа. Заради кризата всеки пети - 20,6 на сто, е с намалена заплата. Това ниво остава непроменено през последните две години.
18% казват, че са съкратени от работа. На други 12% са намалели доходите от самостоятелен бизнес. И при дела на тези хора няма подобрение от 2011 г. насам. Увеличение на неравенството според доходите има от 2009 г. досега, сочат данните. Според Боян Захариев от "Отворено общество" през този период се разтваря ножицата между доходите на по-богатите и на по-бедните българи. Докато при първите има увеличение, при вторите има загуба на доход. Тази тенденция се вижда най-ясно в градовете - не само в големите, но и в по-малките.
Средният доход на човек от домакинство у нас през първата половина на юли 2013 г. е бил 425 лева, сочи проучването. Под линията на бедност, която е 210 лева, живеят 19,3 на сто от домакинствата.
Делът на бедните е най-малък сред жителите на София (10%), а най-висок - сред живеещите в селата (33 на сто).
37 на сто от анкетираните са притеснени, че икономическата ситуация у нас ще се влошава. Песимистите са се увеличили с 10% за последните 12 месеца. През последните 4 г. има три сфери, които фокусират силни желания на хората за реформи. Това са здравеопазването, пазарът на труда и икономическият растеж. През 2013 г. обаче към тях се присъединяват още 2 приоритетни сфери - социалната политика (24%) и образованието (21%). Настояващите за спешни реформи там се увеличават спрямо миналата година съответно с 6 и 4%.
Почти всеки 4-и пълнолетен гражданин на страната има очакване, че правителството на Пламен Орешарски би могло да постигне успех в сферите социална политика (23%) и здравеопазване (22%). Очакванията за реформи в здравеопазването обаче са 40%. По отношение на пазара на труда и икономическия растеж оптимистите са 16%, докато искащите реформи са почти два пъти повече, сочат данните от проучването.
