Жребият е хвърлен, казал отдавна Юлий Цезар. Друго е имал предвид, но думите му са подходящи за предстоящото отпътуване на американския посланик Байърли. В случая жребият го определя президентът Буш.
Именно той реши как да продължи кариерата, а с това и съдбата на дипломата Байърли като го определи за посланик в Русия. Мисия трудна и отговорна. Като пресметнем, че американецът е работил за САЩ над 16 години само в Москва и София, става ясно, че животът е твърде несправедлив... Изкарал е по един мандат по време на развития социализъм и по един - по време на недоразвития капитализъм в две доста странни славянски държави. Като познавам българите, а и руснаците, ми идва да му се извиня на човека за каръка. Колегите му, едни в Египет при пирамидите, други в Гърция, тази наследница на древна Елада, трети в Париж, Лондон... Можеше да си има хоби - колекциониране на картини, а му се наложи да гази кал по селата ни и да си разбива бъбреците по софийските улици. Наложи му се и да набива в дебелите ни кратуни неща, които в белите държави знаят и децата, като по време на сеанса трябваше да е усмихнат и приветлив. След София, вместо да го пенсионират с почести и да го овъзмездят за работа във вредни условия, от Държавния департамент го засилиха право в Москва. Там, където след супердемократични избори Путин сдаде президентския пост на последователя си Медведев и зае поста му на министър председател. Подобна демократична врътка е била популярна в средновековието, когато някой уморен от пиене, ядене и кама сутра цар, е възкачвал на трона своя син, а той се е отдавал заслужен отдих в някой замък, където пиенето, кльопачката и курвите никога не свършвали. Също и интригите.
Все пак допускам, че е имало моменти, в които на Байърли му е било интересно у нас. И в София, и в Москва си е имал работа главно с политици, които или са работили професионално за тоталитарните служби, или службите са работили професионално с тях. Има разлика... Самият Байърли също вероятно е на щат в Източния отдел я на ЦРУ, я на някое друго подобно ведомство. Това обаче не го прави колега на държавните глави на Русия и България. Дори някои технологии в работата на службите тук и зад океана да си приличат, разликата в обучението, възпитанието и целите е от Гниляне до Марс. Затова когато посланик Байърли намекваше, че у нас мафията е завладяла властта, а корупцията демотивира цялото общество, властите му отговаряха, че се готвят едни страхотни реформи в МВР и съдебната система. След 6 месеца той пак повтаряше, че нищо не се случва и бандитите продължават да таковат държавата и населението в поза „кремиковска количка", но нашите големци му отвръщаха с мазна усмивка: Всичко е под контрол, г-н Байърли, ще видите. Ето вашите служби ни наградиха за едни съвместни акции..." И посочваха към гърдите си, където се мъдреха лъскави цветни пиринчени значки за някакви заслуги. Протоколни тенекета, но все знак, мааму стара, какво да им кажеш. И така устата на Байърли биваше запушвана периодично, в смисъл той си говори, но никой не го слуша. През това време посолството и офисите на ФБР, ЦРУ и още кой знае на кого в София пращат доклади във Вашингтон, разговарят с агентите си тук и пак изпращат доклади, след което Държавния департамент обобщава всичко в свой доклад, в който дебело се подчертава, че положението у нас е кофти. „Опозицията залива с кал страната ни", кахърно се вайкат управляващите, които и да са те. Гледа ги Байърли и не вярва на очите си. В смисъл, тези хора наистина ли не виждат, че сами участват във всичките свинщини или просто са родени нагли? Не, не е наглост това, г-н Байърли, а разновидност на лицемерието по славянски.
Преди да си тръгне
от София обаче, Байърли може да ни отвори очите за някои мистерии. Първата е
около посещението на Николай Методиев-Пилето в посолството на САЩ навръх 4 юли,
националният празник на САЩ. Имаше даже негови снимки как крачи по джапанки към
амбасадата с подарък в ръце и видимо добро настроение. По това време Пилето бе
нарочен от МВР, следствието и прокуратурата за контрабандист пет звезди. Вдигна
се лек медиен шум, но от посолството не последва никакво обяснение. Една година
по-късно Николай Методиев излезе от българския съд по-чист от сълза. От
холивудските филми знаем, че при подобно положение или този човек има нещо много специално с американската
страна и нейните служби, които са му осигурили чадър, заради някакви разработки
в международен план. Но пък ако е така, защо ще го канят официално, да го видят
всички... Нещо не се връзва. И още нещо: излиза, че посланик Байърли е
провеждал срещи с оперативно интересни хора доста време преди ексминистър Румен
Петков. Нищо не намеквам, само казвам как изглеждат нещата отстрани.
Второ: Румен Петков, волно или неволно освети офицера на прикритие Алексей Петров. Така той уж го хвърли на вълците от голямата престъпност. Нищо обаче не последва. Дори продължава да си върти бизнеса, да се среща с партньори и приятели. Лъдлъм би казал, че Петров също има някакъв алъш-вериш с чужди служби, за да е така спокоен след разкриването на тайната му дейност.
Не е лошо в оставащите дни на престоя Ви у нас да кажете една-две думи по тези въпроси. Или поне да намекнете нещо, домашно да ни дадете. Защото ни е доста трудно да си представим, че точно тези двамата са новите Ботев и Левски. Ще трябва още доста вода да изтече, докато преглътнем образа на героите на новото време. Освен ако проф. Божидар Димитров не ни изненада като изложи костюмите им в НИМ приживе...
Руските медии трети ден пишат за Байърли, който изпратили преди четири години със смесени чувства, а сега трябвало да посрещат отново. Някои московски медии дори смятат, че България ще е по-добре след като си тръгне Байърли от София. Това много не го разбрах, да си кажа право. Който знае нещо повече по въпроса, нека напише в коментарите. Нейсе. Аз по-скоро си мисля, че новата посланичка г-жа Нанси Макилдауни може да изненада политиците в София - жените са по-директни от мъжете. Например Байърли като не му издържаха нервите казваше: колко пъти трябва да ви се повтаря едно и също нещо!?" За корупцията ставаше дума. Смятам, че г-жа Макилдауни ще използва репликата на красавицата от съпротивата в сериала „Ало, ало" - „Слушайте, защото няма да повтарям". Ще допълня само, че досега опит дипломатката е трупала в Турция.
Въпросът е какво ще й каже Байърли за политиците и управниците ни, за ГЕРБ и Бойко Борисов, за Георги Първанов, за Ахмед Доган, за бандитските кръгове, които са се омешали с властта и даже ФБР-то вече не знае кой кого назначава и контролира, за корупцията, за съдебната система, за малкия, но героичен народ, населяващ 111 000 кв. км, една немалка част от които върнахме на Симеон, за трафика на дрога, цигари, петрол и дубайско карго, за здравеопазването, за циганите, за подписките на интелектуалците, за медиите... Макар че, ако питате мен, смяната може да е в стил „ поста сдадох - поста приех".
Подозирам обаче, че Байърли няма да може да ни забрави лесно, дори и да му се иска. Не заради боба и шопската салата, нито заради новите ни курорти. Просто нашите политици, особено тези от БСП, ходят често в Москва. Уж на официални визити, но ние знаем, че сърцето ги тегли натам. Колкото и да са заети с държавни дела, все ще им остане малко свободно време за хорошие друзя, выпивка и парилка. Така че сигурно ще му се обадят да го попитат как е. На чаша скоч и дружески разговор може да подхвърлят, ей тъй, случайно, притеснява ли го руското ФСБ. И ще му намигнат свойски. Знаят ги те тези хватки, ах само как ги знаят... А с ФСБ-то е-хей какви работи са правили, ФБР ряпа да яде. Ето това може би не разбра г-н Байърли докато беше в София, а преди това в Москва, а още по-преди пак в София. А може би пък е обратното - нашият селинджър във властта да не е разбрал, че сме прочетена книга отдавна и няма нужда да се прави на кръстословица. Важното е нашите момчета да останат в Ирак и Афганистан, нали. Така че: „На добър път, г-н Байърли и прощавайте, ако има нещо, толкова можем..." Цезар е казал още: Обичам измяната, но не и изменниците. Ето това нашите политици така и не разбраха, нали г-н Байърли?
Огнян Стефанов
