Близо 40 000 са децата с увреждания в България. Онези, които са без родители, са 1600. За 2012 година има над 100 000 обаждания за консултации. по проблемите разговаряме с Кален Каменов, шеф на Държавната агенция за закрила на детето малко преди да бъде уволнен.
Интервю на Борислав Борисов
- Коя е последната новина от Държавна агенция закрила на детето (ДАЗД)?
- Последната новина е, че агенцията няма да се мести в Министерството на спорта. Онзи ден получихме потвърждение от министъра на труда и социалната политика, че е взето политическо решение агенцията да не се мести в Министерството на спорта, както беше обявил министър-председателя в своето първо изявление преди няколко месеца. Така че агенцията остава орган към Министерски съвет на бюджетна издръжка към Министереството на труда и социалната политика.
- Каква е разликата между приемната грижа и осиновяването?
- Едното е социална услуга, докато другото е коренно решение на проблема на дете, което е без родителска грижа. Услугата е приемна грижа. Тя е алтернатива на институционалното настаняване на дете в специализирана институция, когато това дете е лишено от родителски грижи или има проблеми и риск от това да бъде изоставено от своите родители. Приемната грижа е стара европейска практика, която ние от няколко години въвеждаме в България. Пред последните 2 години доста успешно. Тя има за цел да направи така, че когато дете е в риск от изоставяне или е изоставено от своите родилите, то да не попада в специализирана институция, а да живее в семейна среда, каквато предлага едно приемно семейство. Приемната грижа се дели основно на два типа – професионална платена и доброволна, за която доброволният приемен родител не получава възнаграждение. Приемната грижа е краткотрайна мярка, срочна мярка. Срокът, за който се настаняват деца, се определя спрямо нуждите на детето. Може да е за 3 месеца, може да е за 6 месеца, може да е за 8 месеца, за 1 година, за колкото преценят социалните работници, като през това време се работи с биологичното семейство на детето дали може да се подобри капацитета им, дали може да се подобрят битовите условия в това семейство, за да може след време то да бъде върнато при своите родители. Когато детето, особено ако е било жертва на сериозно насилие и шансът това дете да се върне в семейството отсъства, тогава се работи за варианта осиновяване, ако детето е лишено от родителски грижи. Понякога деца от приемни семейства биват и осиновявани. Такава практика през последните години не в едно или две семейства. Хубавото е, че преди около 4 години имаше почти 200 приемни семейства, в които живееха под 100 деца. Сега, в средата на 2013 година, смело мога да заявя, че България развива успешно, макар и с много трудности, алтернативата приемна грижа. В момента в България има над 1600 приемни семейства, в които живеят над 1600 деца. В някои от семействата дори живеят по няколко деца. Хубавото е, че същевременно с развитието на приемната грижа беше създаден и проект за развитие на приемната грижа, по който вече живеят близо 580 деца. Вече има над 600 приемни семейства по този проекта. Има над 1200 подадени заявления по този проект. Не всички кандидати за приемни родителите, разбира се, се одобряват. Така че това е алтернатива, която се развива много успешно и се надявам след години, когато дете в риск бъде изоставено от своите родителите, изобщо да няма възможност да бъде настанявано в специализирана институция или в дом, а директно да бъде настанявано в приемно семейство, докато се намери крайното решение на проблема на това дете.
Осиновяването, всъщност е най-хубавото решение на проблема на дете. Когато то е отказано от своите родилите или няма родители, лично за мен и за много други специалисти в областта на закрилата на детето, най-добрият вариант за дете е да живее в семейна среда. Осиновяването е мярка, чрез която се намира постоянно семейство на детето. В България преди 3 години беше направена поправка в закона, чрез която се направи така, че дете, което до 6 месеца не е потърсено от своите родителите, автоматично се вписва в регистъра за осиновяване. Само за миналата година в България са осиновени 1078 деца. От тези 1078 деца 738 са осиновени в България и 340 в чужбина. Това е една тенденция на повишено осиновяване през последните няколко години. Обикновено тя винаги е над 1000 деца за година, независимо от това, че броят на децата в спициализираните институции намалява. Давам един пример – пред 2009 година в България имаше 137 специализирани институции, в които живееха 6730 деца. Сега към края на 2012 година в България броят на специализираните институции е вече под 120, в които живеят 4122 деца. Независимо, че бройката на децата е с почти 3000 по-малко, броят на осиновяванията продължава да бъде сравнително висок, независимо, че много хора казват, че осиновяването е трудно. Да, за много хора осиновяването е трудно, но когато техните критерии са много тесни. При мен често идват хора, които се оплакват от това, че много трудно и почти не им се предлагат деца. Когато им погледна заявленията се оказва, че те са подали почти стандартни критерии и изисквания. Обикновено осиновителите искат да си осиновят момиченце до 3 годишна възраст с руса коса, сини очи, без етно-малцинствени белези, без увреждания. В крайна сметка в домовете живеят всякакви деца. Домовете не са магазини, в които можем да влезем и да си изберем дете. Истината е, че в България за детето се намират родилите, а не за родителите дете. Да, има критерии, с които социалните служби се съобразяват. И все пак се предлагат на родителите деца, каквито те биха имали желание да отглеждат, за да не се получава в последствие разсиновяване, което е едно много травмираща процедура. За съжаление, има и такива през последните години. Истината е, че осиновяванията са на сравнително добро ниво. Системата започва да работи все по-добре. Все по-малко деца има в институциите, което е хубаво. Все повече деца се настаняват в приемни семейства, което също е хубаво. Тази тенденция изисква много голяма устойчивост и продължителна работа от всички институции, които са органи по закрила, за да може тази тенденция да се случва и в годините занапред.
- В едно ваше изказване казвате, че процедурата по осиновяване не е толкова сложна. Може ли да ни кажете, колко време точно отнема едно осиновяване, тъй като върви една тенденция, че осиновяването е много сложна и трудна процедура и отнема повече от 1 година?
- Няма точен срок, в който кандидат за осиновител може да осинови дете. Има срок, в който се случва самата процедура по вписване т.е. срока до 3 месеца от подаване на заявлението на кандидата за осиновител. Може да стане и до 1 месец самото проучване. Максималният срок е до 3 месеца. Чакането е след това, когато кандидатът за осиновител е задал много тесни критерии. Често пъти, когато идват граждани при нас и търсят консултации, в последствие разбират, че когато разтворят малко критериите, завишат малко възрастта на детето, което искат да вземат, когато променят някой от критериите, тогава шансът става доста по-голям и се получава. Причината е в тесните критерии, не в сроковете, когато особено кандидатите за осиновителите искат да осиновят по-голямо дете... Има родителите, които и за няколко месеца си осиновяват дете. Има хора, които чакат с години, но те просто не искат да си променят критериите. Трудно им се предлагат деца, защото просто няма такива. Не е истина, че в домовете е пълно с деца, които са за осиновяване. Истината е, че в много от домовете има деца, които наистина имат проблеми със своите родителите, но те от време на време ги посещават. Поддържат все пак някакъв контакт с тях. Затова не всички деца са в регистъра за осиновяване. Една не малка част от децата са на голяма възраст – на 15-16 години. Много малко са кандидатите за осиновители, които биха взели да отглеждат такива деца. Оттам идват проблемите, а не от сроковете и от административните процедури.
- Колко деца са осиновени през последната 2012 година и колко деца са оставени в дом? Статистиката положителна ли е или отрицателна спрямо осиновяване и оставяне в дом?
- Статистиката е, до колкото може да се каже, положителна. Казвам до колкото може, защото тя има и негативна страна. Негативна, защото все още е голям броя на децата, които се изоставят в институции. Към края на 2012 година в специализирани институции са настанени 2708 деца. Тук хубавото е, че 2808 деца са напуснали институции – били са осиновени, били са реинтегрирани отново в своите семейства, били са настанени в приемни семейства. Така че бройката на напускащите е по-голяма от бройката на децата, които влизат в институции, което е хубавата страна. Неприятната е, че все още има много деца, които се настаняват с институции и за да се пред това трябва да има и законодателни промени. Лично аз не веднъж съм предлагал да се спре настаняването на деца до 3 годишна възраст в специализирани институции и това трябва да се направи колкото се може по-скоро за да се затвори входа на малки деца към институции.
Истината е, че най-голямата бройка е на деца, които постъпват в домове за медико-социални грижи. Това са точно домовете за бебета до 3 годишна възраст. От 2708 деца за миналата година 1955 са настанени точно в такива институции. И когато ние закрием тези институции – чрез законодателни промени направим така, че да се забрани настаняването, тогава входът към институциите ще спре. Когато имаме, обаче, достатъчно развита алтернатива като приемната грижа, това вече е възможно.
В момента в България се изпълнява проект наречен „Посока семейство”. Проект, който се изпълнява от Министерство на здравеопазването с партньорството на ДАЗД. Това е проект, който си поставя за цел да реформира 8 пилотни домове за медико-социални грижи, така наречените домове за бебета, и да ги превърне от услуги, в които изоставят бебета, в услуги, в които се работи за реинтеграция и превенция на изоставени деца. Такива услуги в момента се реформират в Пловдив, София, Пазарджик, Монтана, Търговище. До края на лятото се надявам те да бъдат готови, реформирани. Тези 8 дома да бъдат закрити и те да заработят като точно такива услуги, за които ви обясних, за да може да се подкрепят семействата, а не да бъдат консултирани как да оставят децата си. Тогава и бройката на децата, които постъпват в инстутиции, ще намалее. Така че има позитивни тенденции, но изисква време да се случи това. Искрено се надявам в следващият програмен период 2014-2020 година този приоритет да бъде отново застъпен, за да може останалите 20 дома за бебета също да бъдат реформирани, да бъдат създадени точно такива услуги, от които имат нужда българските семейства и най-вече българските деца. Иначе по отношения за осиновяванията за 2012 година са осиновени 1078 деца, 738 са осиновени в България и 340 в чужбина. За миналата година това е най-големият брой за деца осиновени в чужбина. Основно се осиновяват деца в Щатите и в Италия. Само за миналата година в САЩ са осиновени 124 българчета. В Италия 98. Интересното е, че най-големият брой на деца с увреждания са осиновени в Щатите, където има достатъчно добра изградена мрежа от услуги, която подкрепя деца с увреждания. Така че се надявам да вземем добрия пример от Щатите и скоро и в България също да има толкова добра мрежа от съпътстващи услуги, в които децата с увреждания да могат да бъдат отлеждани от своите семейства, а не да бъдат изоставяни.
- Каква е бройката на децата с увреждания в България и има ли държавата достатъчно пари за да се погрижи за всички?
- Бройката на децата с увреждания в България е много голяма и продължава да е динамична. По неофициална информация близо 40 000 са децата с увреждания в България. Но онези, които са без родители, са 1600. И това са деца, за които ние изграждаме нови услуги. Услуги близки до семейната среда. Така наречените центрове за настаняване от семеен тип или както ги наричам аз къщички за деца. Те се изграждат в 81 български общини. Има 149 центъра за настаняване от семеен тип, в които ще живеят до 12 деца. Успоредно с това се изграждат и 36 защитени жилища за младежи над 18 годишна възраст, които в момента живеят в домове за деца с увреждания. Идеята е чрез проекта „Детство за всички” тези домове за деца с увреждания да бъдат закрити към края на 2014 година и всички те да живеят в много по-добри условия. В условия, които предразполагат децата и младежите да ползват социални услуги. В момента в България има 24 дома за деца с увреждания и 30 дома за медико-социални грижи. В тези 2 типа услуги живеят деца и младежи с увреждания. За съжаление, домовете за деца с увреждания се намират в малки населени места, изолирани от големите градове. Населени места, в които липсват здравни, социални, образователни услуги. Населени места, в които по никакъв начин не могат да се осигурят потребности за нуждите на тези деца, които в повечето случаи са много специфични. Идеята на проекта „Детство за всички” е да направи така, че да закрием тези стари услуги и да разкрием нови алтернативи в големите градове. Малките къщички ще бъдат ориентирани основно в три профила. Едините ще бъдат близо до здравни услуги. В тези къщички ще живеят деца с по-специфични здравословни увреждания, за да могат да ползват здравните услуги, които са близо до техния дом. Другите ще бъдат за деца, които ще имат интелектуални затруднения. Те ще бъдат настанени близо до образователни институции. И третите ще бъдат за деца, които имат нужда от социална интеграция. Те ще бъдат настанени в къщички в близост до социални услуги, за да могат да ги посещават през деня. Идеята е децата не просто да бъдат настанени в едни хубави уютни къщички, а да имат своя дом, в който вечер само да се прибират, да хапват и да спят. През останалото време те трябва да посещават точно тези дневни услуги, за да могат да придобиват умения, да могат да се лекуват, да могат да се интегрират и приобщават към нас и да получават нужните знания и компетенции, с които в утрешният ден, когато пораснат, да могат да изкарват прехраната сами, а не цял живот да бъдат подпомагани от държавата. Това е напълно възможно. Това ще се случи с малко деца, но трябва да се случи за всяко едно дете, което има шанс.
- Националната телефонна линия за деца на номер 116 111 работи в пълна сила. Колко обаждания е имало през тази 2013 година до този момент, на каква възраст са средно търсещите помощ и съдействие и за какво най-често позвъняват?
- Интересното е, че линията става все по-популярна с всеки изминал месец. Само за предходната 2012 година има над 100 000 обаждания. Една част от тях са мними, една част от тях са мълчаливи, една част от тях са шеги. Това е начинът, по който децата тестват телефона. Има над 54 000 проведени консултации, което е една огромна бройка. Колегите са непрекъснато на телефон и понякога, когато подавам сигнали, изпитвам трудности да се свържа, защото линиите са непрекъснато заети с консултации. Само за юни 2013 има над 10 000 обаждания, което е една много сериозна предизвикателна цифра. Основно деца се обаждат да търсят съвет – как да постъпят в трудна за тях ситуация. Особено когато започнат първите влюбвания, когато децата влизат в пубертета и не знаят как да реагират, когато някой им се подиграва. Те изпадат в ситуация, когато не знаят какво да направят. Хубавото е, че всъщност има алтернатива на телефон 116 111, който е безплатен. Просто се обаждаш и търсиш съвет, без да показваш лицето си, без да казваш името си. Просто казваш проблема си. Когато консултантът отсреща ти помогне да реагираш без да те съди, без да ти се подиграва или присмива, така е много по-лесно. Благодарение на тази телефонна линия за последните 3 години има спасени над 300 деца. Това са деца, които са били в много тежки различни ситуации. Деца, които са били жертви на насилие. Деца, които са живеели в много неблагоприятни битови условия. Благодарение на едно обаждане на гражданин, на близък или на това дете, децата с риск бяха спасени. Хубавото е, че деца, които са в трудна ситуация, деца, на които е минавалото през акъла им да посегнат на живота си, първо позвъняват на телефона и търсят съдействие. Средно по 10 обаждания на месец има за деца, които споделят, че искат да сложат край на живота си. Благодарение на съветите, които получават от консултантите, не се стига до лоши случки, защото им помагат да разрешат проблема си, без да предприемат крайни мерки. Телефон 116 111 е алтернатива. Не е само възможност, чрез която да подадем сигнал за просещо, проституиращо или трудново-експлоатирано дете, а това е телефон, на който може да се обадим и да потърсим съвет. Основно се обаждат момичета – 60% от обажданията са момичета. Близо 80% от обажданията са деца. Обаждат се и родители, обаждат се и възрастни, обаждат се и граждани, които да сигнализират за проблеми, свързани с деца. Аз самият често пъти подавам сигнали за просещи деца в София. Хубавото е, че той дава възможност на децата да получат безплатен съвет без да се налага някой да им се смее, да им се подиграва, което е добра алтернатива и смятам, че оттук натаък тази линия трябва да бъде надграждана.
- Как контролирате разпоредителките и директорите в домовете за деца? Много често децата се оплакват от тях – наказват ги, заплашват ги, бият ги.
- За щастие имам правомощието да упражнявам контрол върху специализираните институции – образователни, здравни и социални. Понякога дори получаваме сигнали от деца, които живеят в специализирани институции, обаждания за насилие. Спомням си за някои случаи подадени от страната, които чрез подаден сигнал ние направихме проверки в тези домове и се оказа, че там има насилие. За миналата 2012 година има санкционирани няколко директора в страната. От началото на година също има санкционирани директори. Директора на дома в Крушуна е глобен. Директора на един от домовете в Пловдив също е глобен. Директорът на дома за деца в Севлиево също е глобен. За някои от директорите дори сме предложили на кметовете да ги уволнят дисциплинарно. Миналата година имахме такива дисциплинарни уволнения. Спомням си, че в Асеновград по същият начин сме предложили да бъде уволнена директорката в Крушуна. Дори дома в Крушуна по наше предложение тази година ще бъде закрит заради установена не добра грижа за децата. Така че освен да санкционирам, когато установя, че някой директор или член на персонала не си върши работата или пък е упражнил насилие над дете, аз имам правомощието да предлагам на кмета да ги уволнява, ако разбира се има такова решение. Имам правомощието дори да предлагам и закриване на такива институции. Това тази година ще се случи с няколко такива, за които сме преустанивили, че има не добра грижа. Един от тези домове е дома в Крушуна, който е близо до Ловеч.
- Какво се случва в дома за деца в Надежда? От край време този дом е проблемен. Получихте сигнал, че децата в дома си режат вените, врата и други части на тялото с бръснарски ножчета.
- Да, в домът „Асен Златаров” има проблеми. Хубавото е, че там ще бъдат взети мерки, свързани с управлението. Истината е, че в близост до дома живее бивш служител на дома, бивша възпитателка, която поддържка контакт с някои от децата и оттам идват част от проблемите. Хубавото, което ще се случи още това лято там е, че управлението на дома ще бъде променено. Домът оттук нататък ще се управлява от неправителствена организация, която има опит с управлението на услуги за деца жертви на насилие. Столична община, до колкото знам, е избрала организация, която да ръководи дома и институт за социални дейности и практики. Това е организация с много сериозен опит по отношение на работата с деца жертви на насилие и деца, които са извършители на противообществени прояви. Така че се надявам, след като влезнат колегите от института, там да има коренна промяна по отношение на децата. Това са колеги, които управляват няколко центъра за обществена подкрепа. Това са колеги, които управляват услуги за превенция на насилието на няколко града в страната. Така че се надявам чрез промяната, която предстои по отношение на управлението там, тази институционално напрежение да спре.
- Нека да завършим с нещо положително. Споделете някоя радостна новина относно дечицата в България и работата на ДАЗД с тях.
- Едно от хубавите неща, които се надявам да продължат през следващите години, за да намалее маргинализацията на деца, които живеят в етно-малцинствени групи в гета, е да намалят чрез така наречената превенция на ранните раждания. Тя е в няколко насоки. Преди 2-3 години направихме проучване в две конкретни области – в Сливен и в Ямбол - и се установи че в двете области само за една година има над 300 родилки деца под 18 годишна възраст, което лично според мен е изключително притеснително и още по-голямо безпокойство будеше факта, че за тези случаи нямаше отворена социална работа. Нямаше повдигнати обвинения от страна на прокуратурата спрямо извършителите на тези престъпеления. Дори до скоро прокуратурата не разпознаваше този род нарушения като престъпления. За щастие, в наказателния кодекс сексуалният акт с дете е признат като престъпление в член 151. Прокуратурата до скоро обаче не го възприемаше като престъпление. Оказваше се, че това са ромски традиции. Нещо, което, според мен, е недопустимо. Стигна се до там, че ние бяхме подготвили една голяма папка с всички откази от страна на прокурата и я изпратихме до главния прокурор за да разбере за какво става въпрос. След като той получи тази папка с всичките стотици откази се стигна до там, че главният прокурор се наложи да прави оказания до своите прокурори – районни и окръжни – как да прилагат българския наказателен кодекс. И както до преди години нямахме повдигнати обвинения и нямахме осъдени лица, нямахме отворени социални случаи.. Стигна се дори до там изпълнителният директор на агенцията по социално подпомагане да оказва на своите социални служители как трябва да отварят социален случай за всяко едно такова дете, което е бременно или което е родило. Стигна до там, че само за миналата година има вече над 300 образувани досъдебни производства спрямо извършители на такива престъпления. А те са престъпления по член 151 и член 192. Само за миналата година има над 300 образувани досъдебни производства и близо 200 осъдени лица, което смятам, че е едно от хубавите промени, които се случиха през последните години, защото показахме, че органите на съдебната власт и социалните служби могат да работят заедно. Да, все още трудно, но могат да работят заедно. Самият факт, че в момента благодарение на намесата и на главна прокуратура има специално специализирано звено към главна прокурара от висши прокурори, които работят именно с детски дела. Самият факт, че започна обучение на съдии и прокурори в националният институт по правосъдие за това как съдии и прокурори да работят по дела, които са свързани с деца, показва, че системата започва да работи все по-добре. Самият факт, че вече в България има вече 10 сини стаи за изслушване на деца, жертви на насилие, често пъти на сексуално насилие, показва, че България започва все повече да работи така че да спазва правата на българските деца. Скоро предстои откриването на такива сини стаи в Благоевград и Стара Загора. Има такива вече две открити в София, има в Пловдив, в Пазарджик, във Видин, в Шумен. Надявам се скоро да има във всеки областен град и когато дете жертва на насилие не просто да бъде разпитвано десетки пъти в съда да преживява отново и отново насилието, да бъде буквално малтретирано от някои адвокати, които понякога изобщо не се съобразяват с детската психика... Чрез създаването на тези сини стаи ние ще предпазваме децата. Ще се стремим те да бъдат разпитвани максимум по 1-2 пъти за да не преживяват отново и отново това, което им се е случило, а чрез записа, който ще се установява в тези сини стаи, в които има едно голямо венецианско стъкло – от едната страна е детската стая, в която седи психолог и детето, а от другата страна са разследващите, които задават въпросите чрез психолога. Така до голяма степен ще съумяваме да спазваме правата на децата и да ги щадим, когато те са в рамките на едно такова производство. А пък надявам се скоро да има и по-тежки санкции и промени в наказателният кодекс, които ние сме направили, за да може извършителите на такива сексуални престъпления спрямо деца изобщо да нямат възможност да получават условни присъди и пробации, а директно да получават присъди и да влизат в затвора. Според мен това е една от мярките, чрез които ще спрем изобщо възможността някой да си помисли за такова престъпение с дете и да остава безнаказан с обяснението, че това е традиция. Няма такива традиции, които да водят до престъпление. Всяка традиция, която води до престъпелние, трябва да бъде наказвана, независимо от кого се проповядва и практикува. България е правова държава и законите трябва да се спазват. Аз се надявам с тези стотици вече осъдени лица след години да намалим до голяма степен броят на момичетата, които раждат на 11, 12, 13 години, с които пък до голяма степен след време ще се види ефекта от намаляването на гетата,. Това трябва да продължи през годините и трябва да се случва навсякъде.
