В 42 селища вече са въведени ограничения.300 хил. души на воден режим насред летните жеги
При по-горещо лято и и по-дълго засушаване 200-300 хил. души са застрашени от безводие. Това прогнозира Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите (БАВ). Според него заради жегите до края на месеца може да се появи дефицит на вода в доста райони на страната.По данни на Министерството на регионалното развитие (МРР) в момента с режим на водоснабдяване са 42 селища, намиращи се в 24 общини от 13 области. Засегнати са малко над 30 000 човека. Според експертите от МРР основните причини за това са недостигът на вода през летните месеци поради намален дебит на водоизточниците, поливането с питейна вода и честите аварии на старата водопроводна мрежа.
„През лятото много хора поливат с питейна вода градините в дворовете си, а това е недопустимо и е за сметка на други потребители”, казва Ганчо Тенев, председател на Съюза на ВиК операторите в България. „Най-често това се прави по селата и не можем да ги спрем. Проблемът е когато водоизточникът е с ограничен капацитет – едни си поливат зеленчуците, а на други в по-високите части на селищата чешмите са сухи. Някои ползват ненормални количества вода през лятото – около 500 кубика на месец”, допълни той пред "Монитор".
По думите му немалка част от водата се краде и най-често това го правят собствениците на еднофамилни къщи. Според Иван Иванов от БАВ водните ресурси в страната не са разпределени равномерно. „Тепърва ще се строят нови язовири, но дотогава рискът си остава”, смята той. „Не бива да забравяме, че опасностите от засушаване дебнат Европа и целия свят. Главното, което можем да направим, за да се спасим от безводието е да намалим загубите на вода, допълва браншовикът.
По думите му в София загубите на вода са около 65% и това е по-малко, отколкото в други наши градове. „По европейските норми течове над 30% са недопустими, а ние сме над 2 пъти над нормата”, припомня Иванов. „Все още у нас няма система за точно измерване на загубите. Има градове, където постъпващите количества в тръбопроводите не се отчитат точно и за това не може да се установи какво се губи в тях”, допълни той. Според него трите основни мерки за намаляване на загубите са подмяна на тръбопроводи и водомери и оптимизиране налягането в системата.
„Средно за страната загубите са 60-65%”, смята инж. Ганчо Хитров от Националния комитет за подобряване на водоснабдяването на България (НКПВБ). „Най-големи са те в Добричкия район и София - по около 63 на сто. Най-ниските от по около 55% са в Бургас, Варна и Стара Загора”, допълни експертът.
Около 70% от водопроводите у нас са етернитови, като три четвърти от тях са полагани преди повече от 30 години и трябва спешно да се подменят, смятат от БАВ. „Етернитът е неустойчив материал и това в скоро време може да причини големи проблеми и да стане основна причина за безводието”, прогнозира председателят на асоциацията Иван Иванов. „Спешните инвестиции за сектора се изчисляват на 12-13 млрд. лв. Очаквам в скоро време да излезе официален анализ на Световната банка (СБ) по проблемите на водния сектор у нас. Размерът на необходимите пари зависи от целите, които си поставяме. За свием загубите на вода до минимум са нужни много повече средства”, смята браншовикът.
„По-голямата част от водопроводите в България са за подмяна”, казва Ангел Пристойски, шеф на ВиК-Враца. „В последните години се ползват и европари за целта, но мисля, че ВиК дружествата трябва да имат по-голяма роля в процеса на обновяването на инфраструктурата. Надявам се до 2020 г. работата в тази насока да се ускори”, добавя той.
Едва четири села в Пловдивско са на воден режим това лято. Проблемите при тях са от години, като основен е намаленият дебит на гравитачните водоизточници. Това съобщи управителят на ВиК – Пловдив Манол Генов.
На сухо е все още село Извор над родопското село Храбрино. Освен намален дебит на водоизточника причина за режима е увеличеният брой летуващи в планинското село. Там живеят постоянно около 30-тина души, но през горещите месеци броят на хората скача до към 1000. Изворчани са разделени на две. В едната част на селото имат вода от 9,00 до 18,00 часа, а в другата част – само от 16,30 до 21,00 часа могат да се къпят и да мият чинии. В южната част на вилно селище Равнища над село Дедево имат вода от 6,00 до 12,00 часа, а в северната – от 12,00 до 18,00 часа.
В село Кръстевич над село Старосел в ниската зона имат вода от 5,30 до 9,00 часа, а във високата зона на селото чешмите текат от 17,00 до 21,00 часа. Жителите на село Буково също са на режим, като само от 6 часа сутринта до 12 часа на обяд имат вода.
Манол Генов уточни, че през минали години е имало доста повече населени места, които са били на режим през лятото, като даде конкретен пример със селата Червен и Тополово в община Асеновград.
Масово кюстендилци пълнят бидони и поливат нощем заради недостига на вода. Официално от общинската администрация заявиха, че в нито едно село няма воден режим. Въпреки това обаче има забрана за напояване с питейна вода на градини. По тази причина масово земеделски стопани в близките села от района започнаха да пълнят бидони, с които напояват градините си. Кметът на областния град забрани дори и живителната течност да бъде използвана за измиване на коли.
“Уж няма воден режим, но кметът постоянно ходи и ни дебне от къде поливаме. Страшна работа е. Водата почти не достига до нас и се налага през нощта да поливам и да пълня бидони, за да имам за готвене”, оплака се 56-годишната Петранка Гергинова от село Брестница.
Подобно е положението и в други села. “Нямаме вода в Пиперков Чифлик. Наложи се бунар да си извадя и пак нищо. Не стига до никъде. Няма режим, но градината ми изсъхва. Не ме интересуват глобите - пълня си бидони от по 100 литра и това е. Няма да оставя да ми изсъхнат зеленчуците”, казва баба Николинка от селото.
В едно от големите села, където има стотици декари череши - Шишковци, хората също страдат поради липсата на живителна течност. “Какво да правим, страшна жега е при нас. Ето, днес стана 38 градуса. Ще поливаме по някакъв начин, но вода не достига до всички”, коментира млад мъж от селото.
Хората недоволстват и от забраната да се мият коли с вода от чешмите. “Дойде детето и не може да си измие даже колата. Я да си гледат работа. Това никъде го няма. Като плащаме, никой не ни пита, а сега не може да я използваме. Ми дали ще се изкъпя, или ще измия колата и ще полея 10 корена домати, все тая”, твърди друг мъж от село Ябълково
