От националния военно исторически музей през последните години са изчезнали десетки пистолети, символът на музея – тракийския меч „Акинак”, ордени и медали на български царе. Последно преди време бе откраднато и фашистко полково знаме. За всичко това разговаряме с един от големите експерти на музейното военно дело Благой Миленов. Той е бил заместник на НВИМ по времето на полковник Петко Йотов.
- Г-н Миленов, само преди два месеца от военния музей в София бе откраднато от експозицията му немско полково знаме, което предизвика възмужещението на Съюза на военноинвалидите, хиляди ветерани и патриоти. Разкажене нещо повече за случая.
- Знамето изчезна от охраняемата зона на Националния военноисторически музей (НВИМ). Експонатът е свързан с епичните битки на Българската армия по бойните полета на Втората световна война в нейния заключителен етап през 1944-1945 г. Полковото хитлеристко трофейно знаме може би е от разгромената от българите германска SS дивизия „Принц Ойген”. Този изключително ценен военен трофей, доказващ славното участие на БА във ВСВ, е бил заплатен с кръвта на едни от най-храбрите ни воини.
Случаят с откраднатото хитлеристко знаме стана известен на широката публика и няма да мине без виновни и наказани. Изявленията на директорката – Соня Пенкова, че ще има кардинални промени, според запознати, означава пенсиониране на някоя от директорките на дирекции (тази, която е навършила годините за пенсия) и уволняване на някоя „невинна скороназначена душица”, която не и е симпатична или си позволява да има собствено мнение. С това ще си „измие ръцете”.
- А какво мислите, защо откраднатото знаме бе подхвърлено пред агенция «Фокус» ?
- Според мен знамето се намери, защото отделни експерти и организации повдигнаха въпроса за наказание на директорката Соня Пенкова.
- Кражбата на знамето от Националния военно исторически музей не е първата. Има ли и други откраднати експонати и светини на бойната ни слава и величие ?
- За последните двадесет години от този музей са изчезнали много високостойностни експоната, сред които трябва да отбележим: два сребърни часовника, принадлежали на първия български княз – Александар Батенберг, два пистолета на ген. Владимир Стойчев, малокалибрена пушка „Бърно”, тракийски меч „Акинак”, голям брой огнестрелно и хладно оръжие (приблизително 54 бр.) сред тях и десет пистолета „Люгер”, две маршалски звезди, два наградни пистолета „Макаров” принадлежали на видни наши военноначалници и др. Във всеки музей по света стават кражби и никой не е застрахован срещу тях, въпреки съвременната охранителна техника и многобройните охранители. Това, което буди недоумение при кражбите в българския военен музей не е, че няма заловени извършители, а че няма наказани длъжностни лица. За да бъде парадокса пълен отговорните за опазването на откраднатото вървят уверено в музейната ерархия и в момента са директор и зам. директор .
- Знае ли се кога са откраднати тези безценни предмети, нямало ли е разследване за издирването им ?
- През есента на 1997 г., от фондохранилището на музея изчезват два изключително ценни пистолета („Браунинг” и „Хайнел”), принадлежали на ген. Стойчев. По това време началник на отдел „Фондове” е г-жа Пенкова. Разследването не дава резултат. Виновни и наказани няма.
През есента на 2001 г. във Фондохранилището се установява липсата на един от символите на НВИМ – тракийски меч „Акинак”. Разследването не дава резултат. Виновни и наказани няма. По това време г-жа Пенкова е зам.-директор по музейната част, а началник на отдел „Фондове” е нейната стара приятелка – Даниела Цанкова.
Ревизията 2006-2007 г. констатира огромни липси на хладно и огнестрелно оръжие от сбирка „Оръжие” на отдел „Фондове”. Разследването не дава отговори на въпросите кога и как е станала кражбата, но изводите за отчетността и контрола във фондовия отдел и музейната част не се нуждаят от коментар. Проформа е наказан фондохранителят отговарящ за сбирката.
През есента на 2007 г., от постоянната експозиция на музея са откраднати две маршалски звезди. Те са от злато, платина и скъпоценни камъни. Заедно с тяхизчезват и два възспоменателни медала от сватбата на Фердинант. Както се и очаква разследването не дава резултат. Виновни и наказани няма.
През пролетта на 2008 г. е констатирана липсата на два наградни пистолета „Макаров”, принадлежали на ген. Кинов и ген.Диков. Виновни и наказани отново няма.
В началото на 2009 г., от експозицията на музея е откраднат турски ятаган. Интересното в случея е опита на ръководството на мусея да потули случая, но намесата на ВКР не му дава тази възможност. Отново няма виновни и наказани.
- Добре де, когато са ставали тези кражби, все едни и същи чиновници ли са носели отнговорност за съхраняването и опазването им ?
-Нали за това говоря. Надявам се новият министър да разбере, че при толкова много кражби, при едни и същи отговорни лица, не може те да нямат вина и да се измъкват винаги сухи. Рибата във Военния музей отдавна се е вмирисала откъм главата. Изявленията на г-жа Пенкова, че тези неща са от друго време и други отговарят за тях са безпочвени, защото от 1995 г. тя лично отговаря за музейното богатство -фондове и експозиции.
При всяка възможност Соня Пенкова се опитва да прехвърли цялата или част от вината за кражбите върху полковник Йотов и моя милост и по този начин да замаже въпроса. Предполагам, че е забравила преките отговорности на всеки един от нас като ръководители на музея. Благодарение на усилията на покойния полковник Йотов НВИМ е това, което е днес , а не филиал на НИМ или секция на ВА „Г.С. Раковски.”
- Кои са причините да стават тези кражби в НВИМ ?
- Ще изброя няколко: лошата организация на охраната и слаб контрол върху дейността на информаторите; ненадеждни витрини и оборудване в експозицията, което дава възможност за пряк контакт на посетителите с експонатите; много пропески в отчетността на фондовете, безнаказаност на отговорните длъжностни лица и др.
- Г-н Миленов, говори се, че част от ордените и медалите в музейните фондове са подменени с фалшификати ?
- Аз също съм чул за подменени медали и картини, но нямам конкретни доказателства, а не съм и специалист в тази област. Това, което лично съм констатирал и твърдя със сигурност и мога да го докажа е, че през периода 2002-2007 г. са подменени много изправни части от огнестрелно оръжие с повредени такива. Необходима е пълна проверка на всичко от специалисти.
- А попълва ли се експозията на музея с образци въоръжение и техника, които вече не са на въоръжение в Българската армия ?
- В годините на прехода от българската армия излязоха и все още се снемат от въоръжение много образци оръжие и бойна техника. Малка част от тях попълниха музейните фондове. Най-фрапиращият пример е отказа на музейното ръководство от немската бронетанкова техника от укрепана лшиния ”Крали Марко”. От 84 извадени машини по южната граница ръководството на музея не пожела да придобие нито една. Квалифицира ги като ненужна купчина желязо въпреки експертната преценка, че сред тях има неща от световно значение. Оправданията с липсата на средства са смешни, когато се види за какви пари става дума. Със скромната сума от десет хиляди лева ентусиастите от Ямбол възстановиха 14 уникални машини.
Много от ценните експонати в музея загиват поради незнание или немарливост. Достатъчно е човек да види пораженията в задния двор на музея, за да се убеди в правотата на това твърдение. Може би това е и причината най-ценните екземпляри, като например италианските артилерийски влекачи „Breda 32“ от Втората световна война, произведен в завод за трамваи в Милано – уникат, единствен запазен в света, Pavesi Model 30-A, хитлеристките влекачи Faun ZR и 12-тонният Sd kfz 8 полуверижен артилерийски влекач, произведен от Круп, автобуси и камиони Опел и Мерцедес, джипове и други ценни експонати да са захвърлени в задния двор на музея – далеч от директорския кабинет, като в едно жалко автомобилно гробище.
Отпред пък са нахвърляни десетки самолети и танкове от времето на БНА и Варшавския договор. Те са прилежно боядисани и около тях се коси редовно. Те са лицето на днешния НВИМ, институция изостанала в мисленето и по експониране и по експлоатиране на музейните ценности.
- Според вас „женското царство” в музея ли е виновно за кражбите и сегашното му състояние ?
- Никога не съм очаквал, че царството на жените се намира във военния музей. Оказа се, че под шапката на най мъжкото министерство, това на отбраната, е създаден и функционира, вече 4-5 години, типичен матриархат. От царицата майка (директорката) до последната длъжност с ръководни функции се заемат от жени.
Нямам нищо против жените. Напротив, считам, че те са по-качествената част на човечеството, но когато става въпрос за опазване и популяризиране на военноисторическото ни наследство, за върховете на военното ни изкуство няма място за екстравагантност и експерименти. Много трудно може да се разказват, показват и опазват музейните експонати, когато не се познава оръжието и техниката. Екскурзоводът или лекторът олекват, когато бъркат военната терминология или не познават военните събития. Показателен в това отношение е фактът че от три години няма представител на музея в дискусиите и предаванията свързани с военната история. Ако все пак такъв се появи то той се изказва по второстепенни въпроси касаещи обстановката а не събитието.
Всеки непредубеден читател би помислил,че матриархатът в НВИМ е чиста случайност или, че просто ръководните постове в музея не са атрактивни за мъжете, че няма подходящи кандидати от мъжки пол и т.н.. Има зрънце истина в подобни разсъждения, но когато човек поговори с напусналите служители остава с впечатление, че всичко е замислено, подготвено и изпълнено с определена цел – създаване на „женско царство”. Като пример ще посоча Правилника на музея. Според изискванията му и правомощията, които се дават на директорката е трудно, да не кажа невъзможно,човек с военна подготовка и образование да бъде назначен на пост с ръководни функции. Това, според мен, е застраховане от бъдеща конкуренция.
- А как е във военните музеи на съседните и въобще на европейските държави ?
- Във военните музеи на другите европейски държави работят предимно мъже. Съотношението е примерно 70 към 30 в полза на мъжете. Голямата част от тях са ветерани от армията. Ръководството на тези музеи е от действащи или запасни офицери. Достатъчно е да погледнем военните музеи на съседните ни страни. В Румъния директор е полковник от резерва. В Сърбия – действащ полковник. В Турция – генерал. В структурите им особено място заемат звената за реставрация и подръжка на експонатите, а не П.Р дирекциите.
В нашия музей няма лицензирани специалисти по бронетанкова и автомобилна техника, въпреки че в двора на НВИМ се крият безценни уникати от времето на Втората световна война – танкове, влекачи и различни други единици на колела и вериги. За сметка на това цяла дирекция с щат над 10 човека, наречена "Музеен маркетинг, връзки с обществеността и образователни програми", се грижи за медийния комфорт на директорката. Дирекция, "Административно-правно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности" пък се грижи да осигури раздут, но за сметка това твърде послушен щат на шефката за финансово-стопански дейности.
- Каква е научната и археологическата дейност на музея?
- Музеят няма никаква археологическа и изследователска дейност. За ремонт и реставрация на уникалните експонати и светини на българската бойна слава ръководството на музея не намира за необходимо да харчи пари.
Няколко баки със зелена боя на година изчерпват „инвестициите“ в тази сфера. За сметка на това обаче, се плащат доста добри пари на свои фирми за организиране на показни изложби, Шумният пиар и лъскавите, но безсмислени изложби и рекламни акции, са патент на ръководството. Голяма част от близо двумилионния бюджет на институцията отива за това. Харчат се държавни пари за лични интереси.
Интервю на Фрогнюз
