Слави Бинев се влива в партията на Валери Симеонов. Новината, макар и с ниско национално значение, все пак зае челни позиции в някои медии, най-вече заради новинарската суша в отпускарския сезон. По-скоро сполучлив ПР-ски, отколкото политически ход.
Изявите и на Бинев, и на Симеонов обаче бяха доста семпли, без грам оригиналност и изненада. Просто дадоха тон за песен сред националистите, които у нас се славят с лоши познания по солфеж.
Съзрял подходящ момент, в калабалъка се включи и Павел Чернев - онзи едрият, който първо бе близък на Волен Сидеров, а после му стана далечен. Той написа нещо до медиите, в което с патос се споменаваха обединение, национализъм, каузи и България. "Нещото" обаче показа, че Чернев е по-добър в актьорството, отколкото в писането. Всеки според силите си...
Но да се върнем към сюжета с Валери Симеонов и Слави Бинев. В главната роля е партията "Национален фронт за спасение на България" (НФСБ), по-известна като партията на телевизия "Скат". На изборите на 12 май тя получи 3,7%. Към нея се присламчи Бинев с неговата ГОРД, която въпреки всички напъни, крясъци, смешни протести (част от участниците в тях си признаха пред камера на БНТ, че са им платили) и финансови ресурси успя да постигне "чутовните" 0,4%. Ако Симеонов си беше направил труда да надникне в коментарите под съобщенията за новия съюз и мненията във форумите – щеше доста да се замисли дали да финализира тази стъпка. Форумци много ясно заявяват, че Симеонов си е намерил воденичен камък. Ето цитат от читател: „НФСБ са решили да преминат Искър с Трактор на шията”. Това означава ни повече, ни по-малко, че примъкването на Бинев към Симеонов се тълкува като промъкване на Алексей Петров в новата формация чрез него. Колкото повече Бинев отрича това, толкова повече нервните му гримаси доказват обратнто. Той може да е отличник по каквото си иска, както сам се хвали в автобиографията си, но е ужасно слаб актьор. На опитите му за заблуда, форумци отвръщат с "не нам" (част от надписа на Руски паметник). Симеонов и Бинев подценяват аудиторията или пък нейното мнение е без значение за тях. НФСБ наистина ще загуби от бракосъчетаванвето с ГОРД. Гласуваш за Бинев – получаваш Трактора. Нещо такова. Това няма как да се избегне. Разбира се, самият Симеонов също вероятно не е против сродяването с Петров иначе би се държал по друг начин. Снимката, на която Стефан Софиянски, изпълнителен директор на „Лев Инс”, е до Бинев като кум, говори много. Задкулисие, е най-логичното тълкуване. Обслужване на нечии интереси, но не и на обществените.
Подценяването на гласоподавателя винаги е било знак за нисък интелектуален праг. Затова изборните резултати на Бинев са толкова семпли. Да не забравяме, че този оскъден резултат бе постигнат след колосални усилия, опити за оригиналничене, медийни изяви, закани и търсене на подкрепа включително сред масоните. Някои лидери с по-голямо чувство за достойнство и познаване на реалността след подобен конфуз или биха си тръгнали от политиката или щяха да захапят дулото на пищова. Поне за пред телевизията, както се казва. Вместо това Бинев реши да сключи нов брак. Ами „горчиво” тогава. За Симеонов горчивото може да е и в буквалния смисъл. Освен ако не е брак по принуда.
Отломките от „Атака” имат самочувствието, че са нещо повече от Волен Сидеров. Не са. Вечният синдром на комплексаря. В Сидеров има автентичност, непостижима за повечето от тях. Симеонов твърди, че неговата телевизия СКАТ била създала Сидеров. Само че без Сидеров не е сигурно колко щяха да са зрителите на СКАТ. И Бинев твърди, че не е мутра и бизнесът му е чист, но в интернет мненията сочат нещо друго. Освен това без Волен Бинев щеше да види Брюксел през крив макарон. Без Сидеров и Павел Чернев щеше да сънува депутатско място с ръка в контакта. Без Волен нямаше никой да знае, че го има и да го кани да играе храст в някой филм или сериал. Разбира се бившите атакисти се надяват грешките на Сидеров през новия политически сезон да се превърнат в плюсове за тях. Трудна работа. За победата трябва да имаш и лична заслуга, иначе е безмислена. Сметките на двамата може би са елементарни. Симеонов иска 14-16 хиляди гласа от Бинев. Той пък му ги обещава щедро, но срещу евродепутатско място през май 2014 г. Дори това да стане, повечето българи едва ли ще се гордеят с него. Малки хора – малки мечти.
Къде в този пъзел се нарежда ВМРО. Лидерът Красимир Каракачанов все още е желан от медиите. Темата за етническото напрежение ще му даде шанс за нови изяви през есента. Зад него обаче напира младият Ангел Джамбазки. Ако остане верен на интелекта си, а не на емацията, както стана в онзи глупав предизборен клип с псувните в него, ще има тепърва поле за изяви. Симеонов и Бинев не са тяхната компания,у но Симеонов все още е шлагер. Сериозно домашно за ВМРО.
Димитър Стоянов и Капка Георгиева също имат потенциал. И интелект. Но нямат все още електорална подкрепа, както би се изразил някой социолог. Вероятно мислят по въпроса. Едва ли се виждат в обща снимка с Бинев и Симеонов.
Патриотичен вот калкулират и от ГЕРБ. Около изборите Бойко Борисов се изказа ласкаво за Валери Симеонов. Днес Симеонов бяга от тези похвали като ужилен, макар че преди месец и половина мълчеше свенливо. Сега вика, че винаги бил срещу ГЕРБ, но през май беше на друго мнение. Има някаква скрита картинка, която все ще излезе на светло рано или късно. Така или иначе НФСБ и ГОРД ще атакуват дружно Борисов, товао е ясно. Колко ще се чува гласът им - ще видим.
Така или иначе бракът между Сиеонов и Бинев оживи аудиторията на патриотизма. Задават се интересни сърии. Възможно е обаче "младоженците" да не подозират за някои от тях. Сценаристите не обичат да издават плановете си...
Когато Ози Озбърн се оженил за любимата си Шарън така се напил на сватбата, че паднал в коридора на хотела, където го очаквал младоженческия апартамент, и заспал там. „По този начин пропуснах първата си брачна нощ. Слава богу, че бях я консумирал предварително...”, пише в автобиографията си великият хеви метъл певец.
Не знам как са с алкохола представящите се за хард патриоти Симеонов и Бинев, но да внимават при консумацията на брака, за да не заварят в спалнята си някоя вечер трети човек...
Авакум Захов
политически съблюдател
