Гласуването на избори да е задължително, а който не отиде до урните, да отнася поне 100 лева глоба. Това ще е една от горещите теми през новия политически сезон при дебатите по Изборния кодекс, който ще е готов до месец.
Това твърдят експерти, пише „Стандарт". Първа крачка в дискусията направи вчера НДСВ, като лансира идеята за въвеждане на всеобщ вот. Според царистите това е единственото средство да се пребори купуването на гласове. Те искат от омбудсмана Константин Пенчев съдействие за сезиране на Конституционния съд, който да излезе с тълкувателно решение.
НДСВ прибягва до този ход, тъй като се смята, че за въвеждането на задължително гласуване е нужна промяна в конституцията, обясниха партийци. За каквато в момента нито има нагласа, нито лесно ще се събере нужното мнозинство от поне 180 гласа в 240-местния парламент.
"Избирателното право е измежду основните граждански в конституцията. В последните години изборите се превърнаха от състезание на идеи и личности в търговия с гласове чрез парични стимули. Явлението придоби такива гротескни размери, че се наложи криминализиране на купуването на гласове, но това не даде нужния ефект", пишат до Пенчев царистите.
Сред подписалите се са лидерката Христина Христова, евродепутатът Станимир Илчев и юристите проф. Емилия Друмева, Минчо Спасов, Борислав Цеков. Те искат от Пенчев да предложи на компетентните органи да сезират КС за тълкуване дали е конституционно приемливо Народното събрание с текст от Избирателния кодекс да въведе всеобщо гласуване. И да го скрепи със съответни административни санкции, без задължението за вот да е изрично упоменато в конституцията.
От кабинета на омбудсмана обаче не приеха акцията на НДСВ. "Питането чрез нас до КС е недопустимо. Омбудсманът има право да сезира съда само по конкретни закони, с които се нарушават човешки права. Който иска съдействие да потърси съответните органи. Пенчев неведнъж е казвал, че няма да се сезира от политическите партии", коментираха за "Стандарт" от институцията.
Възрастова бариера до 80 г. и минимален образователен ценз за гласоподавателите. Това са част от предложенията на граждани и техни организации, които ще бъдат разгледани от временната комисия в НС за изработване на нов изборен кодекс, оглавявана от социалистката Мая Манолова, пише и в. "Монитор". Вчера тя потвърди, че проектът ще бъде готов във всичките му варианти до края на месеца.
Близо 40 граждани от избирателния район на Манолова – Кюстендил, настояват всеки, който чукне 80 г., да бъде лишен от правото да пуска бюлетина. Мотивът им е, че „голяма част от хората на тази възраст вече страдат от старческа деменция или атеросклероза, а и не било редно да има долна граница за избирателите – от 18 г., а да няма горна. Те настояват още до урните да бъдат допускани само гласоподаватели, които имат завършен поне четвърти клас. Съображението е, че който не е бил достатъчно отговорен към себе си, че поне да се ограмоти, не може да носи отговорност и към обществото.
13 НПО-та от Благоевград пък предлагат да се въведе задължителното гласуване и санкция за всеки, който не отиде до урната.
Голяма част от изпратените до Манолова идеи са свързани и с промяна в изборната система. Половината от депутатите да продължат да се избират чрез партийни листи, а останалите – да бъдат мажоритарни кандидати, предлагат както НПО-тата от Благоевград, така и от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“. Офицерите от резерва поставят и куп изисквания към самите депутати, сред които да са на възраст между 25 и 70 г.
В момента има само долна възрастова граница - 21 г. Ако идеята бъде възприета, в парламента вече няма да има място за най-възрастния народен представител – актьора Стефан Данаилов, който през декември ще навърши 71 г., както и за 21-годишния Кристиян Димитров от „Атака“. От „Атлантик“ предлагат още заплатата на депутатите в пенсионна възраст да бъде равна на две максимални пенсии - 1540 лв., а не както за всички 2196 лв. Освен това народните представители трябвало да владеят поне един чужд език.
Масово предложение е и ограничаването на мандатите на депутатите – до два, като мярка срещу „уседналата корупция по етажите на властта“, както и за периодично разчистване на пътя за нови лица в политиката. Продължена е и идеята от предишния парламент, която остана нереализирана, за въвеждане на психотест за кандидатите за народни представители. Като допълнение обаче същото условие се поставя и за министрите.
Пловдивчанинът Никола Азманов предлага от своя страна въвеждане на уникална секретна номерация за бюлетините като мярка срещу изборни машинации. Сред идеите е и въвеждането на видеонаблюдение при броенето на бюлетините. От „Атлантик“ пък настояват още при установяване на изборно мошеничество от партии или мажоритарни кандидати нарушителят да заплаща глоба от 1 млн. лв.
