С ново поколение „пищови” изкласяват в училище. Най-мощното оръжие е под минижупа: там се събират и стандартни „пищови”, и „гаубици”. Начините за преписване са високотехнологични и рядко „гърмят”.
Ана Кочева
Четивото е особено препоръчително за учители в средния курс
Да ме прощават учениците, че ще издам част от тайните им. Всъщност няма кой знае колко ново под слънцето по отношение на факта, че и в съвременното „даскало” се преписва, точно както и в едновремешното. Някои ученици така си и завършват, без да направят нито едно контролно самостоятелно. Други пък са направо виртуозни при създаването на арсенала, с който избутват на писмени изпитвания. Понастоящем обаче преписването в клас придоби ранг на училищна политика. И в това е голямата разлика от някогашното школо. Учителите никога не биха признали, но много от тях съвсем съзнателно си затварят очите пред преписвачите и на практика толерират изкарването на оценки по този начин: „Виждат ни, но не им се занимава”, твърдят средношколци от елитна софийска гимназия с изучаване на чужд език. И още: „Нали, ако не препишем, няма да има оценки повече от 2 и 3”, или пък: „Изпитват ни само с контролни, за да можем да избутаме по-хубави оценки”. Оказва се, че на класни по български език и литература непреписващите в цял един випуск се броят на пръстите на едната ръка. По математика е по-сложно, там, ако задачите са еднакви, обикновено се преписва от решилите ги. По-амбициозните учители все пак предпочитат да делят учениците на повечко групи и да им подготвят различни задачи, за да предотвратят верижното предаване на верните решения от ръка на ръка. В масова практика в училище обаче се превърна писменото изпитване по разказвателните предмети (да се чуди човек, защо при това положение продължават да се квалифицират като разказвателни). Обикновено по история, география, психология…се попълват тестове, а това на свой ред води в най-добрия случай само до прелистване на уроците. Ето така и без друго безкрайно оскъдният речник на учениците е обречен на загуба откъм абстрактни понятия и терминологична лексика.
За сметка на общообразователната подготовка на младежите обаче процъфтява тяхното въображение по отношение на способите да си изработят „непробиваеми” пищови. И ако навремето най-простото преписване беше да си сложиш учебника под чина и да надничаш какво пише в него, или пък да го извадиш отгоре и да го прикриеш с ръка, сега тези номера са остарели и изглеждат непростимо глупави. Царските пищови продължават да са на почит, но изкуството е в това да се прикрият пълноценно, че хем резултатът да е отличен, хем да не гръмнат, та да се предават нататък по веригата. Все още учениците не са сетили да превърнат пищовите в бизнес и тарифи за тях няма, но пък се реваншират помежду си с „аналогична стока” по друг предмет.
Ето сега и най-модните и популярни оръжия, които рядко се провалят.
І. Под минижупа се крие страшно оръжие.
Двусмислието е факт, но в случая иде реч за хитроумно изобретение на девойка, вероятно брюнетка, от средния курс. „Пищовът” се котира много, защото предоставя по-голяма повърхност, сиреч може да събере немалко информация. Особено подходящ е за класни и контролни по литература. На листа се изписва необходимият текст (шрифтът е по усмотрение на ученика) и се прикрепва с лицевата си страна стабилно върху горната част на бедрото отвътре под силно прозрачен тънък чорапогащник. Отгоре се спуска полата, така че да го прикрие. Започне ли класното, полата се запретва нагоре и стартира преписването. При опасност полата се връща в изходно положение. Необходимо условие е до девойката да не сяда младеж с по-слаби нерви, който дотогава не е имал късмета да види отблизо школски балдър.
ІІ. Писмо не „във”, а върху бутилка.
Този метод изисква повечко подготовка, защото е по-високо технологичен. Става най-успешно с етикет от бутилката на безалкохолни напитки и минерална вода. Внимателно се смъква целият опасващ бутилката етикет-стикер и се сканира на апарат с висока резолюция. След сканирането с помощта на различни програми, в т.ч. и фотошоп се изчистват всички надписи с изключение на най-големия, който остава за заблуда. На мястото на фирмените надписи, които навсякъде са с дребни букви се пренася („пейства”) желаната информация, необходима за контролното. Новият етикет се принтира на цветен принтер и става абсолютно същият като оригинала. Внимателно се изрязва и залепва върху бутилката на същото място, откъдето е бил отлепен автентичният стикер. В час вече никой не забранява да се внасят безалкохолни питиета и учениците преспокойно пият, особено пък по време на контролни, когато са под стрес и не бива да се обезводняват. Спасителната бутилка е непрестанно пред погледа и точно от нея се извлича цялата необходима информация. Кой ще отрече, че течността не е животоспасяваща?!
ІІІ. Многофункционалната MP3-ка.
Просто, бързо, ефикасно. Предварително се записва на МР3-ката всичко необходимо като информация за контролното. Тук най-важното са паузите, които се оставят между отделните пасажи, които ученикът диктува сам на себе си, за да насмогне на писането. Това, че стои с „наушници” в час отдавна вече не прави никому впечатление, камо ли пък на нагледалия ли се на какво ли не в час учител, който е доволен само от факта, че подопечният му подрастващ поне си мълчи и не вдига шум.
снимки Вяра Йовева
ІV. Спасителното тиксо.
Още един хитър и технологичен начин. Необходимият текст се принти, а след това върху отделните абзаци се залепва широко прозрачно тиксо, така че да ги обхване целите. Притискат се силно няколко пъти. После всеки абзац се изрязва с ножица на равни ивици, като тиксото си стои залепено отгоре. Когато се нарежат всички ивици, се пуска средно силна струя вода и хубаво се намокрят под нея. Тъкмо под водата се обелва белият лист, а записаната информация остава ясна и четлива върху прозрачното тиксо. Всяка ивица внимателно се подсушава. „Пищовът” е почти готов, остава само да се залепи върху различни помагала, които в сюблимния момент ще бъдат върху чина – молив, бутилка, чаша, тетрадка, острилка, каквото ви хрумне, така че хем да винаги под око, хем да не правят впечатление.
V. Други мурафети, почерпени от интернет форуми.
Тях ви ги предлагам в оригинал, защото са ярко доказателство не само за изобретателността, но и за грамотността на създателите им:
- “а англииски при мене отжаряме цялата група учебниците оставяме ги на масите и почваме да преписваме апак даскалицата се чуди на каде да са обърни само да не на гледа иначе по други предмети като физика например може и на ръката да си пишете формулите върши работа и то добра 2 години така я карам правите секви лисчета по телефони снимки всичко което ви доиде на ум но трябва и акъл само с ядене не става щото като не знаиш как да скриеш пищова дори и да е наи малкия пак щете хванат таче трябва да знаеш как да го ползваш”
- “мен баща ми ме учеше да си правя пищови, вика ми "поне като си правиш ги прави като хората, за да не те хващат" ,и ми показа супер пищов, а преди си слагахме листите под краката , лепихме на подметките и какво ли още не! а има един много як ,на който си пишеш формулите по математика с игла на ноктите! Хващали са ме един път ,с лист под краката, ама само ми го взеха и после нищо”
Квалифицирайки обмена на пищови като некомерсиален, все пак трябва да уточня, че той е такъв само между съученици. Иначе, както всичко друго, и пищовите имат своята цена, ако тръгнете да си ги поръчвате по интернет, напр. Защото и това го има и едва ли някой е учуден; в мрежата може да се намери буквално всичко. Разтърсих се в името на единия експеримент и за нула време установих, че в портала „Далавера нет” се мъдри следната обява: „пиша невидими пищови само до 1.09 30% отстъпка за всички стоки. за да получите намалението пишете на е-меил ....”Друго си е невидим пищов, нали? Въпреки че „патентът”, колкото и да е мистериозен, бързо ще бъде разкрит и внедрен в „сивата школска икономика”, която е сред най-динамично развиващите се. Разбира се, че писах на предоставящия тази услуга, за да се осведомя за цените и всичко останало. Отговорът не закъсня, разбрах, че, за да си купя химикалки пишещи невидимо, чийто текст се чете само на UV (ултра-виолетова) светлина, а иначе е абсолютно невидим с просто око, трябва да платя "само" 14,30 лв. Срещу това ще получа неведем тънкописец и химикалка с UV лампа последно поколение. Как работи всичко това? Ето отговорът: Химикалките пишат с невидимо мастило, което се вижда само под UV светлина. Като се напише текстът на лист хартия или на ръката, след секунди той изчезва и вече не се вижда. За да се прочете, трябва да бъде осветен с UV светлина и така той става видим, но само за мен. Тук идва ролята на втората химикалка, която пише обикновено, но на задната страна има вградена UV лампа, която служи за разчитане на текста. UV светлината не се забелязва от околните хора (учители, квестори), тъй като те я гледат под ъгъл и не си личи. Основният комплект се казва COOL. Той включва двете нужни химикалки. Всички продукти може да се купят само от въпросния сайт. Те не се продават никъде другате в България!- гласи рекламата. Доставят се чрез Български пощи като колетни пратки (за София с куриер), а поръчката се плаща чрез наложен платеж (при получаване на стоката). Хитро, нали?
А като стана дума за развитие, нека хвърля светлина и върху началото на този неотменим за училището феномен. "Пищовите" впрочем въобще не са измислени от ученици - двойкаджии или пък от студенти. Патентът им се приписва на един от най-могъщите хора на Западна Европа, живял в края на VIII век, крал Карл Велики. Той разширил границите на Франките двойно и въпреки че не можел да чете и пише, указите, подписани от неговата ръка, стоят и до днес. Как го е правел ли? Е, имал "пищови", разбира се - изготвен бил специален образец и когато било нужно да се подпише държавен документ, Карл старателно прерисувал своето име и подпис от пищовчето.
Оттам тръгнало всичко, за да стигне до модерните ученически съоръжения днес. Ще стигнем, но няма да останем, защото само след някоя и друга година със сигурност ще има поредно поколение "пищови", къде-къде по-засукани и усъвършенствани. И тогава днешната еротика, скрита под минижупа, най-вероятно ще изглежда като абсолютно мухлясъл архаизъм.
