Хизбулла ни напада; взривове помитат заведения, зверски катастрофи ни трепят, грози ни силно земетресение, кучета слънчасват в жегата... Само кучета ли?
„Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска мараня. Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Тежко и душно. Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата...”
Писателят го е описал най-добре, няма какво да се добави, картинката е нагледна, осезателна, жарка, нищо че е по друг повод. (За читателя, който не успява да разпознае текста, да вметнем, че става дума за един от емблематичните разкази на Елин Пелин „По жътва”). За литература обаче ще говорим друг път. За жътвата на полето – също, тя и тази година вече мина и замина, почти не разбрахме какъв е бил добивът от единица площ...
Медийната жътва обаче е като героя на Ботев – тя „не умира”. Устойчива е и супер трайна: ще продължи поне до края на летните почивки. Простете ми отвратителния журналистически цинизъм, но тя е и много желана - при информационен повод новините за катастрофи, взривове, убийства, изнасилвания, отвличания, експлозии, пожари, наводнения, катаклизми, земетресения, трупове... са си направо лелеяно събитие, топ новини номер 1, с които започват и завършват информационните емисии, те предизвикват допълнителни дежурства, преки и непреки включвания, кореспонденции, разследвания, дискусии... „Тежко и душно”!
Не, че има нужда от примери, но ето ви експресен преглед само на няколко „актуални” заглавия в този порядък от последните часове: „Зверска верижна катастрофа край гара Яна” (погледнете в интернет и ще се убедите, че почти всяка катастрофа се кичи с епитета „зверска”, а когато се търси разнообразие в изказните средства, тя става „зловеща” или "кошмарна", а често преди същинското заглавие се появява още по-адреналинното пояснение „Шок:..”, „Потресаващо:...” или „Кошмар:..”), „Взрив помете заведение”, "Стъклата при взрива в София летели като куршуми” и множество подобни... Сещам се преди време за паническата реакция от коментари по повод едно заглавие, гръмко обявяващо: „Хизбулла ни напада”. В този порядък направо безсърдечно подминаваме по-„безобидните”: „Болен от рак мъж се самоуби”, "Кон уби момче в Чирпан", „Край Австралия потъна кораб със 105 души” или ”Силно радиоактивна вода изтече от цистерна в АЕЦ "Фукушима-1", да не говорим пък за направо неутралното и фино-битово "Син ръга баща си с отверка" или „Граничарските кучета слънчасват в жегата”, което по никакъв начин не може да затрогне окаменелите ни от апокалиптични събития сърца. Що се отнася пък до „Съпрузи се млатиха до РПУ”, това звучи направо като романтична любовна среща с точна локация.
Обикновено жанрът на филмите на ужасите е този, който бълва огромно количество заглавия, хем невероятно приличащи си, хем пораждащи по-скоро усещане за дежа-вю, отколкото за страх. Телевизионните, интернет- и вестникарски новини обаче все повече настигат въпросния филмов жанр, та даже го и задминават. Истеричните заглавия, особено когато цари лятна новинарска суша, валят едно след друго, за да нажежат допълнително обстановката. Към това се прибавят и прорицателските синоптични прогнози за земетресения, които ще ни раздрусат апокалиптично. Не липсват и съветите за готова раница и заредено фенерче в случай на бедствие. Превенцията е хубаво нещо, но надали целокупният български народ заспива с готовата раница под леглото си, в която е наредил най-ценното, за да го вземе, щом земята се надигне. (Междувпрочем, не е лошо да знаете, ако случайно сте пропуснали, че имало „голяма опасност силно земетресение да удари България на 22-23 август”, според прогнозите на един синоптик тия дни, така че гответе бохчата за всеки случай). В Перник насън още се стряскат от майските трусове преди година и нещо, затова не е лошо да им го напомним, та който е стабилизирал психиката, да я поразлюлее, едно на ум да си има, с други думи...!
И снимковият материал, който ни предлагат изданията, е подбран специално, така че да ни „събере очите” в жегата. Обикновено ни го анонсират с гръмкото „екслузивни кадри от жестокото убийство, или от зверската катастрофа, или от зловещото меле”, и пр., и пр. Абе, очи пълни...
И на този интригуващ фон, моля ви се, тук-там, сбутани, се появяват някакви си заглавия от типа на: „Български ученици спечелиха 5 медала на олимпиада по физика”, или „Българчета в Топ 5 на олимпиада по математика в Хонг Конг”, или „Шестият сърдечен тон е българското научно постижение на XX век”... Бе, я не ми губете времето! Не разбрахте ли, че „Мъж закла жена си и се предаде” (заради продажба на имот било), а „Баща насилва дъщеря си, майката я държи за ръката”... Отдавна вече всички сме балерини в танца на Сатаната. А в него добрата новина и истинският смислен дебат, които би могли да покълнат най-буйно точно в новинарската суша, не са “for sale”. И никога няма да бъдат!
Д-р Франкенщайн
