"Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 16:10 часа следобед на 16 септември 1944". Така започва репортажът на американския журналист Чарлс Ланиус , публикуван в щатската преса на 22 октомври 1945 г.
Сега за кратко и ние ще се върнем в онези времена. Там, в прашната София, покрай датата 9 септември. Разбира се, идването на власт на правителството на Отечествения фронт няма как да е централна тема в рубриката, но то има отношение към днешния разказ. Ще стане дума за изчезналия футболист на Славия Димитър Зографов.
Няма съмнение, че ако търсим футболен клуб у нас, който най-малко да се е ползвал с привилегии в периода 1944 - 1989 г., това е Славия. "Белите" нямат лоби в Политбюро, с каквото в различни периоди могат да се похвалят най-популярните клубове Левски и ЦСКА, зачислени към най-силните министерства в тоталитарната държава - на вътрешните работи и на отбраната.
В същото време славистите не разполагат с протекциите от страна на провинциалните партийни секретари на окръжните комитети, всеки от които малко или много дава рамо на съответния отбор от съответния окръг. На всичко отгоре на Славия се носи славата на буржоазен клуб, върху който тегне сянката на Царска България.
В мелницата на времето, завъртяла не една и две човешки съдби през есента на 1944 г., попада и защитникът на "белите" Димитър Зографов - Бомбата. Викали са му така заради изключително силния удар, с който е разполагал. Случвало се по време на мачовете на стадион "Юнак" Бомбата така да изчисти топката, че тя се озовавала директно в Перловската река. Зографов е четирикратен шампион и двукратен носител на Купата на България със Славия. Има и шест мача за националния отбор между 1938 и 1942 г.
Иначе футболистът работи на щат в полицията и вероятно оттам идват проблемите му с новата власт. Фатални проблеми. По това време обвиненията към този или онзи славист валят - кой е заклеймен като сътрудник на РО-1 (б.а. - отделение за външно разузнаване към Разузнавателния отдел на щаба на войската), кой като сътрудник на РО-3 (б.а. - отделение за контраразузнаване към същия отдел), кой като човек на Гестапо и т.н.
През октомври 1944 г. Бомбата получава повиквателна за фронта. Бедата настъпва, когато на гара "Захарна фабрика" е свален от влака и откаран в Трети столичен участък на милицията. Оттам насетне следите му се губят. По-късно бившият полузащитник на Славия Христо Минковски - Мути твърди, че някогашният му съотборник в "белия" отбор се е укрил, но бил предаден на Народния съд от футболист на Ботев. И до момента не се знае какво се е случило с Димитър Зографов - убит ли е, защо е убит, кой го е убил, къде е станало това, къде е погребан.
Помните ли думите от филма "Гладиатор", че "смъртните сме само сенки и прах"? През 1944 г. в прахта на наскоро бомбардираната София своя край намират кариерата и животът на Бомбата. Мистерията едва ли някога ще бъде разкрита. Днес името на Зографов може да бъде видяно при мемориала на жертвите на комунизма пред НДК в столицата.
Филип Друмчев
Sportal.bg
