Борсата за ромски булки загива. Времената са модерни, момите ни си търсят ергени във фейсбук. Там се харесват, приказват си, а после се срещат и ни съобщават, че ще се женят. Нашата роля е сведена до минимум. Ако успеем да вземем 2-3 хил. лв., добре. Няма вече кой да брои по 20-30 хил. за момиче.
Така 36-годишната Мариана Николова, майка на 2 ромски девойки от пазарджишкото с. Синитево, описа новата мода, разказва "24 часа". Тя и съпругът й Христо напразно обикаляха поляните около Бачковския манастир във вторник вечерта, за да намерят жених за 17-годишната им щерка Катя.
Момата беше нагиздена с дълга шарена рокля, синьо герданче против уроки, златно бижу и прическа. Лицето бе напластено с крем за избелване, устните - с тъмно червило, а дебела очна линия подчертаваше погледа.
Новите технологии завладяха и калайджиите, които доскоро се изсипваха в навечерието на Богородица по стар стил край манастира. Тази година те бяха десетократно по-малко. Монасите и полицаите, които охраняват обителта, не можеха да повярват на малочисленото присъствие. В други години едва смогваха да опазят реда около обителта от калайджии, които разпъваха софри, ядяха печени агнета, играеха кючеци и правеха сделки с децата си цяла нощ.
“Вече и нашите са по модата. Е, ако намерим богат ерген с къща, злато и мерцедес, ще искаме повече пари за момичето ни, но родителите на момчетата са бедни. Занаятът ни загива. Народът купува тефлонови тенджери и тигани, никой не идва да му калайдисваме съдовете”, споделя Христо.
Момите също са се изхитрили и не се ловят лесно на въдицата. “Ако някой се представи по фейса, че е меринджей, не му вярваме, докато не проверим дали наистина е заможен”, споделят бъдещите булки. Монах Симон обяснява скромното присъствие на калайджии с кризата. “Те са занаятчии - ковачи, ножари, тенекеджии. За да дойдат, нали трябва да имат пари, а след като нямат работа, как да ги изкарат”, разсъждава свещеникът.
