И туристите, и експертите от МОСВ знаят, че проблем, свързан със замърсяването на района около и в седемте Рилски езера от посетителите, няма.
Хората са безкрайно внимателни, да се види боклук е рядкост, стриктно се спазва и забраната да се влиза в езерата, маршрутите са трасирани преди десетилетия, санитарни възли има в хижата, а ползването на нерегламентирани места е абсолютно невъзможно, защото навсякъде е открито., пише в становище на НГК „Природата за хората и регионите” Както много често се случва в нашата страна, истината не се казва открито.
През изминалите години и МОСВ, Дирекцията на Националния парк, Общината, МВР, Окръжна прокуратура, Областната администрация, природозащитници не можаха да се справят с няколко местни бабаита, които в разрез с всякакви закони, правила, планове за управление, наредби, глоби и санкции бръмчат денонощно из Националния парк с раздрънканите си джипове. Изброените по-горе институции демонстрират пълно безсилие, като дори и глобите не могат да съберат по актовете, съставени от служители на Националния парк и горското стопанство. Шумът, прахта, изгорените газове, изровените пътеки, ерозията и унищожената природа са от гумите на тези автомобили, а не от маратонките на туристите. Още по-голяма вреда създават конете. Те пък са собственост на Кочериновските джамбази. Под благовидната форма, че помагат на бялото братство получават разрешителни от Дирекцията на Националния парк за превоз на товари и хора.
Но извършват дейността не само през месец август, но от април до октомври. И през деня и нощта горе има около 200 полудиви коня. Освен, че с копитата си и с тежките товари разбиват пътеките при дъждове това се превръща в буйни потоци и заради тях ерозията обхваща част от района. Още по-голямо замърсяване идва и от конските фъшкии. Един кон за 24 часа изхвърля около 10 кг фъшкии и още толкова урина. От април до октомври са 200 дни по 200 животни по 20 кг прави 800 тона на сезон, които се просмукват през почвата и влизат в езерата.
Това е съпроводено и естествено с рояците мухи. Има много оплаквания от туристи, защото са пуснати свободно, обикалят и по местата за хранене и ровят в контейнерите и разпиляват боклуци. Да не говорим, че повечето животни са с изранени крака и копита, и кървящи рани, получени при слизането и качването по каменистите пътеки. Идеята да се ограничи достъпа на хора до тази невероятна природна забележителност – Седемте Рилски Езера, на зелени активисти противоречи на Хартата за правата на човека и на законодателството.
Твърденията, че „до 2009 година са се качвали по 1000 човека годишно” е абсолютна глупост. Според тях на месец в активния сезон са се качвали по 150 човека, или по 5 на ден. Това е абсолютно невярно. И преди изграждането на лифта годишно 30-40 000 човека са посещавали езерата. Но само с джипове и раздрънкани камионетки, който бизнес е с над 20 годишна история. Само през месец август, от над половин век по време на традиционния събор на бялото братство се качват около 5000 човека. Настояваме Министерство на околна среда и водите и Дирекцията на Националния парк да прекратят практиката с издаване на разрешителни за използване на животни на превоз на товари.
Окръжна прокуратура, МВР и Общината да предприемат незабавни действия и да преустановят използването на моторни превозни средства в района на Седемте Рилски езера. Прекрасната ни природа трябва да е достъпна за всички – и за здравите, болните, инвалидите, децата и възрастните. Зад намерението за ограничаване на посетителите на природните забележителности в България стоят нечисти интереси, основно
свързани с възможността за източване на еврофондове.
02.09.2013г.
НГК „Природата за хората и регионите”
Становището е изпратено до: Министерство на околната среда и водите, Областния управител на Кюстендил, Областния управител на Благоевград, Дирекцията на Национален парк Рила, МВР Дупница, Община Сапарева баня, Община Дупница
