Уважаваме новите си съграждани, руснаците, но не ние сме им длъжни с нещо, а те на града, който ги е приел, казва поморийският кмет и кани ДАНС и Сметната палата на проверка в Общината.
Интервю на Ана Кочева
- Известна е фразата, че всяко пристанище е столица и особено през лятото това наистина е така. В този смисъл ми се струва, че жителите на черноморските градове наистина се чувстват като хора с по-различно самочувствие?
- Да, Хемингуей е бил съвсем прав, изравнявайки морето със столиците. Трябва да признаем, че особено софиянци много обичат да казват: „ние от столицата и другите от провинцията”. Ние обаче имаме самочувствието, че сме успели хора. Неслучайно тъкмо тук се намират най-древните градове на България с по 2500 и повече годишна история. Не зная колко столици има по Черноморието, но съм сигурен, че тук всеки град е държава. Вкл. и Поморие, древно Анхиало, т.е. днешно Поморие е град-държава. А в нашата "държава" спазваме законите и имаме самочувствието на хора, които работят и издигат имиджа не само на своя град, не само на българското Черноморие, но и на държавата като цяло. За да не звуча абстрактно, нека напомня, че летният туризъм е 95% от общия приход на държавата от сектор туризъм.
- Факт! Само че една Испания, напр., която също разчита много на туризма си, приема по 40 милиона туристи годишно, т.е. брой равен на собственото й население, докато ние едва ги докарваме до 4 милиона, с други думи на половина на българските граждани...
- Можем и би трябвало още много неща да се свършат в сектора туризъм и тук държавата трябва много сериозно да се намеси, защото не само Испания е пример в това отношение. Нека да погледнем съседните Гърция, Турция, как държавата подпомага сектора там, защо той в тези дължави, които са ни преки конкуренти, е много по-динамичен и по-бързо развиващ се. Най-простият пример са визите за руските граждани. Колкото и да имаме забележки към тези туристи, все пак те са наши гости и е нормално да се облекчават процедурите за удряне на визи. В една Турция, напр., визите се удрят на летището. Веднага има контрапозиция, че Турция не е член на ЕС, но в Гърция се действа по същия начин, както и в Кипър. Ние не сме част от Шенген, но сме част от ЕС и спазваме общи закони, които важат и за Гърция, и за Кипър, и за Испания. А в един момент тук се измислят някакви допълнителни пречки и доводи, само и само да не отпуснем визовия режим. В Турция ние пътуваме навсякъде, показвайки червения си паспорт на границата. Палим колата и отиваме на посещение там (давам примера, защото работим с няколко турски общини много добре по общи проекти), но, когато трябва те да ни върнат визитата, пращаме специална покана, защо ги каним, как, кога, в което няма лошо, но в посолствата, в консулствата ни там се бавят много и ние, за да организираме тяхно посещение, трябва да изпращаме поканите минимум 3 месеца по-рано. Външно министерство трябва много сериозно да погледне на тези въпроси, защото ако провалим и този сектор от икономиката, както направихме с лека ръка с редица други, реално няма откъде да влизат живи пари в държавата. Всеки казва: да, туризмът е приоритет, това е най-важният сектор, той държи държавата ни що-годе жива, а покрай него се развива и хранително-вкусовата промишленост и ред други. Туризмът не е просто да дойде едно семейство и да се пече по цял ден на плажа, то иска храна, развлечения, много широк спектър. А частният бизнес няма своята сигурност, не може да инвестира. Ще ви дам пример с Музея на солта в Поморие, който е единственият музей на солта в Източна Европа и съществува вече 10 години. Тази година реализирахме един голям проект по реновиране на сградата, на музейната експозиция и в началото на лятото стартирахме новата му визия. Онзи ден получих справката за посещенията през юли и август тази година – има 1000 човека повече. Т.е. инвестициите се рентират.
- Много сериозен проблем са и плажовете...
- Да, плажовете са дадени на концесия от държавата, отговорността лежи върху плещите на кметовете. Само че концесионерът казва: „Аз трябва да открия плажа на 1-ви юни и да го закрия на 15-ти септември”. Експедиентите обаче идват април и май. Най-малкото през май искат да видят чист и подреден плаж. Няма как да накараме концесионера да го открие по-рано. Ако няма добро разбиране от тяхна страна, това просто няма как да стане. Тази година в Поморие, напр., Централният плаж беше открит още на 1-ви май – с чадъри, с шезлонги, със спасители, с медицински персонал, но само благодарение на това, че концесионерът разбра, че Поморие има нужда от подреден и открит плаж, нещо което ще помогне на града, но ще помогне и на него, разбира се. И неслучайно тази година Поморие е в Топ 5 на най-предпочитаните морски курорти, защото водим много добър диалог и с бизнеса, и с концесионери, и с туроператори. Въпреки това обаче е необходимо някои от Законите за Черноморското крайбрежие да бъдат поогледани и попроменени.
- Отворихме темата за туристите, по-специално за руските и аз искам да се върнем на нея, защото редом с тези, които идват само на почивка, има и една друга категория – по-трайно уседнали, притежаващи собствени жилища у нас. Има опасения за известни проблеми с тях, които може би няма да се окажат просто буря в чаша вода. Тази година у мен се затвърждава усещането, че от бивша гръцка колония Поморие, а и други черноморски градове, усилено върви по пътя към нова колонизация.
- Проблемът наистина не е в руските туристи, които идват на почивка за определен период от време, а в онези, които закупуват жилище като втори дом. Реално, интересът е най-голям към Бургас и към Поморие. И това е разбираемо – Бургас е административният център, който дава много възможности и за работа, и за образование на децата, и за културни развлечения, а Поморие също си има летище (то е по-близо до Поморие, дори част от пистата на аерогара Сарафово е в Поморийското землище, т.е. колкото летището е на Бургас, толкова е и на Поморие), има лечебна кал, а освен това апартаментите, които руските граждани купуват, са в самия град, т.е. при нас те живеят в градска среда. Не е като да си купиш апартамент в Слънчев бряг, където през ноември ще те посрещнат само тъмнина, вятър и бездомни кучета. А тук те живеят в градска среда. Притеснителен е обаче фактът, че много от новите собственици на апартаменти изповядват философията, че като са си купили веднъж апартамент при нас, този град им е длъжен. Всъщност е точно обратното – този град с нищо не им е длъжен, те би трябвало да са му длъжни, защото поморийци са ги приели като свои съграждани. Те участват в различни мероприятия, дейности, обществени обсъждания и е редно наистина да се държат като жители на този град, т.е. освен че трябва да си плащат местните данъци и такси, трябва отговорно да се грижат за града си, точно както го правят и местните. А ние някак си оставаме с усещането, че те, хем не желаят да се интегрират, хем смятат, че с нещо сме им длъжни. Не липсват чести реплики от рода на: „Ако не сме ние, вие няма да имате туризъм.” Не съм убеден в това. И когото и да попитате от съгражданите ми, те също не биха се съгласили. Преди да дойдат руснаците, имаше словаци, имаше германци, англичани. Редом с прословутата „Малка Москва”, наименование на квартал, което те сами налагат, в Поморие имаме и ирландско селище „Сън сет ризорт”, което е с 3 500 места, в момента абсолютно пълно; имаме изключителна частна инвестиция на Петрол холдинг с туристи от различни страни; германци, англичани, всякакви...Затова не мога да се съглася с подобни реплики, а и с претенции като руско училище, руска детска градина, руски културен център. Да, ние ще построим детска градина за нашите съграждани, която, разбира се, ще приема и руски деца. Ако хипотетично допуснем, че има руско училище, то трябва да е според изискванията на нашата образователна система. Но необходимо ли е то, при положение че вече имаме паралелки с руски език като първи чужд език, а втори – английски. В нея миналата година се записаха 30 деца. Специално, обособено руско училище обаче, не виждам как ще се случи. Ако е частна инвестиция и я защитят според българското законодателство, ние нямаме нищо против, но не мисля, че Общината е длъжна да прави неща, различни от осигуряване на нормален живот за всичките си граждани, независимо от пол, раса, вероизповедание и т.н.
- Колко приблизително са туристите от бившия СССР през лятото и колко са трайно уседналите?
- Много са, вече към 80% от всички туристи са рускоговорящи. През зимата обаче остават много малко. През лятото може да стигнат до 4 500 – 5000, въпреки че има слухове дори за 6-7 хиляди. През зимата обаче остават към 500, даже и по-малко. Затова съм решил през октомври, след приключване на активния туристически сезон да установя дали тези хора реално живеят тук по закупените апартаменти. Впечатление прави, че когато започне данъчната кампания, поморийци идват и плащат, докато руските граждани го правят през юли и август, т.е. когато пристигнат. Следователно те не живеят тук, с изключение на някои пенсионери, защото климатът е мек, приятен, харесва им, а внуците ги посещават само през ваканциите, докато през лятото прекарват по 2-3 месеца.
- Изкушавам се да попитам усеща ли се понастоящем някаква преса върху общините с инакопартийни от настоящата власт кметове. Питам, защото по Черноморието е почти повсеместно така.
- Видима преса няма; има едно известно забавяне, което може би се дължи и на ситуацията в държавата, но пък се забелязват някои странични фактори. В Поморие тук пред общината стачкуват 2-3-ма човека, но го правят доста организирано и всъщност атаката е срещу избрания кмет от ГЕРБ. Става дума за три жени с различни партийни пристрастия, които с всяко ново управление непрестанно се менят, но в момента те за пореден път са се преориентирали, защото не им беше свършена лична работа. В момента обвиняват мен в какво ли не, но те го правеха и по отношение на всеки един кмет, атакували са и предишните по време на двамата им мандата. Сега обаче очевидно ги използват колкото срещу мен, толкова и срещу ГЕРБ.
- Независимо от тази проява обаче хората по морето изглеждат някак по-незаинтересовани по отношение на политиката, като че ли са вторачени предимно в личен интерес. Аз знам, че обяснението е „ден година храни”, но това прави впечатление.
- Наистина хората през лятото са фиксирани в частния бизнес, защото благодарение на него изкарват годината. Поговорката важи с пълна сила. Но това, че не ги интересува политиката, е повече видимост, отколкото същност – те следят какво става в държавата, имат мнение, имат и отношение, а когато трябва, го изразяват много категорично, както беше на референдума за Бургас – Александруполис.
- Вие бяхте и депутат, преди да станете кмет, затова - предвиждате ли гореща политическа есен?
- Да, познавайки будния дух на софиянци, които въпреки отпускарския месец август, в който София действително започва да диша, не се отказаха от протестите. И да, вярно, по-малобройни са, но не стихнаха. Не говоря за контрапротеста, който е ясен и прозрачен. Погледнете водачите на контрапротеста и сравнете как изглеждаха тези хора през първите дни и сега след 45-тия – колко са загладени и добре облечени, чуйте ги какво говорят... Протестът наистина има друго лице – това са умни, свежи, интелигенти хора, усмихнати от първия ден, та до 80-тия и продължават. Убеден съм, че през септември софиянци отново ще се активизират и есента ще е гореща, защото много неща, които се случват, будят повече от недоумение. Продължават нелепите смени на професионалисти със странни хора на принципа „наш човек”. В това има известен резон, аз също не крия, че подмених основната част от администрацията си, два месеца след като започнах да изпълнявам кметските си задължения, но съм се стремил да назначавам професионалисти и да подмладявам състава. Имам дори чувството, че сега, ако можеха да променят Закона за местното самоуправление и местната администрация, ако имаха възможност да уволняват кметове, щяха да ни уволняват наред, особено нас по Черноморието. Нали така започнахме и разговора в началото – ние, черноморските кметове, наистина имаме самочувствие, независимо че непрестанно се опитват да ни изкарат престъпници, че крадем, че сме постоянно в далавера. ОК – но има полиция, съд, прокуратура. И всеки е невинен до доказване на противното. Затова не може един депутат в 42-то НС от Бургаски избирателен район да се обърне и да каже – ще правим проверка на кметовете, защото имаме сигнали за много престъпления. Индиректно той пред цялата общественост ни поставя присъда. Добре, докажете го! Излезте с факти! Както казах, ако можеха да ни уволнят, щяха да го направят, но понеже не могат, действат по този начин – с измислени протести, с инсинуации, с манипулации, с конспирации по схемата „Една жена каза” се пускат неверни слухове. Затова, аз Иван Алексиев, кмет на Поморие, казвам на ДАНС, на Сметната палата – да заповядат на проверка в Община Поморие, но молбата ми е следната – нека да направят ревизия на моята работа от момента, в който съм се заклел, но и да се върнат назад от 2003 до 2011 г. Защото ние наследихме Община Поморие финансово фалирала – с 6 милиона дефицит. В момента сме го свалили на 1 милион. Плащаме стари задължения, стари сметки. А от това, което сме изтеглили като заем, резултатите се виждат – два паркинга, асфалтирани и осветени улици. Нашите пари са видими, но другите не са. В момента ме обвиняват, че разпродавам общинско имущество, над 100 имота. Първо цифрата въобще не отговаря на истината, но аз задавам въпроса – през 2007 г. е продаден златен имот в землището на с. Лъка – 8 млн и половина свежи пари влязоха в сметката на Община Поморие плюс 1 милион гаранция, т.е. 9,5 милиона. А къде са тези пари? Да не би да имаме плаващи пясъци, пък да не знаем?! Не казвам, че нашето управление на ГЕРБ е било безгрешно, но като кмет аз никога не съм делил по партиен признак.
