Съединението се извършва през есента на 1885 година след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I.
Така българите отхвърлят несправедливостта, наложена от Великите сили през юни 1878 година, която разкъсва един народ с хилядолетна история и култура.
Съединението е последвано от други исторически събития като Илинденско-преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 и Балканската война от 1912-1913 година. Всички те са насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към Майка България.
Ето го и Манифестът на княз Александър Батенберг:
"Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.
Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.
Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.
Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие в заякчаванието на святото дело - Съединението на двете български области в една държава, и ще бъде готов да направи всичките жъртви и усилия за запазвание на единството и независимостта на милото ни отечество.
Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.
Издаден в старата българска столица Велико Търново днес на осми септемврий хиляда и осемстотин и осемдесет и пета година."
Александър
Ето няколко любопитни факта за историческото събитие:
Първоначалната дата на Съединението е трябвало да бъде 15 септември. На 2 септември обаче в Панагюрище избухва бунт, който бързо е потушен. Организаторите решават да избързат, за да не бъде охваната страната от спорадични бунтове, които са лесни за овладяване.
Един от най-активните участници в Съединението, превърнал се в негов символ, е Чардафон Велики. Продан Тишков Проданов е опълченец, участвал в Руско-турската война. Като майор в Източна Румелия отговаря за село Голямо Конаре (днешен град Съединение). Той организира най-голямата чета, която в нощта на 6 септември влиза в Пловдив.
Една жена влиза в Пловдив заедно с над 300 мъже в нощта на Съединението. Недялка Шилева е извезала знамето-символ на историческия акт и става негов знаменосец. След Съединението се жени за Продан Тишков.
“И аз съм българин! И аз съм за Съединението!” Това казва генерал-губернаторът на Източна Румелия Гавраил Кръстевич, когато разбира за действията на българите. Той се отказва от правото си да повика на помощ турски гарнизон, като така обрича на успех Съединението.
Един от символите на Съединението е картина на художника Николай Павлович. На нея са изобразени две прегърнати жени, Южна България и Северна България, които са облечени във военни униформи и държат мечове. Днес тя се съхранява в Националната художествена галерия в София.
Първоначалната дата на Съединението е трябвало да бъде 15 септември. На 2 септември обаче в Панагюрище избухва бунт, който бързо е потушен. Организаторите решават да избързат, за да не бъде охваната страната от спорадични бунтове, които са лесни за овладяване.
Един от най-активните участници в Съединението, превърнал се в негов символ, е Чардафон Велики. Продан Тишков Проданов е опълченец, участвал в Руско-турската война. Като майор в Източна Румелия отговаря за село Голямо Конаре (днешен град Съединение). Той организира най-голямата чета, която в нощта на 6 септември влиза в Пловдив.
Една жена влиза в Пловдив заедно с над 300 мъже в нощта на Съединението. Недялка Шилева е извезала знамето-символ на историческия акт и става негов знаменосец. След Съединението се жени за Продан Тишков.
“И аз съм българин! И аз съм за Съединението!” Това казва генерал-губернаторът на Източна Румелия Гавраил Кръстевич, когато разбира за действията на българите. Той се отказва от правото си да повика на помощ турски гарнизон, като така обрича на успех Съединението.
Един от символите на Съединението е картина на художника Николай Павлович. На нея са изобразени две прегърнати жени, Южна България и Северна България, които са облечени във военни униформи и държат мечове. Днес тя се съхранява в Националната художествена галерия в София.
