Около Съединението битуват няколко мантри и една от тях е, че тогава българският народ е обединен. Нарушението на Берлинския договор тогава е все едно да се наруши договор с НАТО и ЕС сега.
Историята е леко замъглена и няколко мантри битуват около тази дата. Една от тях е, че българският народ тогава в тази епоха е бил обединен и заради това лесно е постигнал Съединение. Не, не е бил обединен. Напротив. По онова време в парламента политическите партии се бият. В буквалния смисъл на думата, дори за разлика от днес – с юмруци и бастуни. Тези лоши отношения продължават и след обявяване на Съединението. За да се стигне до два преврата, контрапреврати, офицерски заговори, разстреляни, убити, обяснява професор Божидар Димитров в интервю за БЛИЦ.
Никъде в света обединение не е постигнато и не може да бъде постигнато при демокрацията, където има партии и априори се приема, че една партия се различава от другата със съществени различия. При демокрацията няма единство на народа, освен по важни приоритетни въпроси на развитието на нацията и държавата. Ето например ако утре Македония и нейният премиер излезе по телевизията и каже: “Народе, на Македония, извинявай, че те лъгахме толкова години, ние сме българи! От сега нататък ще бъдем българи и искаме единение с България!” Тогава 240 депутати у нас няма да се чудят дали да приемат или не и трябва всички заедно да гласуват “за”.
Професорът разказва и за други неистини за Съединението.Според него със съединението сме нарушили Берлинския договор. Това е все едно днес да се наруши договор на НАТО или ЕС. Когато ни напада крал Милан, съчувствието автоматично е отправено към по-малкия, признава той. Всички казват – ето, България е по-слабата, сръбската армия е командвана от генерали, а българската от капитани... Но истината е, че по онова време нашата армия е два пъти по-голяма от сръбската. Тогава сме имали пет пъти повече от тях. Истината е, че капитаните ни са били капитани само формално. Истината е, че те имат стаж, но не са били повишавани, защото щатните места са били заети от руски и австрийски офицери. И в българската и особено в румелийската армия. Но те са завършили, вероятно да не им се пречкат в краката и да ги тормозят, руснаците, които са управлявали армията, са ги пращали на генерал щабни академии по цял свят – в Торино, в Санкт Петербург, в Берлин. И тези хора, за разлика от сръбските генерали, които са имали само килийни училища завършени в Белград, са били опитни пълководци и са имали голям боен опит в руско-турската война. Така че те напердашват сърбите по всички правила на военното изкуство. Още повече, че са имали двойно и петорно превъзходство на силите в определени сектори. Единственият им проблем е бил да докарат армията от турската граница до Сливница и тук пак има една лъжа. Разказва се как вървели по 100 километра дневно. 100 километра никой не може да извърви. Всъщност са били натоварени на Баронхиршовите железници на първия ден 22 хиляди души са били на Сливница. През следващите три дни са дошли и останалите. Въпросът е бил в капацитета на железницата. Това с вървенето е измислено от Иван Вазов, който е имал нужда от героизъм. Повтаря се и до сега тази история: дъжд, сняг, суграшица, обаче българите вървели по 100 километра на ден. Но няма никакви съмнения, че сме ги били по всички правила на изкуството, а не с “ура”, “напред”, “на нож”! Били са ги по всички правила – изненадвали са ги, след това атака, задържаща отбрана, контранастъпление, но както трябва, казва още Божидар Димитров.
