Старобългарският фактически е основата за писмения език, който се нарича по различни начини: старобългарски, староцърковнославянски, казва за Frognews.bg един от най-големите съвременни слависти.
Проф. Хайнц Миклас е преподавател по славистика и българистика във Виенския университет, специалист по старобългарски език и сравнително езикознание. Той е доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски”.
интервю на Ана Кочева
- Проф. Миклас, в Австрия 24 май не е празник, но лично Вие как го усещате?
- Аз го усещам като голям празник, европейски по-скоро, отколкото като нещо друго. Това е така, защото смятам, че делото на двамата братя се отнася не само към България и околните страни, а към развитието на цяла Европа.
- Терминологията, свързана с тяхното дело, обаче е много полемична – старобългарският език, чиято азбука двамата създават, се определя по много различни начини, но не и с народностното му име – говори се за старославянски, староцърковнославянски. Защо е намесена толкова много политика в едно хуманитарно дело?
- Има намесена много политика, но аз мисля, че по-скоро националните чувства са виновни. Объркването в терминологията идва до голяма степен от тях. Близо половината славянски народи, като се спомене името на Кирил и Методий, чувстват, че делото на двамата братя е част от собственото им културно богатство и всеки народ има желанието от това голямо дело да отсече една по-голяма част за себе си. Това е естествено, нали? Българите смятат, че то е чисто българско, но ако се изходи от там, че Кирил и Методий са работили във Велика Моравия и дори ако оставим настрана въпроса къде точно се е намирала тази държава, все пак има един доста голям обсег на народи, които също са участвали в тяхното дело и които са били засегнати от него, така че претендират да е част от тяхното културно-историческо богатство. Те просто искат от това богатство да осигурят по-голяма или по-малка част за себе си. Но аз с пълно право мога да кажа, че този староцърковнославянски език се базира върху славянски диалекти, които са показали черти от българския език. Това може да се каже определено, както и, че старобългарският фактически е основата за писмения език, който се нарича по различни начини: старобългарски, староцърковнославянски... Това може да се каже с пълно право. Вярно е, че те са работили не в самата България, а в пространството някъде на днешна Унгария и в съседните области като Панония на Коцел, а дали са достигнали до Чехия, много се съмнявам. В този смисъл и тези славяни имат право да се чувстват наследници на Кирило-Методиевото дело.
- Между другото има най-различни интерпретации и на мотивите, подтикнали двамата братя към това дело, в т.ч. и такива, че те са всъщност емисари на Ватикана и са имали чисто политическа мисия?
- О, не, такива интерпретации трудно може да се правят. Те са имали подкрепа и от страна на Константинопол, а по-късно и от страна на Ватикана, но тази подкрепа съвсем не означава, че те са били агенти, предатели или нещо подобно. Те са били по-скоро прагматично настроени. Но не бива да се забравя, че тогава времето е било съвсем друго, тогава все още не е имало толкова солидна граница между Източната, православната част и Западната част на християнството; говорим за времето преди Голямата схизма на 1054 г. Все пак вече и по това време патриарх Фотий* е имал големи спорове с Ватикана, но мисля, че Кирил и Методий не са се намесвали в тези спорове, по-скоро те са се опитали да съединят двете партии за едно общо дело.
- Ако прекрачим от миналото в бъдещето и от глаголицата, която създават двамата братя, към кирилицата, която използваме ние днес, считате ли, че трябва да имаме основания за притеснения, свързани с нейното бъдеще?
- Всяко писмо има своето право на съществуване, особено пък днес в Европа, още повече че България е вече и член на ЕС. Това право ще се защитава и от ЕС, в който няма „големи” и „малки” езици. Ето, например гръцкият език, който разполага със свое собствено писмо от самото начало на съществуването си – никой не е и помислял да отстрани или омаловажи гръцкото писмо.
- Става дума по-скоро за факта, че в съвременния технологичен свят латиницата се използва много повече, особено от младото компютърно поколение, което непрекъснато транскрибира кирилицата на латиница.
- Аз лично смятам, че това е временен проблем. След тази генерация ще дойде следващата, която ще премине към собственото си писмо. В момента има по-скоро технически проблеми и прегради, но те няма да траят твърде дълго време.
- А къде ще бъдете самият Вие на 24 май?
- Тази година ще съм тук във Виена. Заради работата си не мога да мърдам, имам твърде много ангажименти, но ще мисля за великото дело на Кирил и Методий и ще бъда заедно с българските студенти. Те се събират, празнуват заедно, посещават концерти, организирани от българите тук. Напоследък все повече събития се случват тук покрай тях.
- А много ли са тези ваши студенти (даже нямам предвид толкова българите), които се интересуват от българистика?
- Да, в момента са около 40-45, които следват българистика, а има още немалък брой други студенти, които желаят да се занимават само с български език за практически цели. Не мога да кажа точната им бройка, но предполагам, че са около 20 души. Сред тях има и австрийци, и хора от съседни страни.
- Това е много радващо, защото е известно, че за съжаление в Европа като цяло има отлив на чужди студенти от българистиката.
- Така е, да, но Виена в това отношение е особено място. Тя винаги е била център на славистиката и това се чувства и по отношение на българистиката. А аз вярвам, че нещата няма да се променят и интересът ще остане искрен и траен.
----------------------------------------------------------------------------------
* Патриарх Фотий е виден византийски енциклопедист от 9 век и патриарх (857-867 и 877-886), ректор на прочутата Магнаурска школа в Цариград, един от инициаторите за покръстване на българите, учител на Константин-Кирил. По произход е етнически арменец. В първия му период като патриарх на Константинопол е изпратена мисията на братя Константин-Кирил и Методий в Моравия, а княз Борис е покръстен от своя кръстник, византийския император Михаил III. Създава се и българската църква.
