След 1-2
години ще има криза за млади учители. Професията е неатрактивна, защото
политиците не инвестират в образованието, а след 5-10 години последствията ще
са фатални, твърди учителката по история и немски език Лиляна Панова.
В един от най-светлите български празници потърсихме учителката по немски език и история в 73-то СОУ „Владислав Граматиков” Лиляна Панова, за да надникнем в тайните на учителската професия. Изборът ни не е случаен: г-жа Панова минава за мотиварана, строга, но справедлива учителка, която изисква от учениците си, дисциплинира ги без усилие, в резултат на което възпитаниците й знаят най-много. Всъщност философията й е проста и ефикасна – спазване на правилата и провокиране на учениците към самостоятелно мислене. Тя е една от онези преподаватели, които не допускат „пищови” и преписване; при нея не може да се „избута” просто така. Според нея обаче в училище е налице много тревожна тенденция – вече почти няма млади учители, защото професията е неатрактивна и в нея не се инвестира. Бомбата е със закъснител и ще доведе до срив в българското образование само след 5-10 години.
Интервю на Йочка Димитрова
- Г-жо Панова, има ли разлика в поколенията, обикновено се твърди, че всяко следващо е по-калпаво от предходното?
- От двадесетгодишният си опит мога да кажа, че всяко следващо поколение е по-информирано от предходното. Това е така, защото преди хората нямаха достъп до толкова много информация. Днес децата спокойно боравят с нея, което, от една страна, е добре. От друга обаче като че ли идващите поколения са склонни все по-малко да четат литература. Те се облъчват с голям поток от информация от различни източници и се оказва се, че за тях писаният текст е всъщност предизвикателство, с което не са склонни да работят. Много по-лесно се възприема информацията, онагледена със звук и картина, отколкото дълъг и скучен текст. Другият проблем, който се създава, е, че и учителите са поставени в ситуация, която изисква те също да бъдат информирани на адекватно равнище. А пък по-старото поколение не е обучено и няма нагласата да работи с медии, както и да се информира толкова често. За учителя все пак това не би трябвало да е бреме - той чете и учи цял живот. Все пак - има випуски от различните години, които са по-добри и се отличават от другите.
- Това означава ли, че мнозина изпитват затруднения при научаване на уроците си?
- Не мога да кажа дали това е така. Всичко е въпрос на мотивация. Ако тя е налице и материалът се поднася по атрактивен начин, те ще го научат с лекота. Тук отново стигаме до ролята на учителят – той трябва да умее да мотивира учениците си и да направи понякога една адски суха и неатрактивна материя привлекателна. Това е всъщност майсторлъкът в професията.
- Как успявате да овладеете възпитаниците си и да наложите добра дисциплина в клас, за да предизвикате техния интерес?
- Решението не толкова сложно. За да се постигне това един учител трябва да спазва няколко правила. Първото е, когато учителят се срещне с учениците си за първи път, той трябва ясно да дефинира правилата, при които ще се работи. Те трябва да са определени, а не завоалирани. При следващата среща, ако някой случайно е забравил правилото, то трябва да му се припомни. Това означава учителят да не е забравил какво изисква, да бъде постоянен и принципен. Ако има и трети път, тогава ще трябва да последват санкции. Така по принцип е и в живота. Правилата са за това да облекчават общуването. Когато те са ясни и се спазват от двете страни, тогава животът е лесен и много прост. Второто изискване е един учител да бъде винаги принципен, да няма любимци и задължително да уважава учениците си. Не на последно място, разбира се, той трябва да е компетентен и да умее да респектира съзнания. Защото материята е една, но методиката - различна. Както във всяка професия си има майсторлък, така и в учителската методическия инструментариум е този, с който учителят борави. Ако той го овладее достатъчно добре, тогава или ще заинтригува децата, или ще ги отблъсне.
- Как се справяте с преписванията, които вече са се издигнали в ранга на училищна политика?
- Тях ги е имало и винаги ще има. Това, което трябва да се внуши на учениците, е че в техен интерес е да видят на какво ниво са особено, когато им предстоят изпити. Това е една контрола за тях самите, а не само за учителите. Другото, което трябва да разберат и за което говорим постоянно с учениците, е, че когато оставиш един съученик да преписва за отлична оценка, той след определено време ще бъде твой конкурент на пазара на труда. Между впрочем тази тенденция я има на запад. Трябва да се мисли в преспектива, а не на парче.
- Успявате ли достатъчно добре да ги подготвите за живота? Защото се случва така, че когато учениците свикват да боравят с по-абстрактни науки, след като излязат „навън”, им става трудно да се справят?
- Идеята на училището е да им даде знания, които ще им послужат за университет или за бъдещата им реализацията в живота. Ние с колегите се опитваме прагматично да ориентираме работата си. Например, при обучението по история е важно да не се запомнят конкретни дати и събития, защото за това си има справочна литература, а да се научат децата да мислят. Ако един човек знае как да намира причинно-следствените връзки, той ще се справя с много ситуации в живота си за в бъдеще. Както в историята се повтарят много от събитията в друг контекст, така е и в живота. Само един пример: всички знаем, че погромите на евреите не са изобретения на Хитлер. Имало е такива още в средновековието и тук по-важното е да се открие защо те са били преследвани.
- Каква е готовността на училището за предстоящите матури?
- Не мога съвсем изчерпателно да кажа какво е положението, защото преподавам на 9 и 10 клас и не съм на финала на тяхната подготовка. Но ми се струва, че всички колеги са работили много последователно и отговорно и искрено се надявам, че нашите ученици са добре подготвени. По-специално мога да кажа за матурите по чужд език, които ще са на ниво А2. Те са на доста ниско ниво според европейската езикова рамка. Знаете, че там има А1, B1,B2, С1, С2, като последното е за майчин език. Можете сами да разберете какво е нивото на учениците, които 70 % от тях миналата седмица получиха сертификат за ниво С1. То им дава правото директно да следват в Германия без да полагат изпити. А с предстоящата матура те се връщат доста назад.
- „За” или „против” матурите сте?
- По принцип съм „за”, но ако те имат такава стойност, каквито са матурите в Германия т.е на ниво кандидатстудентски изпити. Иначе се обезсмислят, стават самоцелни и не носят нищо на учениците. При нас, образно казано, големият отвор на фунията е обърнат нагоре т.е има страхотна селекция при влизането в училище, а на финала тя е широко отворена. Смущаващ е обаче фактът, че в оставащите броени дни преди матурата, все още не се знаят критериите за оценка.
- Какви са вашите смущения и притеснения за учениците? Какво бихте искали да кажете на родителите им?
- Това, което ме притеснява, е, че не винаги деца и родителите работят в екип. Според мен, понякога част от тях като видят детето си в едно добро елитно училище, започват да мислят, че част от отговорностите им са снети и са поети от учителите. Стават по-малко бдителни, защото смятат че децата им са в добри ръце и с тях се случва нещо добро. Така обаче забравят за своята част от ангажиментите. Един учител може да бъде учител за 5 години, но родителят си остава родител за цял живот и отговорностите и ангажиментите му никога не падат.
- Какви проблеми имат учителите в техния ресор?
- Тревожна е тенденцията, че в училищата няма млади учители. Това е въпрос, който засяга вече цялото общество, а не само родителите и учителите. След години ще се стигне до криза за млади преподаватели. Масово в училищата средната възраст е над 45 години, а знаете, че нито едно дете не обича възрастни учители. Учителския колектив застарява. Причината е ясна – професията е неатрактивна. След 5-10 години тази тенденция ще доведе до сериозни сътресения, които вече ще са факт. Тогава ще е много късно да се действа бързо и оперативно. Ако не се вземат мерки, не виждам как ще се намерят компетентни и добре подготвени млади учители след една или две години. Нашият колектив например е от 80 учители и сигурно имаме само 10 души под 30 години.
- Въпреки че 24 май е празник, оставям накрая един „делничен” въпрос: изпълниха ли се обещанията, които получихте по време на стачката наесен?
- Не. Учителите не получиха това, за което настояваха. Те се върнаха в класните стаи доста резигнирали. Вътрешното им неудовлетворение остана и се отразява, което не означава, че работят по-малко качествено и компетентно. Но със сигурност мога да твърдя, че в личностен план повечето от тях се почувстваха огорчени, обидени и унизени. Когато управляващите унижават хората, на които разчитат и работят за тяхната кауза, после не могат да и очакват да се работи на 100 % и то с плам и ентусиазъм. Същата е ситуацията в една фирма, където има работодател, който по един или друг начин унизява и обижда служителите си. Може ли той да очаква от неговите работници да му бъдат верни, да му служат и да дава най-доброто от себе си? Хубавото в случаят е, че учителите са занаятчии и цял живот са работили с огромен вътрешен заряд. И ако те продължават да преподават по този начин, то е от себеуважение и уважение към децата, а не от почит към институциите, които отговарят за тях. Най-лошото е, че образователната сфера не е атрактивна за инвестиции. Една политическа сила, която управлява в момента, ако инвестира в образованието, резултатът най-рано ще се види и почувства след 10 години. И понеже политическата сила не е сигурна дали след това време ще бъде на власт , за да бере плодове си, не предприема никаква инициатива.
