Филмът на Атом Егоян "Adoration" показва как Интернет променя човешкия живот, а "IL DIVO" е политически памфлет за един от най- известните и скандални политици на Апенините Джулио Андреоти.
Днес завършва официалната програма на филмовия фестивал в Кан. Утре вечер журито начело с актьора Шон Пен ще обяви резултатите и ще стане ясно кой ще спечели Златната палма. По мнението на всички лентата на Стивън Содърбърг, посветена на Че Гевара е не само прекалено дълга, но и определено разочароваща. 
Амбициозен и рискован филм, който въпреки старанието на Бенисио дел Торо в главната роля, едва ли ще спечели достатъчно фенове, освен може би в някои държави, където радикалните революционни настроения винаги са актуални. Вниманието на киноманите се фокусира от филма на канадския арменец Атом Егоян - "Аdoration", в който се показва ролята на Интернет - място, където можеш да се представиш за такъв какъвто не си. Героят във филма е младеж, който започва да влиза в разни чатове, репетирайки монолог за училищния театър, в който трябва да участва. Но работата е там, че монолога, който става известен и в интеренет - пространството е написан от сина на терорист, който взривява самолети. Режисьорът Атом Егоян призна, че се е съветвал по време на снимките с компютърни специалисти за възможностите на интеренет - комуникациите, търсейки нещо ново и различно, даже непознато. Според него въведението, показано във филма, при което героя стои пред екран и общува чрез уеб- камера с десетки лица от цял свят е нещо значимо. На екрана, разграфен на малки квадратчета, се появяват различни
физиономии и тече дискусия, а човек има усещането, че присъства на някакво оживено събрание. Друг важен акцент на филмовия фестивал в Кан бе прожекцията на филма, посветен на италианския политик Джулио Андреоти "IL DIVO". Андреоти е бил 7 пъти премиер на своята страна и 25 пъти министър - факт, с който едва ли може да се похвали някой друг държавник където и да било по света. Режисьорът Паоло Сорентино обрисува в леко гротесков стил времената, в които Андреоти плува в морето на голямата политика на Апенините - периодът от 70-те до 90- те години на миналия век. За самите италианци лентата е особено интересна - защото в подобен водевилен стил рядко могат да бъдат видяни филми, отнасящи се за техните висши политици. Името на прегърбения Андреоти често бе замесвано във връзки с мафията, в скандали за корупция, политически убийства, убийства на магистрати, но е факт, че Джулио, е бил изключителен и находчив политик, за което свидетелства неговата дълга кариера. В един от вестниците в Кан, които се 
издават специално за фестивала се появи снимка на американския режисьор Куентин Тарантино, облечен в бял халат и с кетчуп в ръката - метафора за това как може да забърка някоя кървава история за големия екран. Тарантино разказа в Кан за своите кумири - Серджо Леоне, Мартин Скорсезе и Брайан де Палма. Според него киното не се оказва толкова сложно занимание, защото той смята, че можеш да се занимаваш с него даже ако си минал един обикновен и непретенциозен курс по актьорско майсторство например. И даде като пример за всичко това своя приятел Роберт Родригес. Куентин си припомни и няколко весели случки от миналото и разказа за една от култовите сцени в "Криминале", в която героите си говорят за това как наричат във Франция Биг Мак - льо Биг Мак. Идеята му хрумнала след като се върнал от едно свое пътуване в Испания, където похапнал много голямо бурито, много по - голямо от това, което има в Америка. 
Култовият режисьор Вим Вендерс, за когото седмото изкуство е естетика и душевност, а не забавление с кетчуп и локви кръв позира пред стотици фотографи заедно с големия американски актьор Денис Хопър. Вендерс е в Кан за премиерата на новия си филм "Изстрели в Палермо".
Александър Иванов
