Схемата за събиране на ДДС при сделките със зърно ще се обърне на 180 градуса. Предвижда се да се въведе т.нар. обратно начисляване на данъка. Ако сега производителят продава пшеница, той начислява 20% върху цената, която получава от търговеца, и има задължение да ги внесе като ДДС.
При новия режим обаче производителят ще продава само стойността на стоката без ДДС-то. То ще трябва да бъде начислено от купувача и той ще получи правото на данъчен кредит.
Самият производител от своя страна пък няма да има правото да си приспада данъка, а ще трябва да изчака държавата да му върне внесения ДДС за консумативи, които е потребявал, например торове, горива, семена и т.н.
Най-просто казано, ако сега продавам зърно за 100 хил. лв. на месец, няма да получа 20 000 лв. ДДС от търговеца, с които да си приспадна платения данък за консумативите, а постоянно ще чакам държавата да ми ги върне, обясни схемата Ангел Вукодинов, шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Това в годишен план правело намаление на оборотните средства на производителите с 10-15%.
фекта от въвеждането ", допълни Петкова. С мярката ДДС няма как да се открадне, защото реално го няма и фигурира само в тефтерите. Веднъж е записан като начислен при покупката и втори път е приспаднат след износа, тоест крайният ефект е нула.
Всъщност излиза, че държавата така се лишава реално от данъка при сделките със зърно, но от това не губи, защото досега крайният резултат е бил винаги минус или повече е възстановеното, отколкото е начисленото. Често по веригата се намесва фирма фантом с фалшиви фактури и се източва ДДС.
От асоциацията на зърнопроизводителите обаче смятат, че съмненията за данъчни измами несправедливо се отправят към производителите.
Ние нямаме интерес да го правим, източването на ДДС си е отделен бизнес и тези, които се занимават с него, просто ще се преместят по веригата преди зърнопроизводителите или след нея при преработката, твърди Вукодинов. Според него мярката приличала на анекдота, в който учителката влязла в час и видяла, че отсъстват половината ученици, за което наказала присъстващите.
България е малка държава и ако данъчната администрация има желание, може да контролира измамите и сега при действащата схема, смята Вукодинов. При срещите на бранша от финансовото министерство признали, че източването на ДДС реално винаги ставало с участието на служител от данъчната администрация.
Мярката ще бъде ефективна само ако този механизъм се прилага по цялата верига - от торовете, препаратите, семената, през зърнопроизводството, търговията, преработката до износа с кораби, твърди и Радослав Христов, зам.-шеф на асоциацията на зърнопроизводителите. Другият вариант, който предлагат браншовиците, е да има диференцирана ставка при сделките със зърно, например 8 или 10 на сто. Тогава стимулът за измами щял да намалее рязко.
Винаги, където има ДДС, ще има и мераци за краденето му, твърди Христов.
От асоциацията на зърнопроизводителите обаче са склонни да продължат дискусията с финансовото министерство по темата и настояват за анализ и за дефектите от този механизъм. Първоначално от НАП коментираха, че обратното начисляване може да свие източването на ДДС със 700 млн. лв., но по-късно намалиха разчетите на 150-200 млн. лв.
На нас не ни е ясно как правят тези изчисления, но никой не анализира и вероятността много от по-малките производители да слязат под прага за регистрация по ДДС от 50 000 лв. и така да се увеличи сивият сектор в бранша, коментира Ангел Вукодинов. Според него, ако обратното начисление се приложи, много от българските зърнопроизводители ще предпочетат да купуват горива, торове, препарати, семена и части за земеделска техника от други страни в ЕС като Румъния и Гърция, защото те ще са без ДДС като вътрешнообщностни доставки. Така можело да се стигне до закриване на много представителства у нас на компании, които предлагат консумативи за зърнопроизводството.
Ние не сме против борбата с данъчните измами, напротив, но да не става само на гърба на зърнопроизводителите, иска Вукодинов. Според него, ако обратното начисляване все пак остане, трябва да има пакет от мерки за компенсация на зърнопроизводителите. Също и правилата за възстановяване на ДДС трябвало да бъдат в съкратени срокове до 30 дни, както и данъчните ревизии да не могат да се бавят безкрайно.
Всъщност механизмът за обратно начисляване на ДДС се прилага и сега в България при сделките със скрап - сектор, който също е квалифициран като рисков за източване на данъка. Зърнопроизводителити обаче твърдят, че сравнения не могат да се правят, защото там отсъства сферата на производството, а става въпрос само за търговия и рециклиране. Затова и не приемат те да са първите, с които ще се експериментира моделът.
