След като Иван Костов слиза от политическата сцена и млъква обиден на българския електорат, Иво Прокопиев не отива да плаче на рамото на своя икономически благодетел, а се ориентира правилно към новата власт.
Юпитата на Симеон са взели икономическата власт и при тях неговият бизнес продължава да цъфти. Мястото на „Агнешката главичка” Николов като покровител на бизнеса на Прокопиев е заето от царската икономическа министърка Лидия Шулева, добрала се до високите постове в държавата благодарение на топлата си връзка с кръга „Капитал”. Шулева явно е благодарна жена, тъй като за две години в икономическото ведомство, осигурява изгодни сделки за благодетелите си. По нейно време и по съвет на Прокопиев, прословутите ЕРП- та са разпродадени на електроразпределителните компании, а държавата остава с миноритарен дял. Лидия Шулева помага на Прокопиев да се сдобие с акции в БТК, „Булгартабак”, „Български морски флот”. Фирмите на милионера получават изгодни поръчки, благодарение на които продължават да богатеят. Изглежда ,че се потвърждава правилото „Пари при пари отиват”.не могат да го спрат и скандалите, които го съпътстват, когато отхапе парче от баницата за сметка на други играчи. Така през лятото на 2004, когато пак се оказва в епицентъра на нов сканндал, свързан със сблъсъка между мощни лобита на управляващата партия НДСВ, когато Агенцията за приватизация избира консултанти по продажбата на трите стратегически топлоцентрали - “Варна”, “Русе” и “Бобов дол”. В тежка конкуренция с още 4 силни консорциума печели “Креди Сюис Фърст Бостън”, “подпряна” от “Булброкърс” и правната кантора “Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”. Неуспелите им съперници обвиняват, че процедурата по избора на посредник е мътна и режисирана.
Хайде в политиката
“Държавата е избрала може би най-скъпата оферта. При тази сделка 1% разлика в комисионата е равна на 5 млн. евро”, коментира тогава икономистът Владимир Каролев, разочарованот провала на неговия консорциум в състезанието за тецовете. Сред победените от “Булброкърс” е и “Форем Консултинг” на братя Марио и Гати ал Джебури (бивш заместник на финансовия министър). Критиците на опорочения конкурс за приватизационен посредник дори пишат до министър председателя. Реакцията е пълно мълчание.
Някъде по това време новобогаташът става и обект на интерес и коментар от американското посолство в София. В една от грамите дипломатите в българската столица дават описание на Прокопиев и неговите амбиции:
„През 1993 г. Иво Прокопиев започва да издава собствен вестник „Капитал” – един от най-пристрастните вестници в България. Вестникът стои в основата на мощна икономическа групировка, която не само прави собственика приказно богат, според българските стандарти, но и разпалва в него аспирации към политическа власт.”
Странно мнение, защото именно свързаните със САЩ „Отворено общество” и „Световна банка” подкрепят Прокопиев активно. Вероятно няма негативен оттенък в това „аспирации към политическата власт”.
Вълшебната приказка за момчето, което се събудило богато, защото много слушкало и папкало, продължава и при „Тройната коалиция”. Сега ролята на закрилник на бизнес-интересите на разградският милионер поема Румен Овчаров. В резултат, милионерът влиза в бизнеса с износ на ток. Фирмата му „Вивид пауър” веднага след основаването си, получава лиценз за търговия с електроенергия. Въпреки че би трябвало да има дългогодишна практика, компанията на Прокопиев получава документа от раз. Овчаров вероятно „светва” Прокопиев и за далаверата с ВЕИ и му дава насока за развитие и в тази посока.
Много хубаво обаче не е на хубаво, както казва народът. Имането му спечелва много врагове, които той или е избутал от хубави поръчки или е отсвирил при необходимост да раздели заграбеното. Амбициите и преминаването от икономическа към политическа власт винаги е рисково, защото дори в малка България не всички хора с възможности и власт обичат Прокопиев. Има и такива, за които възходът на младежа от Разград е прекомерен и съмнителен, особено когато той декларира намерение да яхне и изпълнителната власт. Започнатият от него поход към върховете на властта в страната е вече е обявяване на война, което оставя амбициозният син на ДС служителя Георги Прокопиев без основни съюзници и води, в съчетание с икономическото му късогледие, до крах на империята. Съдба, която до голяма степен прилича на тази на Стефан Софиянски, който в един момент си повярва, че от обикновен слуга на силови групировки и комисионер на гърба на сините си избиратели може да стане политик и премиер.
Слизане от върха
В началото бе кризата. Тя удари имотния пазар и фондовите борси. В началото на 2008 г. Европейските фондови борси преживяха "черен" понеделник, като някои отчетоха най-големите си загуби от атентатите през септември 2001 година в САЩ. Причина за този срив са опасенията, че последиците от кризата във високорисковото ипотечно кредитиране ще бъдат сериозни, а американската икономика може да изпадне в рецесия. Във Франкфурт спадът на водещия индекс бе със 7,1 на сто, в Париж - 6,83 на сто, в Лондон - 5,48 на сто, в Мадрид - 7,54 на сто. Книжата на финансовите дружества отчетоха най-големи загуби, защото инвеститорите се опасяват, че те ще продължат да търпят нови спадове заради операциите им на пазара за ипотечно кредитиране при висок риск в САЩ.
Тъмночервени станаха индексите в България, след като инвеститорите не подкрепиха пазара, а отново се отдадоха на разпродажби. Големи спадове по позициите на най-търгуваните компании се отразиха в нивата на борсовите показатели, които изгубиха натрупаното през последните 7 месеца и се върнаха на равнището си от юли и август.
Най-голямо поражение понесе широкият BG-40, който се върна назад с 8.41% до 399.02 пункта. SOFIX изгуби 6.59% до 1 391.91 пункта, като на същото ниво той се намираше на 27 юни 2007 година, пишат вестниците по онова време.
Облаците се събираха на хоризонта, а империята на Прокопиев се крепеше на акциите, които имаха стойности от стотици милиони лева при търговията, но сега тези стойности рухнаха и акциите се превърнаха в обикновена хартия. Инвестираните стотина милиона лева от империята „Капитал” в акции на печеливши предприятия и финансови институции бяха се увеличили 7-8 пъти допреди кризата. След това сривът ги обезцени преди смятащият се за корифей в борсовата търговия издател да реагира. Последва кризата с производствените му предприятия, защото пазарите се затвориха, руският газ поскъпна, а след това дори бе спрян от Украйна и производството в „Каолин” отиде по дяволите. Започнаха уволнения на работници, затваряне на предприятия и продажби. Капиталският кръг се разпадна, като апетитни парчета от него преминаха в ръцете на кредиторите на Прокопиев, а колосалният му дълг към банки и фондове доведе до необходимостта да изплаща само за лихви около 10 милиона лева годишно. Той все още имаше възможности да събира оттук-оттам пари, за да не предизвика фалита си веднага, но това ставаше все по-трудно и по-трудно. На помощ бяха призовани неговите съидейници – ПОК „Доверие” и някои банки проявиха разбиране и му отпуснаха пари, превъртания на средства през предвидливо създадените преди години офшорки също спасиха временно положението. Опита се да регистрира собствена банка и да издои и БНБ, което не беше изключено при състава на ръководството на трезора. Номерът му не мина, макар че осигури дори чуждестраннен партньор. Нещо се беше счупило в трансмисията между капиталеца и властта, но както обикновено става, той последен разбра за това.
„Америка за България” се притича на помощ
Потъването в блатото продължаваше. Слизането от върха се оказа много бързо и дори стремглаво. Точно в този момент дойдоха и ударите на онези, които бяха затаили през годините ненавистта си към руменобузестия олигарх и неговия валяк, с който мачкаше противници и конкуренти. Започнаха да се появяват публикации за далаверите му, повечето от които подкрепени с факти. В същото време и медийната му империя започна да се клати. Амбициозният проект, наречен телевизия РеТВ, се срина, „Дневник” престана да излиза на хартия и премина в електронен вариант, „Капитал” сви тиража си, притокът на реклама намаля значително. От одитори става ясно, че “Икономедиа” приключва 2012 г. с отрицателен собствен капитал от 3.35 млн. лв. Към 31 декември 2011 г. той е бил 1.26 млн. лв. Причина за това е продължаващата да влошава оперативния си резултат дейност. Данните показват, че компанията генерира текуща загуба за 2012 г. от 2.09 млн.лв., а натрупаната загуба вече е над 10.38 млн. лв. Всичко това е накарало одиторите да се усъмнят в способностите на “Икономедиа” да просъществува като независимо дружество. Прокопиев изпадна в паника, прехвърли дялове на старата си дружка Теодор Захов и заяви, че има опасност за живота му. Кой е луд да убива кредитора си, ако са верни дори и частично слуховете за дълг от над 600 милиона лева, питат се запознати със случая. Изтегли се в Сингапур, уж за да се спаси, макар че точно там животът му едва ли е гарантиран, особено ако привърши парите. Не помогнаха и парите на чуждестранните партньори, а и те не бяха в достатъчно количество. Медиите на Иво Прокопиев обаче са единствените у нас, който получиха 3 млн. лв. субсидия от фондация „Америка за България“. Парите са предоставени на групата за период от 3 години. Неправителствената организация, подчинена на американския Конглес, обявява за своя мисия да подкрепя независими медии и да утвърждава високите професионални и етични стандарти в журналистиката. Мотивите й да финансира дейността на „Капитал“ са, че това ще допринесе за укрепване на демократично общество в България, като изданията на групата трябва да съхранят своята „редакционна независимост“. Някои казват, че жестът е отговор на информацията за българския бизес и участниците в него, която Прокопиев услужливо дава в американско посолство. По какви критерии обаче се дават тези пари – не е ясно.
Кое провокира ударите срещу кръга „Капитал” в последните години, когато корабът бе вече пробит и плъховете се спасяваха. На първо място амбициите на разградския комсомолец. Стана ясно, че той е минал специален курс за премиери в САЩ като любимец на американците. Появиха се съобщения и за политическа формация, която ще е под негов контрол, като начело ще са и други вече познати личности от неговия кръг. Самият Прокопиев не пропуска нито една власт до 2012 година, в която да няма свои хора. В правителството на ГЕРБ за такива бяха спрягани Кристалина Георгиева, недоразумението Симеон Дянков, Трайчо Трайков, който загуби поста си заради подкрепа на фирми на Прокопиев и разбира се министърът, а после и президент, Росен Плевнелиев. Самият олигарх признава в интервю, че е близък с действащия президент, макар че се кълне, че е „замразил” връзките си с него поради новото му амплоа. Който иска, нека да вярва.
Сега пред Иво Прокопиев има два пътя – единият да признае поражението си и да целуне ръка на силните на деня. Може пък да му оставят десетина милиона да прекара остатъка от живота си в охолство на някое райско място. Може да продължи да се репчи и да разчита на американски фондации и стари приятелства. Известно е обаче, че те не са много трайни, особено ако си в позицията на губещ. Няма вечни приятелства, има вечни интереси, казва Чърчил.
Приложение
Списък на някои дружества, организации и фирми на Прокопиев или с негово участие /закрити и действащи/:
„Българска международна стопанска асоциация“ (ликвидирано-30.05.2006г.) Саша Безуханова Председател на сдружението,Томас Майкъл Хигинс, член на УС (Инвестиционен мениджър на „Българо-Американски инвестиционен фонд-БАИФ) -Иво Прокопиев член на УС.
„Агенция за инвестиционна информация“ ЕООД (рег.1994 год/ пререгистрация 2013 год.) Капитала на дружеството е 1.783.010 лв. Едноличен собственик на капитала и на дружеството е „АИИ МЕДИЯ“ ЕООД , собственик Прокопиев, управител е пак той, но като физическо лице.
„Доспат Пропърти“ ЕООД гр. София(рег.2007 с капитал 5000 лв.). Едноличен собственик и управител е Прокопиев, като физическо лице. На 12.102012 година прехвърля дела си и дружеството на кипърска фирма. Управител става Иван Цонев. Същата фирма изплува покрай „офшорките“ на Росен Плевнелиев. Тя е получила друг дружествен дял от друга фирма на Прокопиев в България, а именно „Вазов пропърти“ ЕООД, чиито едноличен собственик е фирмата на Прокопиев „Агенция за инвестиционна информация“ ЕООД, управител на фирмата е Иван Цонев, който се оказва и управителна КИПЪРСКАТА фирма: „УИКЛЕФ ХОЛДИНГ ЛИМИТЕД“. Малко по-късно в дружеството са инвестирани 1.500.000 лв. под формата на апартаменти (всеки по 205 кв.м, намиращи се на адреса на „Вазов Пропърти“, а именно София, р-н Средец, ул. „Иван Вазов“20) като непарична вноска към „УИКЛЕФ ХОЛДИНГ ЛИМИТЕД“ КИПЪР.
„Лигъл Пропъртис“ ЕООД(рег.05.2006, с капитал 5000лв.) Първоначално фирмата е със 100% чуждестранно участие-Гърция. На 15.02.2007 година, управител става Иван Цонев. На 11.12.2010 година точно един час е разликата между пререгистрацията на дружеството и сделка на стойност 1.495.260 лева с гръцкия и вече бивш собственик. За този 1 час капитала на дружеството е скочил от 5000лв. на 1.495.260 лева. Оказва се, че кипърската фирма взема тези милиони позовавайки се на договр от 18.10.2010 година. Излиза така, че едната фирма с Българска регистрация, си прехвърля „заем“ в друга регистрирана в Кипър.
„АИИ МЕДИА“ ЕООД (рег. 20.07.2012год. София,р-н Средец, ул. „Иван Вазов“ 20) Дружествените дялове Прокопиев прехвърля на „Агенция за инвестиционно информиране“ЕООД със същия адрес.
Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“(НПО/частна/ рег. 05.08.2005 година/ адрес: София, р-н Оборище, ул.“Триадица“6 ет.2) Представител:Венелина Гочева Членове на колективен орган за управление: -Георги Лозанов -Иво Прокопиев -Милен Вълков (починал)-Огнян Златев -Силва Зурлева -Ясен Бояджиев. Развиваща дейност и финансирана от Европейски програми и фондове.
Фондация „Айдиас Уелкъм“ (рег.14.06.2000/ София, р-н Средец, ул. „Иван Вазов“ 30/ НПО/частна/ развиваща се чрез дарения). Изпълнителен Директор:Елица Ангелова Членове на кол. орган на управление: -Бояна Попова -Иван Ненков -Иво Прокопиев -Константин Ненов -Лиляна Феррер -Петър Курумбашев -Филип Харманджиев.
Сдружение „Бизнес лидери за национална сигурност“(рег.28.02.2002/ адрес (същия)развиващо се чрез дарения в частна полза) Председател: Васил Василев. Членове на УС: Велизар Шаламанов, Евгений Иванов, Иво Прокопиев, Красимир Пингелов, Петър Кънев и Петър Иванов.
Фондация „Помощ за благотворителността в България“ (рег.13.10.2003/ София р-н Средец, ул. „Витоша“ 65 ет.2, ап.5/ развиващо се чрез дарения в частна полза) Изпълнителен Директор: Августина Баракова. Председател: Михаил Тачев. Членове на ръководството: Августина Цветкова, Антонина Стояновска, Иво Христов, Иво Прокопиев, Ирина Недева, Катя Лещанска, Любен Белов, Николай Младенов, Рада Маркова, Стоян Александров и Лидия Шулева.
Фондация „Капитал“ (рег.13.02.2003, гр. София, р-н Средец, ул “Иван Вазов“ 20/ развиваща се чрез дарения в частна полза) Председател: Иво Прокопиев Членове: Алексей Лазаров, Любомир Любомиров, Станка Тошева, Филип Харманджиев
Сдружение „КРИБ-Конфедерация на работодателите и индустриалците в България-Гласът на българския бизнес“ (рег. 30.05.06година София, развиващо чрез дарение в частна полза) Изпълнителен Директор: Евгений Иванов. Председател: Огнян Донев. Членове на УС: “Биад-С“- Светослав Глосов, “Биовет“-Кирил Домусчиев, “Геотехмин“-Цоло Вутов, “Девин“-Цветан Лъжански, “Евн България“ - Щефан Шишковиц, “Елана Трейдинг“- Камен Калчев, “Колиър Интернешънъл“- Атанас Гаров, “Майкрософт България“-Георги Ранделов, “Метро Кеш едн Кери“-Емилиян Абаджиев, “ПОК ДОВЕРИЕ“-Даниела Петкова, “Прайс уотърхаус“- Петър Нейчев, “Бълг.асоциация по инф, технлогии“- Тодор Захов, “Бълг етеричини масла“ -Евгений Иванов, “Сдружение съюз на печатарите“- Петър Кънев, “Софарма“-Огнян Донев, “Уни кредит Булбанк“ – Левон Хапарцумян, “Шарлопов Хотелс“ – Шарлопови, “Юро Банк и Ефджи България“ – Антониос Хасиотис, “Икономедиа“ – Иво Прокопиев
