Близо трийсетина задържани за тежки престъпления обвиняеми са вече на свобода. Това станало възможно след влизане в сила на новите поправки в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) на 16 август 2013 г.
Много юристи считат, че въпросните поправки са прокарани чрез лобисти в парламента. Те обслужват преди всичко престъпници и тяхната защита, твърдят специалисти. Странно е, че със спорните промени все още не е запозната Европейската комисия, текстовете не са изпратени там. Не е ясно какви са причините. За тях дори не станало дума и по време на посещението на четирима пратеници на ЕК, които цяла седмица провеждаха срещи и разговори в София преди дни. Така например висши прокурори се похвалили пред пратениците на Барозу, че делото „Октопод” върви по график и пропуснали да кажат, че отделеното дело за икономически престъпления на Алексей Петров и компания ще бъде скоро прекратено поради изтичане на давностния срок. Скрили също, че до момента никой не е отварял папките със събраните материали и доказателства по тези тежки деяния.
На свобода са вече и считани за участници в знакови убийства. Разследването на тези престъпления са проължили по-дълго, защото много трудно се събират доказателства и свидетелски показания.
Арестуваният за склоняване към проституция Росен Чолов – Чолата също вече си е вкъщи, след като бе пуснат от ареста към Централния софийски затвор на 17 август, половин час след полунощ. Мотивът за освобождаването на съпруга на модела Ирена Милянкова е въпросната поправка в НПК. Шефът на модната агенция FH1 бе обвинен за ръководител на банда за трафик на хора и склоняване към проституция на 16 жени.
Корекциите касаят сроковете на мерките за неотклонение при предварително задържане. Тези срокове са намалени на 8 месеца, вместо досегашните 12. Народните представители приели поправките на 1 август, а 12 дни по-късно те са вече са обнародвани в “Държавен вестник”.
Така в минути след полунощ на 16 срещу 17 август десетки задържани, със забавени от прокуратурата обвинения, са излезли на свобода.
Ефектът от промените е много спорен, твърят юристи. Европейската харта за правата на човека задължава съдебните органи да приключват делата в разумен срок, а всяка държава сама определя критериите за разумност. У нас магистратите са раздвоени по отношение на новите промени в НПК. Едни смятат, че това ще има дисциплиниращ ефект за органите на досъдебното производство. Други, обаче, предполагат, че промените ще доведат до прилагането на стари трикове – прокурорите ще прибегнат до т.нар. късно привличане на обвиняем. Освен това всеизвестни бандити ще успяват да се измъкват по-рано от правосъдието.
Всяка страна може да взема автономни решения за промени в НПК, но има решение на ЕК всички те да стават след шероко обществено обсъждане. Такава дискусия в България това лято не е имало. Става дума за промяната на сроковете за задържане под стража, уредени от чл. 63, ал.4. Досега обвинените в извършване на престъпление, за което се полага над 5 години затвор, можеше да лежат в ареста 1 година. Срокът е свален на 8 месеца. 1,5 години можеше да са в ареста извършилите престъпления за над 15 години затвор (предимно за убийство), а сега пада на 1 година. На пръв поглед изглежда, че решението за промяна ще дисциплинира разследването. В същото време съществуват обективни причини за удължаване на срока, а обвиняемите за такива деяния и техните адвокати са майстори на забавяне на дела. Досегашната практика доказва, че е много възможно бандити, извършили тежки престъпления да съумеят да се възползват от новите поправки и да се окажат в един момент на свобода, преди разследването да влезе в съда, предупреждават юристи.
