В пленарната зала на парламента ни могат да се чуят всевъзможни диалекти и разговорни форми, въпреки че там е мястото, където би трябвало да звучи най-чистият български книжовен език.
До този извод е стигнал езиковедският колектив, под ръководството на гл.ас. Владислав Миланов от факултет „Славянски филологии" на СУ, който изследва говорните навици на политиците.
Изследователите са направили и таблица на най-честите отклонения от езиковите норми, които правят народните представители. Те много често казват „240 депутата" вместо депутати или „90 войника" вместо войници, което показва, че имат проблем с бройното множествено число, преподавано в началните класове.
Втората честа грешка е при съгласуването на формите за учтивост. Например, „Вие не сте поставил/а картата си..." вместо „Вие не сте поставили картата си..." Учените специално подчертават, че съгласуването на глагола се прави с множественото число, а не с пола на лицето.
Преподавателите и студентите, участващи в проекта, са забелязали също, че много от депутатите затвърдяват гласните - „благодаръ, помолъ, молбътъ, говоръ, главътъ", без да правят и най-малкото усилие да преодолеят диалектните си навици и да усвояват правилния български изговор. Най-фрапиращ пример в това отношение е зам.-председателят на НС Любен Корнезов. При него редовно може да се чуе „тъз папка, молбътъ ви, не мъ прекъсвайте" и т.н., въпреки че ямболията е народен представител вече в четири парламента.
Голям брой политици пък „редуцират" съгласните и много често можем да чуем „фнасям законопроект, флязъл в сила закон, фимето на народа". Този „ленив" изговор бил най-характерен за мутрите през 90-те години на миналия век. Той се забелязвал най-отчетливо при зам.-министъра на икономиката и депутат в 39-ото НС Нина Радева.
Друга особеност на говора на политиците ни било „миекането", „мяченето" или мекото говорене - „ДиПиСе, зимиделието". То най-често се среща при хората от източните райони на страната и при част от централно-балканските говори. Любопитното е, че този изговор може да се наблюдава основно при депутати от ДПС, въпреки че човекът, който говори най-правилен български книжовен език в парламента ни е от същата парламентарна група и етнос - Лютви Местан. Във всеки случай най-трудно се разбираше приказването на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски, който е родом от Русе. Учените твърдят, че тази специфика - мекото говорене - е преодолима, стига да се положат някакви усилия.
Основен проблем в комуникацията на политиците с избирателите е употребата на клишета, които не носят никаква конкретна информация (нулева информативност), нищо не казват, а само запълват езиконото пространство. Това е друг извод, до който е достигнал изследоветелският колестив. Забелязва се, че политиците ни проявяват все по-голям стремеж към максимална абстрактност и липса на конкретност, към дълги, граматически правилни изречения с много модерни думи в тях. На втората такава фраза избирателят вече е изключил и не слуша. Поради тази причина той е убеден, че политиците го лъжат. Например, на него нищо не му говори изразът „възможност за реализация на реформите" и други подобни купешки словосъчетания. Любими думи на българския политик са станали „конкретика, стартиране, финализиране, реалност, политическо пространство, отговорност, приоритети" и др., които от прекомерна (зло)употреба вече са лишени от смисъл.
Frognews.bg
