Канадския институт "Фрейзър" ни подреди на 49-о място по икономическа свобода сред 151 страни, включени в годишния им доклад, разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според "Икономическа свобода по света: годишен доклад 2013" Хонконг е начело на класацията, следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. За поредна година Венецуела е страната с най-ниска икономическа свобода. Средната оценка за този показател по света се повишава до 6,87 точки от максималните 10 в сравнение с 6,74 през миналата година.
САЩ, които дълги години се считаха за бастион на икономическата свобода, сега се класират на 17-то място. В отговор на свръххарченето, отслабването на върховенството на закона и увеличаването на регулациите от страна на правителството, САЩ главоломно падат надолу в сравнение с 2000 г., когато бяха на второ място в света.
Изследването показва, че гражданите на държавите с висока степен на икономическа свобода се радват на по-високо благосъстояние, повече политически и граждански свободи и по-дълга продължителност на живота. Основите на икономическата свобода са личният избор, свободната размяна, конкурентната среда и сигурността на частната собственост.
България се нарежда на 49-о място с резултат от 7,26 точки от максималните 10, което е леко понижение в сравнение с миналата година, когато страната беше класирана на 47-мо място със 7,30 точки. В ЕС резултатът на страните варира от 7,89 т. за Финландия (7-мо място в класацията) до 6,59 т. за Словения (97-мо място в класацията). България е на 22-ро място сред страните в ЕС.
"Притеснително е, че България отбелязва сериозен застой при развитието на икономическата свобода. Изглежда правителствата през последните години нямат воля за сериозни реформи, които да осигурят повишаване на свободата на гражданите и бизнеса и по-добро управление на страната. Въпреки наличието на стабилни пари и положителното влияние на плоския подоходен данък, България продължава да е пример за неефективна съдебна система, корупция и високо регулиране", заявява Зорница Славова от ИПИ.
Изследването отново очертава прекия път към по-висок растеж на България, а именно – чрез намаляване на регулирането на бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме и гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт.
