Времето на социализма липсва в учебниците, но е живо в спомените на бабите. Кратките уроци в телеграфен стил, посветени на комунизма, са онези, които учителите най-често така и не преподават заради недостиг на часове.Проучване на НЦИОМ, направено сред 1100 млади българи на възраст от 15 до 35 г., показа неочаквани резултати по отношение на познанията им за това време.
При Тато няма свобода, но има работа и спокойствие. Това са нещата, с които младите хора свързват преди всичко времето на социализма, показва анкетата на НЦИОМ. 17,5 на сто от тях или всеки пети би избрал да живее във времената на Тодор Живков, ако имаше такава възможност. Съвсем малко повече - 21,9 на сто, твърдят, че ако им дадат право на избор, не биха останали в България, все едно по кое време се случва това, пише "Стандарт".
Също толкова са и сънародниците ни, които не могат да определят историческия период, в който биха предпочели да пребивават. Едва 30 на сто искат да живеят тук и сега - тоест, в годините на демокрацията. Не липсват и желаещи да опитат какво е било при управлението на Борис Трети и Фердинанд макар и съвсем малък процент. Най-често желаещи да си бъдат съвременници са хората сред 26 и 30 г., които имат високо образование и работят в частния сектор. Избора да се доверят на сигурната ръка на Тато правят главно хора между 30 и 35 г., безработни, живеещи в селата, и роми. Авторите на анкетата посочват, че очевидно за тях времената на Живков са белязани от ореола на сигурност и спокойствие както и препитание за всеки.
Този ореол обаче е белязал годините на соца за доста по-висок процент от българите. Според друг въпрос от анкетата за 34,5 на сто от тях предимствата на Живковото време са в сигурната работа и професионалната реализация. За 23,4 на сто пък асоциациите с онези години са сигурност, спокойствие и нормален живот. Всеки десети отбелязва постоянните доходи, а едва други 10,5 на сто са категорични - онези години не притежават никакви предимства.
Като недостатъци на соца 31,2 на сто посочват ограниченията на личната свобода - на словото, политическата, на избора на определена музика. За 13,4 на сто проблем на Татовото време са били пътуванията зад граница, а 7,8 на сто твърдят, че то няма никакви недостатъци. На практика отговорите показват, че дори и младите да приемат онези времена за недемократични, са впечатлени от социалните придобивки, които те са осигурявали. При това убеждението, че Татовите години са носили работа и реализация за всеки, хранят както представители на малцинствата, така и високообразовани българи, живеещи в големите градове.
Много любопитни са и реакциите на анкетираните млади при посочване на определени имена на известни българи, които те трябва да идентифицират с борбата за свобода и демокрация. Изследователите са предложили 17 имена при задаването на този въпрос, като най-известни сред тях са се оказали Васил Левски, Георги Първанов и Тодор Живков. Други българи, които според висок процент от анкетираните са защитавали свободата, са Александър Стамболийски и Желю Желев. За Тато в случая мненията са полярни - 37% смятат, че той не е защитавал свободата, още толкова са на обратното мнение. 31% от запитаните твърдят, че защитник на демокрацията в голяма степен е президентът Първанов. 29% са номинирали Георги Димитров за същото почетно звание.
Изследването показва и любопитен ракурс на анкетираните към хората, които се замогнаха у нас през годините на демокрацията. Едва 9,9% са склонни да описват забогателите през прехода с положителни квалификации - инициативни, кадърни, умни, предприемачи. 40,8% обаче са категорични - това са времената, в които пари натрупаха мафиоти, мутри, престъпници, измамници и крадци. Други 36,5 на сто смятат, че са се замогнали политици и въобще властимащи, а 11,3 на сто са категорични - комунистическата върхушка и ченгетата. Така на практика в очите на 88% пътят към парите на прехода минава през престъпната дейност или властта.
