На 31 август завърши приемането на заявки за бъдещи астронавти, желаещи да се преселят на Марс завинаги, съобщава Live Science.
Става дума за програмата Mars One и нейната разлика от другите проекти се заключава в следното: не е необходимо да се изобретяват нови технологии, тъй като всички вече съществуват - лети и живей!
200 000 се записаха, от които 10 са българи (най-младият от нашенците е на 23 години, а най-възрастният на 41). Предстои да станат известни имената на избраните.
Вижте видеото, в което нашенците се представят.
Американският писател фантаст Дъг Търнбул се опитал да представи какъв ще бъде животът на първите заселници на Червената планета през 2050 г. Наистина, ако има хора, които смятат, че днешните технологии са достатъчни за създаването на колония на Марс, трябва да има и такива, които мислено виждат как ще се случи това.
И така, градските земляни най-много време ще прекарват в помещения, така че няма да им е трудно да свикнат с това, че такъв живот ги чака на Марс. За разлика от Земята на Червената планета няма магнитосфера, защитаваща повърхността от слънчевото и космическото лъчение.
За да се предпазят първопроходците от потока частици с висока енергия, домовете и лабораториите ще бъдат построени под повърхността. През юли учредителят и ръководител на проекта Mars One Бас Лансдорп дори излязъл със статия, чието заглавие говори самò по себе си: „Не бива да отлагаме колонизирането на Марс поради страх от радиацията".
Подземните бази ще решат и проблема със силните колебания на дневната и нощната температура на повърхността на Марс. Селището най-вероятно ще бъде разположено в екваториалната зона, която се смята за относително умерена по местните стандарти: денем там е около 20 градуса над нулата, а нощем - минус 70 °C.
Без вода никакво постоянно селище не може да има. В марсианската атмосфера има само следи от нея, а ледени шапки има само на полюсите, затова се налага да се търси под земята. Тъй като средната температура дори в екваториалния район е -25 °C, има надежда за съществуването на вечен мраз.
Събирането на вода може да става с хидравличен разлом, който се използва на Земята за добив на шистов газ. В пукнатините ще се впръсква топла вода, разтапяща леда. Сместа (солена и негодна за пиене) ще се подлага на филтриране. На Международната космическа станция вече са постигнати 95% рециклиране на отпадъците. Ако този успех се повтори и на Марс, проблем с водата няма да има.
Доставката на продукти от Земята е скъпо удоволствие, затова ще се наложи отглеждането на храна самостоятелно. Разбира се, става дума за хидропонни ферми и херметизирани парници. Интензивността на слънчевата светлина на Марс е около 40% от земното ниво, но благодарение на такава тънка атмосфера това ще е достатъчно за фотосинтеза.
Тъй като работата в скафандъра е неефективна и потенциално опасна, марсианските първопреселници трябва да имат навици за управление на роботизирани механизми. Освен това роботи с дистанционно управление може да се изпратят на Марс първи и да построят всичко, което е необходимо преди идването на хората. Какво пък? Лабораторията на колела с името Curiosity вече пори Марс, а на Земята дълбоководни апарати работят в Мексиканския залив на почти 2-километрова дълбочина.
Заселниците ще пътешестват по Марс с всъдеходи с размери колкото Curiosity (а той е с размер на джип). Тези роувъри ще имат механични ръце, за да може човек да изпълнява различни операции, без да напуска кабината.
Накрая марсианската колония ще трябва да помисли да се самоиздържа. Според Търнбул селището от Средновековието ще напомня на университетско градче. Притокът на пари ще се осигурява от научни фондации и дарения. Вторичен източник ще бъдат доходите от рекламни контракти, продажбата на правата за излъчване на риалити шоуто, образователни тв програми, интервюта и т.н.
Ако може да се преразгледат някои международни договори за целите на комерсиализацията на Космоса, ще може да се продават права за разработка на полезни изкопаеми, туристически концесии, да се привличат агенти по недвижима собственост. Възможно е да успеят нещо да разработят и произведат.
Животът на Марс през 2050 г. няма да е розов, но той не е бил такъв и в Северна Америка в епохата на ранната колонизация.
