Офис на Богомил Манчев бе ударен в петък, 20 сепетември, от службите. Манчев е собственик на „Риск инженеринг”. Това е фирмата, която се свързва с всичко, което има нещо общо с енергетиката и най-вече с атомната енергетика. Манчев е икона в бизнеса с мирния атом. Той е един от мостовете, по които крачат руските интереси към рехавата ни икономика.
Манчев има здрави връзки в политическите среди. И влияние. Да удариш такъв човек, са нужни няколко условия и железни аргументи.
Да помислим.
Има ли доказателства за престъпление? Засега не знаем. Но очевидно има съмнения в тази посока. Нужни са поне няколко папки с документи, които да уличават бизнемена в задкулисни и съмнителни връзки, сделки и действия по АЕЦ „Белене”. Такива папки в прокуратурата „отлежават” от доста време. Едни бяха част от дела, които са прекратени великодушно от определени магистрати. Разбира се има безброй слухове, че същите са били мотивирани да постъпят по този червенокръстки начин, но си остават слухове.
Не може и без политически мотив. Такъв е налице. Манчев е считан за човек от кръга на Георги Първанов. В момента лидерът на БСП Станишев е във война с Първанов за „Позитано” 20. Манчев попада между чука и наковалнята. Дали ще издържи като Георги Димитров в онази забравена книга на Камен Калчев – предстои да узнаем. С финансов ресурс и политически връзки Манчев със сигурност разполага. Колко е амбициран обаче Станишев? В момента в ръцете му са лостовете на властта, което е голямо предимство. Битката Станишев – Първанов ще обезсили БСП, а може и по-големи бели да докара на столетницата.
Има ли воля прокуратурата? Много важен въпрос. Ако ударът е с политически елементи, акцията ще е с ефекта на нападателна граната – повече да паникьоса врага, отколкото да го убива. (Тези гранати са измислени нарочно по този начин, защото има голяма опасност да засегнат и този, който ги ползва.) Но ако главният прокурор Сотир Цацаров е решил да ползва папките за енергийната мафия по истинското им предназначение – положението не е розово. За Манчев, за един пернишки бизесмен, близък на Първанов и негов спонсор, за Красимир Георгиев от „Фронтиер”, за ексминистър Румен Овчаров и за още неколцина авторитети. Не че те ще се оставят лесно да бъдат сплашени, но дисконфортът им е гарантиран, поне за известно време. Което пък гарантира комфорта на мастити адвокати, но това е друга тема.
Къде е Брюксел в този сюжет? Също важен въпрос. По всяка вероятност Европейската комисия ще аплодира акцията. Но и ще ги наблюдава внимателно, защото отдавна сме известни с пиарските акции. Ако от ЕК окажат достатъчен натиск върху правораздавателната ни система да извърви пътя на това разследване, може и да има някакъв резулат. Но и това не е съвсем сигурно – примери колкото щеш.
Кои са замесени в този конфликт? Естествено тези, които имат големи интереси в енергетиката, а оттам и в политиката. Обвързаността е толкова очевидна, че дори не буди съмнения. В далаверите са забъркани хора от всички управлявали партии през последните двайсетина години. Вътре са БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, ДПС и отделни партийни лидери.
АЕЦ „Белене” е вкусна баница. Оттам са изтекли вече над 1 млрд лева. Всички в посока на фирми и бизнесмени, близки до споменатите партийни кръгове.
Обществото е частично информирано, мащабно дезинформирано и тотално манипулирано по темата „Втора атомна”. Знаем това, което е преценено да знаем. Опиташ ли се да ровиш и да разследваш, може и да пострадаш. Начините са най-различни, достатъчно многобройни и ефективни.
Освен това интересите към парите на „Белене” не са само от Русия, а и от Франция, САЩ и някои други страни. Ситуацията е сложна, в нея има бели якички, пари, но и рискове. Затова понякога се налага да се действа безкомпромисно. Досега големите в енергетиката бяха считани за недосегаеми. Аз мисля, че още са такива. Освен ако прокуратурата не ме опровергае. Но не ми се вярва. У нас лафът „а дано, ама надали” вече е със статут на поговорка. И знаете ли защо? Защото може да се окаже след време, че ударите срещу енергийната мафия са били с цел да отвлекат вниманието от други удари.
Този филм вече сме го гледали. А толкова ни се иска поне веднъж да се похвалим с нещо истинско...
Огнян Стефанов
